Когато администрацията в Новосибирск наложи солени глоби на местните кинодистрибутори, задето показват филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“, мнозина решиха, че руските чиновници са прекалили с водката. Не е чудно – сибирският студ си го бива. Нейсе, чухме, че санкциите са отменени завчера от областния съд в града и феновете на Лео ди Каприо ще му се радват на екрана. Глобите бяха наложени за пропаганда и незаконна реклама на наркотични средства. Това било и становището на прокуратурата.
Нашата прокуратура също действа. Ловешкият окръжен съд отмени тази седмица нашумялото решение на местния районен съд, с което болният от множествена склероза Марин Калчев бе оправдан за притежание на два стръка марихуана. Държавното ни обвинение обаче не се примири и поведе люта битка на втора инстанция. И я спечели – Калчев отнесе глоба от 1000 лв. плюс разноските по делото.
Въпросът с декриминализирането на леката дрога за медицински цели тук не ни е тема. Просто се дивим на прокурорската настъпателност. И на съпътстващата я избирателност. Ако някой има силите да обхване подадените в прокуратурите сигнали и жалби, ще се убеди, че Калчев е наистина прецакан. За хиляди други престъпления прокурорите отказват да образуват дела, камо ли да ги доведат до успешен край. Четеш мотивите в постановленията за отказ и главата ти се замайва, сякаш опъваш канабис. Прилагат си Наказателния кодекс когато и както решат – преценката е според „зависи“.
Затова Калчев печели симпатии, твърдейки, че ще продължава да отглежда марихуана и да си я пуши. Други пък подозират, че прецедентът не бил допуснат от наркобосовете – ако всеки вземе да сади канабис за лична употреба, бизнесът им увяхва. Може да е прекалена мнителност, но какво да правим, като дори успешните действия на прокуратурата често са подозрителни? Дори ако скочи срещу „Вълкът от Уолстрийт“, трудно ще й повярваме.
