Подтикнати от кризата в Украйна, Финландия и Швеция обмислят как да обединят отбранителния си потенциал, за да защитят границите си и да си спестят участие в международни мироопазващи операции. На 5 май Хелзинки и Стокхолм са се договорили до октомври да проведат проучване за евентуално бъдещо дългосрочно сътрудничество, което да започне през идната година с акцент върху периода от 2016-а нататък, съобщиха финландският министър на отбраната Карл Хаглунд и шведската му колежка Карин Енстрьом. То ще се ограничи до мирновременни мерки, но предвижда и подобряване на потенциалните съвместни отбранителни възможности по време на война, посочва Чарли Салониус-Пастернак – анализатор на политиката на сигурност във Финландския институт по международни въпроси.
Проучване на общественото мнение, проведено във Финландия между 17 и 20 март, показва, че почти 54% от анкетираните финландци биха подкрепили формален двустранен военен договор с Швеция, а 36% са против. Под 25% от участниците в допитването се обявяват за присъединяването на страната към НАТО или за участието й в т. нар. Проект за обща отбрана на Европейския съюз.
Въпреки че влязоха заедно в ЕС през 1995-а, нито Швеция, нито Финландия са членове на НАТО заради съпротивата на гражданите им. Финландската граница с Русия е 1340 км – по-дълга от сборната гранична линия на другите 28 страни членки на общността. Несъгласието срещу присъединяването към НАТО се е основавало на увереността на населението, че постепенно Русия става по-демократична и че икономическите връзки между двете съседки ще спрат разрастването на евентуален конфликт. Този аргумент обаче “понесе стратегически удар” при сегашния развой на събитията, подчертава Салониус-Пастернак. Хелзинки реализира около 10% от експортните си стоки в Русия, която е най-големият стратегически партньор на финландците. Над 80% от финландския внос от източната й съседка са енергийни продукти, включително и 100% от природния газ.
Швеция планира да харчи годишно по 5.5 млрд. крони повече за отбрана до 2023-а, включително и за покупката на още изтребители и подводници. Финландия също ще трябва да намери начин да подмени флота си от реактивни самолети, чийто период на експлоатация приключва след 10-15 години и да увеличи отбранителните разходи. Цената за замяната на купените в началото на 90-те години на миналия век 62 броя бойни самолети F-18 “Хорнет” вероятно ще е най-малко 5 млрд. евро, коментира министър Хаглунд. За сравнение, мерките за строги икономии, които Хелзинки осъществява от 2011-а, са в размер на 6.8 млрд. евро.
Шведските въоръжени сили нямат достатъчно персонал и оръжия за защита на страната, пише в доклад, публикуван през април. След края на студената война Стокхолм намали драстично впечатляващата си навремето военна машина и предпочете да се преориентира към международни мисии зад граница, включително в Афганистан, Судан и Косово. Подобни са и опасенията във Финландия, показва публикувано през януари проучване на Съюза на финландските офицери. Според 77% от участниците в него военните разходи са “неадекватни” за поддържането на независима, надеждна отбрана. Освен това, съдейки от анализа, мнозинството финландски офицери подкрепят присъединяването към НАТО.
На практика военният пакт с Швеция не противоречи на евентуални дискусии за членство в алианса, подчертава министър Хаглунд, при все че нито една от двете държави засега не кандидатства за прием. В момента, в отговор на повишената военна активност на руските въоръжени сили, Стокхолм и Хелзинки са разширили радарния контрол и са разположили повече военни самолети за следене на придвижването на руските военни по източната граница и в района на Балтийско море.
