Непрекъснато слушаме управляващите как административната тежест за фирмите намалява. Отчитат се постижения, изтъкват се факти, но се премълчава, че определените за премахване регулаторни режими все още изсмукват над 100 млн. лв. годишно от бизнеса и гражданите. Премълчава се и че изпълнението на десетки мерки е отложено, често пъти по неясни причини.
Неотдавна Министерският съвет прие отчет за изпълнението на втория План за действие (2012-2014 г.) за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателството. Планът съдържа 167 мерки, насочени към подаване на сведения по електронен и мрежов път; служебно събиране на данни от други държавни органи; премахване на задължения; разработване на инструкции; опростяване на терминологията и намаляване на сложността на нормативните разпоредби. До края на 2013-а, според обобщените резултати, изпълнението на мерките протичало по график. От общо 90 планирани за периода мерки били осъществени 82, в това число и една предсрочно, а девет били забавени поради необходимост от изготвяне на оценка на въздействието.
„Няма забавяне в мерките за намаляване на административната тежест и няма отказ от тях. Има технологично време, за да бъдат въведени. Голяма част от лицензионните режими са въведени със закони, т.е. трябва да се променят закони, за да отпаднат те“, обяснява заместник министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева. Едно по-подробно разглеждане на отчета показва, че 51 мерки, чийто краен срок за въвеждане е бил 31 декември 2013-а, са отложени за средата или края на тази година, като едва седем от тях са в процес на реализация. На практика не е свършено и половината от първоначално заложеното, тъй като цели 61 от споменатите 82 мерки са били въведени още преди средата на миналата година. Вярно, сред отложените промени няма такива, които биха спестили сериозни разходи за бизнеса, но определено ще намалят бюрокрацията. Почти всички от тях са свързани с подаването по електронен път на различни сведения към Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и е напълно необяснимо какво точно спъва изпълнението им.
Други мерки обаче, чието въвеждане също предстои, имат огромно финансово измерение. Изчислено е например, че над 66.4 млн. лв. ще спести опростяването на технологията и представянето по електронен път на болничните пред НОИ. От осигурителния институт са обещали да свършат тази работа до края на 2014-а и за целта е създадена междуведомствена работна група с представители на министерствата на здравеопазването, труда и социалната политика и транспорта, както и на здравната каса и лекарския съюз. Законовата рамка за създаване на електронен регистър на болничните листове вече е приета и сега се разработват проекти на подзаконови нормативни актове и заданието за информационната система на регистъра. Освен това с § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. са направени изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравето.
Премахването на изискването за водене на дневник за болничните и проверката дали те са издадени в съответствие с нормативно установените изисквания пък биха спестили още 38 214 008 лева. Това също трябва да се случи до края на тази година. Отделно още около 5 млн. лв. би икономисало решението работодателите да подават по електронен път документите за паричните обезщетения на служителките си при бременност и раждане. Но то отново зависи от ефективността на Националния осигурителен институт, който има на разположение осем месеца, за да свърши всички необходими дейности.
