Електронното образование за пореден път се опитва да прекрачи праговете на българските училища. Министерството на образованието и науката задели от бюджета си 8.64 млн. лв. с ДДС, срещу които търси изпълнител на мащабна обществена поръчка. Търгът е за изграждането на напълно интегрирана система за електронно обучение. Скъпият софтуер трябва да отиде в поне 2500 школа и да послужи на минимум 1 млн. потребители. Това на практика означава, че мрежата ще „оплете“ цялата образователна система, тъй като училищата у нас заедно с частните са 2614 и в тях се подвизават 755 674 ученици и 127 125 преподаватели.
По всичко изглежда, че платформата наистина ще си струва инвестицията. Тя трябва да има безчет модули – за управление на курсове, за управление на съдържанието, за общности и организации, за сътрудничество, административен, видеоконферентна връзка, дори за антиплагиатство. Освен това ще предлага електронен дневник, който родителите по всяко време ще могат да погледнат.
За разлика от други ведомства, министерството на проф. Анелия Клисарова се е застраховало срещу неизбежните до неотдавна проблеми около ползването на подобен род системи. „Просветителите“ изискват да им бъде предоставен безсрочен лиценз. В рамките на проекта изпълнителят трябва да обучи 150 администратори, да „вкара в час“ не по-малко от 1500 учители, ангажирани със системата, и да удари едно рамо на фирмите разработчици, които пък ще интегрират в платформата софтуера с образователно предназначение, сега поддържан от МОН.
Похвално! Но както се оказва, всичко ново е добре забравеното (и проблемно) старо. По времето на управлението на тройната коалиция един от приоритетите на тогавашния просветен министър Даниел Вълчев бе именно тригодишната програма за компютризация на училищата, за която правителството бе подготвило 140 млн. лева. Към 90 млн. бяха похарчени за 50 хил. компютри, лаптопи и за мултимедия, а над 95 000 учители преминаха обучение за ползването им. Специален портал на стойност 550 хил. лв. пък обещаваше интерактивни уроци и тестове, мултимедийно съдържание, електронни помагала за гимназиалния курс и по-малките ученици, собствени потребителски профили. Но той потъна в забвение, тъй като не привлече интереса на преподаватели и ученици. И електронното образование свърши дотам.
След това от ГЕРБ се сетиха за проекта и техният образователен министър Сергей Игнатов пусна поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в средните училища с прогнозна стойност 6.84 млн. лв. с ДДС. Паралелно с това много от българските училища тихо и кротко си разработиха и внедриха безплатната електронна „мудъл“ платформа, която дава не по-лоши резултати от платените версии. И тя поддържа виртуални класни стаи, учителите създават учебно съдържание и проверяват дистанционно задачите, оценките се записват автоматично, отчитат се посещенията в системата. Тогава мнозина експерти възроптаха, че ще се хвърлят над 6 млн. лв. за функционалност, която може да бъде постигната без пари. В последна сметка след дузина скандали и обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията, след решение на Върховния административен съд търгът бе прекратен от ведомството на Игнатов.
Сега и Клисарова е решила да си опита късмета.
Оферти за поредната образователна електронизация ще се събират до 23 май. Експертите смятат, че големият сблъсък за апетитната поръчка ще е между „Майкрософт“ и представителя на Blackboard – „Балистик Сел“. „Майкрософт“ и образователното ведомство си сътрудничат още от 2003-а. Техногигантът инвестира общо 2.2 млн.щ долара в обучения, а просветното ведомство през 2010-а плати 9.8 млн. лв. за тригодишен договор за ползване на лицензите на „Майкрософт“ от училищата и преподавателите, който през 2013-а бе удължен срещу други 9.4 млн. лева.
Платформата за електронно обучение Blackboardсе ползва за обучение на служители в Европейската комисия, „Епъл“, IBM и много други компании. Нейни продукти са инсталирани в някои от нашите университети, в част от училищата, ползват се и от държавната администрация.
