Европейската комисия ни готви санкции за близо четвърт милион евро заради нарушения на европейски регламенти по Програмата за развитие на селските райони. Както всичко в Министерството на земеделието и храните и тази заплаха е била дълбоко “засекретена”. В заключението на одитния доклад от Брюксел, който обаче министерството така и не иска да публикува, много ясно е отправено такова предупреждение. Докладът е подготвен след проверка в края на 2013-а и българските власти са били информирани своевременно за изводите в него. И то веднага. Причината за санкциите са конкретно обоснованите подозрения на европейските ни партньори, че някои търгове са откровено нагласени, че неправомерно са похарчени пари от гаранционния фонд (96.88 млн. евро) и авансовите плащания (120 млн. евро).
Покрити са част от документите
имало е и “пропуски” в отговорите на зададените от Еврокомисията въпроси. Заобикалянето на правилата за “конкурсите”, както и необективното раздаване на медийните поръчки (за които в. “БАНКЕРЪ” нееднократно е писал) са само част от откритите нарушения.
Безспорно е установено, че правилата, които са приложени, са формулирани така, че на тях да отговаря предварително избран кандидат. Почти във всички случаи фаворитът печели поръчката, въпреки че офертата му е значително по-скъпа от тази на други участници. Но е получавал висока оценка, защото е дал например… 150 години гаранция.
От документа става ясно, че специално подготвените тръжни условия са били открити в шест общински проекта в общините Ихтиман, Септември, Батак, Долна баня, Стрелча и Брезник. Комисията вече е предложила финансови корекции в одобрените проекти, но как ще стане това съвсем не е ясно, тъй като в Брезник например вече са се разплатили за своя проект…?!
А именно “врътките ” с раздаваните аванси на общините от гаранционния фонд са причината за исканата санкция. Докладът анализира всички общински мерки и тези, свързани със създаването и управлението на гаранционния фонд, за периода 2011-2013 година.
Одиторите са установили
преждевременно прехвърляне на авансови плащания
По този начин се избягват поети задължения и причиняват загуби на програмата. Такива плащания обаче не са разрешени от действащото европейско законодателство, тъй като според проверяващите “създават среда на симулативно отчитане на завишено разходване на средства”. В одита са засечени и незаконни практики по прикриване на получени лихви от държаните по сметка на общините авансово платени пари, които са прибирали начислените от банките лихви върху средствата, дължими заради практиката на банките в България. Подобни лихви са генерирани в 86% от проектите за времето, когато средствата от програмата не са били използвани за разплащания.
Акцентира се и върху противоречиви, изменчиви и неистински твърдения на агроведомството, свързани именно с лихвите, които в някои случаи са се променяли всеки ден – по всяка вероятност в зависимост от логиката на консултантите и експертите на министерството и оказвания политически натиск.
В документа тази практика е илюстрирана с противоречивите и взаимоизключващи се твърдения на ръководството на Министерството на земеделието, която очевидно е смутила силно проверяващите. При посещение на експерти от комисията в община Ихтиман нещата се развиват по следния начин. “В понеделник българските власти обясняват, че Държавен фонд “Земеделие” е наредил на всяка община, получила авансово плащане, преди да получи окончателното плащане по проекта, да декларира дали по тази сума са генерирани лихви и като представи банково извлечение за това, “във вторник” обаче въпросът е обсъден със служител на правния отдел на фонда и “в сряда” вече е представена бележка, че общините не са длъжни да превеждат лихвите по сметките на фонда.
“В четвъртък” ситуацията отново претърпява “обрат” и бенефициентът декларира, че даже е възстановил лихвите, тъй като това е задължително. И “в петък” българските власти отново заявяват, че бенефициентите са длъжни да върнат лихвите”.
В крайна сметка се оказва, че
агрочиновниците не са давали информация на одиторите
и колко, и кои проекти са приключили в предвидения тридесетмесечен срок. Точно това е и причината проверяващите да стигнат до заключението, че сроковете в договорите не се спазват. Вследствие на тази констатация Европейската комисия е изискала да бъде изготвен и предоставен списък на всички проекти, които към 31 декември 2013-а са надхвърлили 30-месечния срок за изпълнение. Според запознати само това нарушение ще струва на програмата (т.е. на страната) налагането на финансова корекция на сума около 120 млн. евро.
Заместник-министърът на земеделието Явор Гечев, който е натоварен с контрола на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони, обяви преди време, че България категорично не приема финансовите корекции за гаранционния фонд и за авансовите плащания на общините. Той обаче не можа да скрие, че европейските ни партньори имат основания за исканите наказания, поне що се отнася до откритите нарушения при провеждането на обществените поръчки.
Едва ли обаче тези санкции са най-притеснителното нещо в доклада. Дори да се намери начин част от “корекцията” да ни бъде “опростена” , при този модел на управление на евросредствата това едва ли ще спре корупционните практики и поредните опити за измами с европейски средства. Нека не забравяме, че вълкът козината си мени, но нрава – не.
