Това, българите, не са стока. Първият Пастир на държавата не може да излезе на глава с вроденото им овчедушие. Пастирът има вид и обноски на чобанин , но стадото го гледа тъпо и не реагира. А време е да блейне – иде евровотът.
Пастирът пробва първо със съвети. Започна със земеделие. Как например се садят картофи: „Слагаш ги на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се в земята.“ Можел даже да покаже как става. А пък и при толкова пустеещи земи всеки може да си насади, защо му е да ходи в магазин за зеленчуци? Но стадото тъпее, преживя – дума не прихваща.
Пастирът реши да опита дали няма да му потръгне повече със скотовъдство. Пред целева група блеещи студенти посочи пътя на успеха. Наясно ли са те „колко много се търсят овчари и колко жесток е недостигът на агнешко в Европа“? И при този недостиг овцете му недни се бутали IT-специалисти да стават.
Междувременно стана ясно, че в бюрата по труда нямало нито едно обявено място за овчар, нито за картофопроизводител. Но една активна овца винаги щяла си намери място, не ставало с изкуствена мотивация. Него, Пастира , кой го бил мотивирал или толерирал да влезе в политиката, после да наметне кметски ямурлук, че да размаха и премиерска гега!
Стадото обаче пак тъпее и преживя. Пастирът е изнервен, стига вече тънки намеци и паралели. С овцете – по овнешки. На събора на овцевъдите тия дни рече: „Отиваш при една овца да я питаш, ще ти каже: ГЕРБ ни даваха 40 лв. на глава, тези ни дават четири. Овцете ще проговорят накрая. Овцете разбраха, че ГЕРБ е по-добър от тази тройна коалиция, само българите още се колебаят“.
Нооо… Овчарите казвали, че на овцете каквото им туриш отпред, ставали като него. Ако е вълк, увълчват се. Ако е овен, всички овни стават. Тук вече овцете се сепват и спират за миг да преживят. В овчите им мозъци пролазва мисъл. Чудят се след кой да хванат, гледайки Пастира. Уж по-добър от другите, пък нравът му – вълчи. И като овен напред се бута, но стадото изпосталяло. Ако обаче онези от тройната коалиция изкарат така още година, ще паднат като зрели круши. И тогава овцете ще проядат круши.
А стадото унива, пак не ще да блейне. И тогава пастирът е ударен от мисъл-гръмотевица. Не е случил на овце, как можа да го забрави? Още преди да поведе тези мърши, знаеше, че е прецакан. Взе ги от немай-къде.
А преди време в Чикаго си пожела друго стадо, защото най-големият му проблем бил лошият овчи материал в родината. Един милион от овцете били цигански, 700-800 хиляди – турски, а 2.5 милиона – в пенсионна възраст. „Ей това е срещу ГЕРБ!“ Затова той се оглеждал в чужбина да вземе овце неокаляни, неомаскарени, независими овце, които правилно да блеят.
Днес Пастирът е налегнат пак от тежки мисли. Стадото пасе лениво, вълците в гората дебнат. Иде му да го натири надолу по сокака, та белким му дойде акълът. В прав текст: „Истински искам това правителство да изкара още малко време, за да може да се сринат тотално!“
Е, що да стори завалията. Пробва всякак. Но му взеха държавната Кошара и не я пускат. Овчи времена проклети!
