Президентът Барак Обама потегли за Азия, като от турнето е изключен азиатският колос Китай и са включени четири държави – Япония, Южна Корея, Малайзия и Филипините, всичките с териториални и други претенции към Пекин. Това трябва да подскаже, че целта на осемдневната обиколка е домакините да бъдат убедени, че американците не са загърбили ангажиментите си да гарантират сигурността на азиатските си съюзници. Както и че не са се отказали от подписването на Транстихоокеанския търговски договор, по който от дълго време няма никакъв напредък.
Посещението на Обама, волно или неволно, се случва в условия на огромни предизвикателства: прекаления интерес на Вашингтон към Сирия и Украйна, орязването на военните разходи на Щатите и желанието на американците за нови пълноценни взаимоотношения с Китай, което тревожи японци, корейци и филипинци, че могат да се превърнат във “второстепенни” обекти на внимание на “Големия брат”.
Токио, който бе първата спирка на Обама, очакваше исторически резултати от първата държавна визита на щатски президент от 1996-а, когато Бил Клинтън посети Япония. Но чудеса не се случиха и дори съвместното комюнике след края на разговорите бе готово “минути” преди американският държавен глава да отпътува с “Еър форс 1” за Сеул. Обама увери домакините, че ще продължи да изпълнява двустранния договор за гарантиране на сигурността им, който задължава Вашингтон да помага на Токио в случай на военен конфликт. И че в обхвата му на действие са включени и “микроскопичните” острови в източната част на Китайско море, наричани от японците Сенкаку, а от китайците – Дяоюйдао, които са в основата на териториалния спор с Китай. Използвайки в речта си японското наименование на островната група, Обама подчерта, че “се противопоставя на всякакви опити да се постави под въпрос японското владение над нея”. Което предизвика незабавното предупреждение на Пекин към Вашингтон да не взема страна в регионални спорове.
На търговския фронт напредък не се забелязва, независимо от уверенията на двете страни, че са преодолени важни пречки. Това се дължи основно на неотстъпчивостта на Токио да премахне протекционизма върху селскостопанския и автомобилния си сектор. Липсата на реална двустранна търговска сделка, която лежи в основата на “третата стрела” на японския премиер Шинзо Абе за реформиране на местната икономика, бе компенсирана от помпозни церемонии и показност. Сред тях бе похапването в емблематичния за японската столица ресторант “Сукябаши Джиро” само с десет места, които се ангажират месеци напред, а менюто от 20 хапки суши струва 30 хил. йени (290 щ. долара) и в него не са включени консумираните бира и саке. Както и демонстрацията на “Хонда мотърс” на робота с ръст на дете – Асимо, който посрещна първия си световен лидер и поговори с него на английски, а после тича, скача и ритна футболна топка.
На 25 април Обама кацна в Сеул. Ден по-късно той ще прелети с “Еър Форс 1” над обширното Южнокитайско море, чиито риболовни и енергийни ресурси Китай претендира да дели поравно със съседите си, въпреки че повечето острови са по-близко до тях.
Следващата му спирка в Малайзия ще е по-скоро символична и едва ли ще има напредък по Транстихоокеанския договор.
А в Манила ще искат да чуят, че американските военни ще защитават сигурността на Филипините, чиято мъничка флота най-редовно е атакувана от китайски кораби.
