Министърът на земеделието и горите Димитър Греков обяви поредния „конкурс“ за „съвместно извършване на дейности“ в държавно ловно стопанство „Черни Лом“ през изминалата седмица. То се числи в структурата на „Североизточното държавно предприятие“, а според интернет сайтовете, рекламиращи ловния туризъм у нас, то е „мястото за елитния лов в България“.
Стопанството е разположено в предимно равнинен район, осеян с малки хълмове в североизточната част на страната, близо до град Попово. По-малко от 300 км го делят от столичния аеропорт, на 200 км е от летище Варна. Ценителите разказват, че мястото е „уникално“ не само с елитните си животни, но и с разположението си. Територия му обхваща около 130 000 хектара. От тях 26 000 ха са гори. От години тук успешно се отглеждат благородни елени, елени лопатари, сърни муфлони и диви свине, които според познавачите на ловните страсти предлагат и отлични трофеи.
Безспорно обаче символът на „Черни Лом“ е благородният елен.
Елитни трофеи от този вид се отстрелват тук всяка година
Половината от тях получават златни медали, а трофеи, останали без медали, просто няма. Сред върховите постижения е трофей от благороден елен – рогата тежат забележителните 17.340 килограма.
Преди година само за един сезон тук са били отстреляни осем благородни елена, а всички трофеи от тях са получили над 230 точки, което ги нарежда в челото на трофейните класации сред носителите на златни медали. Най-големият е получил 251.54 точки. Той е с тегло 14.370 килограма.
В тази връзка трябва да припомним, че преди години германският барон Еберхард фон Геминген-Хорнберг уби у нас елен, който тежеше над 300 кг, а рогата му бяха над 16 килограма. За да го придобие, баронът плати 65 хил. евро. Случаят придоби известност покрай публикациите в немски ловни списания, според които първоначално присъденият му световен рекорд по-късно беше отнет, тъй като се оказало, че животното е било тъпкано с анаболи.
Споменаваме този случай, за да обясним, че освен гордост за своите притежатели трофеите, с които те се сдобиват у нас, далеч не им излизат евтино. Цените се определят освен според теглото на животното, но и според размера на рогата. Специално за елените цените тръгват от 1500-2000 евро, но могат да стигнат и 60 хил. евро.
Запазена марка на ловното стопанство е ловът на вълци чрез примамка. А съчетанието му с лов на диви прасета се определя като една наистина уникална комбинация за любителите на този вид развлечения. Лисиците, чакалите и дивите котки също са сред атрактивните животни за отстрел. Техните цени също не са по джоба на всеки. В зависимост от вида и трофейните точки те варират между 300 евро и 15 хил. евро.
Гордостта на последния сезон тук са отстреляният уникален муфлон (97.3 см.), който получил и 234.70 точки, и двата глигана, чиято дължина на зъбите стигнала над 24 сантиметра. Това на езика на ловците е повече от златно постижение. А цените за придобиването им стигат от 3-5 хил.евро за глиганите и от 4-6 хил. евро за муфлона.
Неслучайно в края на март по време на Международната изложба „Природа, лов, риболов“, която се проведе в Международния панаир в Пловдив, заместник -министърът на земеделието и храните Валентина Маринова постави това ловно стопанство в листата на отличниците (на второ място след държавно ловно стопанство „Росица“) по приходи от организирания ловен туризъм. За миналата година, по думите на Маринова, „Черни Лом“ е реализирало печалба от 337 000 лева.
След всичко казано дотук не става ясно
по каква причина едно печелившо стопанство
трябва да бъде преотстъпено в ръцете на какъвто и да било „инвеститор“. Още повече че ако прочетем внимателно финансовите условия за тази „съвместна дейност“, в тръжната документация се оказва, че партньорът, меко казано, няма да бъде сериозно ангажиран финансово…
Нещо повече – поставена е максимална оценка – 100 точки. А един от текстовете е не просто озадачаващ, а направо абсурден: „Кандидатът, който предлага сума, по-висока от предвидената в приложение 1 – „максимални средства за финансиране от страна на инвеститора за дейностите по години, получава …0 точки“?!
Като стана дума за въпросното приложение – оказва се, че в него са залегнали ред още по-странни „изисквания“. Така например в задълженията на бъдещия инвеститор (който ще подпише договор за 15 години) е вменено той да вложи за всичкото това време максимално 58 200 лв. за ремонт и поддръжка на биотехническите съоръжения срещу ангажимента самото стопанство да вложи 42 хил. лева. В същото време, според точката „Разработване и поддържане на фуражната база“ , държавното предприятие трябва да похарчи за този период 525 хил. лв, а инвеститорът…нула. При закупуването на самия фураж парите са разделени наполовина – по 450 хил. лева.
Още по-неясно е защо за опазването на дивеча за тези 15 години държавното дружество трябва да се бръкне с 2.4 млн. лв., а максималната сума, която бъдещият му „съдружник“ трябва да даде, е 900 хил. лева. Същото е положението и при „правилата“ за ремонта и поддръжката на ловната база. Там държавните средства са определени на 3.150 млн. лв., срещу скромните 200 хил. лв. от страна на инвеститора.
Единствената сума, която е посочена като реален ангажимент на ползвателя на ловните полета на едно от най-атрактивните стопанства у нас, е закупуване на животни за разселване. Тук е определена максималната стойност 1.050 млн. лв. срещу 150 хил. лв за сметка на държавата.
С други думи, този, който реално ще продава услугите и ще търгува с трофеите, все пак трябва да си доставя и животните…?!
В другото приложение към тази „конкурсна“ документация са описани и очакваните приходи, които за периода са определени на скромната сума от 4.350 млн. лв. за целия 15-годишен период. Ако пресметнем обаче парите, които трябва да бъдат похарчени от държавното дружество, се оказва че то трябва да даде 6.717 млн. лв., а „инвеститорът“ максимално 2 808 200 лева. А очакваната печалба ще се… раздели?!
В същото време
новият „съдружник да държавата“
ще ползва двата ловни дома – „Еленово“ и „Голямо Градище“, които са разположени в сърцето на ловното стопанство и както се казва в официалната му страница, „осигуряват уют и първокласно обслужване на гостите“. Разбира се, не безплатно, а срещу прилично възнаграждение.
А както сочат всички данни от последните години, България продължава да е сред желаните дестинации за ловен туризъм в Европа. По думите на заместник-министъра на земеделието и храните Валентина Маринова, през миналата година по линия на организирания ловен туризъм у нас са ловували 4558 ловци, което е сериозен ръст (почти 30%) в сравнение с 2012 г., когато у нас са упражнили своето хоби 3557 ловци. Маринова уточнява, че основна част от чуждестранните ловци са посетили страната именно за лов на едър дивеч, какъвто се предлага именно в държавното ловно стопанство „Черни Лом“. Приоритетно тези гости са от Германия, от Испания, Италия и Франция.
От отстреляните през изминалата година трофейни благородни елени 24 са получили златни медали, 45 – сребърни и 40 – бронзови отличия. В групата на елена лопатар, от всички отстреляни по линия на организирания ловен туризъм, 42 екземпляра са с медали – съответно 17 златни, 10 сребърни и 15 бронзови медала. Муфлонът – като един от перспективните и търсени ловни видове, също дава своя принос за доходността на организирания ловен туризъм. През 2013-а са отстреляни 38 муфлона с медали, от които 6 златни, 13 сребърни и 19 бронзови. Глиганите водят първенство по общ брой медали. От отстреляните диви свине през сезона 44 са със златни медали, 48 със сребърни и 66 с бронзови. Или общо за трофеите от диви свине са получени 158 медала.
Приходите от ловен туризъм за миналата година възлизат на 4 570 842 лева. А тенденцията е те значително да нарастват, заяви заместник-министър Маринова.
Нека припомним, че в последните дни на правителството на тройната коалиция, когато шеф на Агенцията по горите беше скандалноизвестният със заменките си Стефан Юруков, бяха раздадени купища ловни стопанства. И все на „олигарси“. Сред тя са Валентин Златев, Гриша Ганчев, Георги Гергов, Красимир Гергов, Емил Димитров, Цоло Вутов и още няколко по-малко известни, но приближени на тогавашната власт бизнесмени. През2009-а ловното стопанство „Черни Лом“ беше в съдружие с шуменското акционерно дружество „Пътища“, с управител Георги Григоров. През последната година то се прочу с неизплатените заплати към работниците си, тъй като кметството на града не беше се разплатило по задълженията си за извършени строителни дейности в Шумен за рехабилитацията на уличната мрежа. Очевидно сега се е появил нов мераклия за атрактивното стопанство. А кой ще е той? Едва ли разберем по официалните канали, тъй като Министерството на земеделието категорично отказва информация. Но пък, както знаем, у нас нищо не остава скрито-покрито, така че след датата на конкурса – 30 май, ще разберем кой от своите нови съдружници крие агроведомството…?!
