Десетки обещания за промяна, стотици открити грешки, безброй пропуснати възможности и накрая… нищо. Абсолютно нищо ново. Само лек фасаден макиаж. Безвъзмездната финансова помощ от Брюксел до 2020 г. ще се предоставя по почти същите правила, както и досега – съпътствана от множество неуредици, бумащина и неясноти. Ако сте очаквали друго – губите. Поне това разкрива приетото неотдавна правителствено постановление, с които се определя редът за получаване на средства от структурните и Кохезионния фонд на ЕС.
Макар че правителствената информационна служба оповести как се ускорявали процесите на кандидатстване за европарите, самият документ не поражда такива надежди. Вярно, първият член от него гласи, че “при кандидатстването, предоставянето и отчитането на безвъзмездна финансова помощ управляващият орган не може да изисква от кандидатите (бенефициентите) предоставяне на информация и документи, които са налични при него или при друг първичен администратор на данни, а ги осигурява служебно”. Но малко по-нататък е включен дълъг списък от обстоятелства, за които изрично е посочено, че се доказват с официални документи, издадени от съответните компетентни органи или заверени копия от тях. За някои от данните дори ще се искат нотариални заверки. За какво ускоряване на процедурите тогава може да говорим?
Нещо повече, след публикуването на обява за подбор на проекти насоките за кандидатстване ще могат да се променят по няколко различни причини. Такива са измененията в нормативните актове, в размера на финансирането и т.н., включително и фактически или технически грешки. Всичко това неминуемо ще изиграе лоша шега на бенефициентите, които така или иначе трудно разбират “дървения” чиновническия език в насоките, камо ли да успеят бързо да реагират на каквито и да било корекции.
Управляващите твърдят, че при разработването на акта е отчетен опитът, натрупан през предишния програмен период, и били предвидени разпоредби, за оптимизиране и минимизиране на прекомерната административна тежест. Нещо може и наистина да е отчетено, само че нищо не е променено. Безвъзмездната финансова помощ пак ще се предоставя по правилата на т.нар. подбор на проекти и директно предоставяне, които именно създаваха най-големите проблеми досега. Хиляди доказано добри предложения на бизнеса останаха в резервни списъци точно заради въпросния подбор. Редица общини пък получиха наготово пари за пречиствателни станции и ВиК мрежи чрез директното предоставяне и сега ще трябва да връщат немалки суми заради допуснатите грешки.
Интересна подробност е, че първоначално бе заложена и трета възможност за финансиране – бюджетни линии, но в крайния вариант на постановлението нея вече я няма. Този подход предвиждаше опростен ред за кандидатстване от страна на конкретни бенефициенти на оперативните програми и можеше да се прилага по приоритетните оси за техническа помощ.
Властта се опитва да ни убеди също така, че били въведени ясни срокове за всеки от етапите на процеса по оценка на проектите, но подобно нещо не се забелязва. Което де факто означава, че процесът ще продължи да върви с досегашните си бавни темпове. Администрацията например ще има цели 90 дни на разположение за оценка на подадените предложения, а ако подадените оферти са над 500, времето става 120 дни. На всичко отгоре не е изрично уточнено за календарни или работни дни става дума, при все че това е от огромно значение. В същото време сроковете, засягащи кандидатите, са изключително кратки. За предоставяне на допълнителни и уточняващи документи са дадени пет работни дни, при положение че повечето от тях се издават от същите тези чиновници, и то в едноседмичен срок. С пет работни дни ще разполагат кандидатите, за да направят писмени възражения срещу решението за отхвърлянето на проектите им. Само за сравнение – управляващият орган на съответната програма получава цели 10 дни за елементарната задача да уведоми за класирането участниците в процедурата. Кое е по-сложното и изиска повече време всеки сам може да прецени. Но очевидно такова е нивото на нашенските бюрократи.
Една от малкото по-съществени новости е, че при изразходването на средствата по оперативните програми се въвеждат минимални изисквания за качеството на всички проектни предложения. Така, в случай че се извършва техническа оценка на проектите, за финансиране ще се одобряват всички или част от тях (според наличните средства), чиято оценка е по-голяма или равна на 60 на сто от максималната възможна. С други думи, даже и да има достатъчно пари по дадена схема, кандидатите, които имат положителни, но по-ниски оценки, няма да получат финансиране.
Друга корекция е възможността за опростено кандидатстване при процедури, по които максималният размер на безвъзмездната помощ е до 100 хил. лв. включително. В тези случаи управляващите органи могат да не извършват техническа оценка, а срокът за класирането на проектите няма да надвишава 30 работни дни. Предвиден е и вариант кандидатстването и оценката на проектните предложения да се извършват по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение “ИСУН”.
В най-скоро време предстои да бъде прието и постановление за условията за избор на изпълнители от страна на бенефициентите. Но според публикувания за обществено обсъждане текст и то няма да донесе голяма промяна. Дори напротив – вместо облекчения в някои случаи се въвеждат нови административни спънки. Така например изискуемият минимален оборот от кандидатите за изпълнение на даден проект може да е до три пъти по-голям от прогнозната му стойност. Въпросното ограничително условие стои изключително странно на фона на предложените от същото това правителство промени в Закона за обществените поръчки, с които порочната практика, изхвърляща малките фирми от играта, се отменя. Да не говорим, че в правилата за предишния програмен период такова изискване въобще нямаше.
Чиновниците обаче стриктно са приложили метода “копипейст” за повечето други разпоредби. Благодарение на това им усърдие електронно подаване на оферти от кандидатите изцяло липсва и единственият възможен начин остава непрозрачният запечатан плик.
