Ново проучване предполага, че биологичните промени, свързани с физическата немощ, могат да се ускорят на две определени възрастови граници в средната възраст. Изследователите обаче са открили начини за запазване на силата и самостоятелността и в напреднала възраст.
Проучване от 2026 г., публикувано в списание Cell Metabolism, анализира данни от над 50 000 души и установява, че промените в протеините, свързани с физическата немощ, се концентрират около две възрастови граници: приблизително 50 и 63 години.
Около 50-годишна възраст много от промените засягат протеини, свързани с начина, по който организмът използва и съхранява енергия, както и с регулирането на хормоните. Около 63-годишна възраст промените са по-тясно свързани с активността на имунната система и възпалителните процеси.
„Идеята, че стареенето не е напълно линеен процес, а може да включва периоди на по-изразени физиологични промени, съответства на това, което много лекари наблюдават в практиката, дори и досега да не сме разполагали с молекулярни данни, които да го потвърдят“, казва Джулия Льовентал, асистент-професор в Медицинския факултет на Харвардския университет и гериатър в Lutanen Health.
Резултатите не означават, че всеки човек преживява внезапна биологична промяна на 50-годишна възраст. Те обаче показват, че средната възраст може да бъде подходящ момент да започнем да обръщаме по-голямо внимание на физическото си здраве, вместо да чакаме появата на признаци на влошаване.
Известна загуба на физически резерви е нормална с напредването на възрастта. Но когато тя настъпва по-бързо от очакваното, рискът от физическа немощ се увеличава, казва Терънс Фаверо, професор по биология и спортни науки в Университета на Портланд, щата Орегон.
Изследователите обикновено оценяват физическата немощ въз основа на пет физически признака:
- Непреднамерена загуба на тегло.
- Постоянно чувство на изтощение.
- Ниска физическа активност.
- Забавена скорост на ходене.
- Отслабена сила на захвата на ръката.
Наличието на един или два от тези признака показва състояние на преднемощ, а три или повече са показателни за физическа немощ.
Няколко биологични промени могат да обяснят този упадък. С течение на времето организмът постепенно губи двигателни неврони, а мускулите стават по-слабо чувствителни към сигналите, които стимулират растежа им.
Промените в митохондриите – структурите, които произвеждат енергия за клетките – и повишаването на нивата на хроничното нискостепенно възпаление също могат да играят роля.
При жените хормоналните промени по време на менопаузата могат да ускорят загубата на мускулна и костна маса, казва Фаверо.
„Нито една от тези промени сама по себе си не представлява физическа немощ, но те намаляват резерва, който ни предпазва по-късно, когато се сблъскаме със заболяване, травма или престой в болница“, казва той.
Тютюнопушенето, неправилното хранене, липсата на физическа активност и хроничните заболявания могат допълнително да изчерпят този резерв. Лошият сън, метаболитните нарушения и продължителното възпаление също могат да допринесат.
Заболяванията и многократните хоспитализации могат да затруднят възстановяването, като след всеки подобен епизод на хората им става все по-трудно да си върнат предишната сила, казва Лангстън.
В началото промените могат да бъдат трудни за забелязване дори при хора, които продължават да бъдат активни и независими. Според Льовентал възстановяването може да отнема повече време, сънят може да не носи същото усещане за отпочиналост, а ежедневните дейности да изморяват повече, отколкото преди няколко години.
Тези преживявания могат да бъдат свързани с възрастта, но не означават непременно физическа немощ. Продължителното намаляване на физическите възможности обаче може да е сигнал, че е необходимо по-внимателно наблюдение.
„Всеки човек изпитва известен физически упадък с възрастта и в идеалния случай бихме искали да избегнем преминаването към състояние на преднемощ или физическа немощ, доколкото е възможно“, казва тя.
Физическата немощ не е непременно еднопосочен процес на влошаване.
Проучване от март 2026 г., публикувано в списание Maturitas, проследява 3405 възрастни на възраст между 50 и 64 години и установява, че умерената и интензивната физическа активност са свързани с подобряване на физическото състояние.
Животът в домакинство с други хора и доброволческата дейност също са свързани с по-ниска вероятност за преминаване от състояние на преднемощ към физическа немощ. По-високите нива на хемоглобин също са свързани с по-нисък риск от развитие на физическа немощ.
Резултатите показват, че физическите възможности могат да се променят с течение на времето дори в средна възраст.
„Мускулите, костите, сухожилията и сърдечносъдовата система по своята същност са адаптивни – на всяка възраст“, казва Фаверо. „Тези системи се нуждаят от редовно, умерено натоварване, за да поддържат функциите си.“
Физическите упражнения могат да помогнат на хората да запазят тези способности.
Комбинирането на физически упражнения с правилно хранене също е свързано с по-нисък риск, въпреки че хранителните интервенции сами по себе си не показват статистически значима полза.
И моментът, в който се предприемат действия, също може да има значение.
„Физическата немощ е по-вероятно да бъде обратима, когато бъде установена рано“, казва Льовентал. „Хората в състояние на преднемощ или лека физическа немощ имат по-голям шанс да се върнат към добро физическо състояние, отколкото тези с умерена или тежка физическа немощ.“
Фаверо препоръчва силови тренировки два до три пъти седмично, като се натоварват всички основни мускулни групи и се включват по-бързи движения за поддържане на мускулната мощ.
Редовната аеробна активност и упражненията за равновесие също могат да помогнат, както и прекъсването на продължителните периоди на седене.
Приемът на достатъчно протеини през целия ден и осигуряването на качествен сън подпомагат способността на организма да поддържа и възстановява мускулите.
Проследяването на силата на захвата на ръката, лекотата, с която човек се изправя от стол, равновесието и скоростта на ходене във времето може да помогне за установяване на физически упадък.
„На практика разликата е между това на 72 години сам да носиш багажа си и да се изкачваш по стълбите или да имаш нужда от помощ за тези дейности.“
Четете още: Колко серии на упражнения са необходими за изграждане на мускули
