Буквално два дни преди празниците ВСС прие анализ на натовареността на съдилищата за 2013 г., изготвен от създадената специална комисия. От него става ясно това, което вече се знаеше: че има по-малко натоварени и повече натоварени съдилища, но магистратите в тях получават еднакви заплати. Любопитен момент в оценката е и как шефове на слабонатоварени съдилища прибягват до т. нар. съдебна стъкмистика , записвайки към броя на делата буквално всичко, що им мине на лист хартия през ръцете: разпит пред съдия, разрешение за проследяване на трафик, разрешение за прилагане на СРС, разрешение за теглене от детски влог – всичко това се слага на кантара като разгледани от съдията дела.
По същия начин, по който механично се запълват кутийките в отчетите на съдилищата, се решава и въпросът за това, на кой съд колко щатни бройки му трябват. Поне досега беше така – преди Върховният административен съд да започне да бие през ръцете членовете на ВСС и да им отменя решенията именно поради липсата на критерий за натовареност, с който да мотивират закриването на бройки в един съд и разкриването в друг.
Проблемът с натовареността само на пръв поглед няма пряка връзка със заплатите. Но не е така, защото никак не е все едно дали ще се плащат заплати на 2000 души, или на 1500. Само че за да се стигне до “оптимизиране” на щатовете, се минава през още един болен за системата проблем: съдебната карта. Тоест някой трябва да каже къде да има съдилища и колко е достатъчният брой магистрати и съдебни служители, които да могат да решават проблемите на населението в съответния район.
Досега нито един състав на Висшия съдебен съвет не събра достатъчно смелост да започне прекрояването на съдебните райони и да закрие “бутикови” съдилища, в които делата за цели месеци се броят на пръстите на една ръка. Вместо решения на този етап има само изобилие от работни групи, от експертни анализи, от комисии и оценки. Поредната такава работна група за анализ и оценка бе сформирана преди Великден. До 30 септември тази година тя трябва да измисли и предаде “устойчиви решения за свръхнатоварените райони”, каквото и да означава това. Горе-долу пак по това време друго специално аналитично звено трябва да приеме стратегически план за етапите и дейностите по реформата на съдебната карта.
Така обаче реформата се отлага за друг път. И става почти сигурно, че и следващият плач за повишаване на заплати ще бъде пак за същата нереформирана и вероятно допълнително натъпкана с още хора система. Това е бумеранг, който вече се връща към Темида. Но във ВСС май още не го разбират…
