Бракът е по-важен от инвестициите

Димитър Желев е роден на 26 юни 1960 г. в Русе. Завършва английска езикова гимназия, а след това Университета за национално и световно стопанство в София. Започва работа в застрахователния бранш в „Булстрад“ през 1986-а. През 1990-а с екип от колеги, и с помощта на ПЧБ , създава ЗАД „България“. По-късно дружеството прераства в „България холдинг“. През 1998-а германският „Алианц АГ Холдинг“ купува 51% от капитала на „България холдинг“ и след като увеличава акционерното си участие в него преименува компанията на „Алианц България Холдинг“. И при новия мажоритарен собственик Димитър Желев остава начело на мениджмънта на холдинга и продължава да ръководи неговата дейност.

Г-н Желев, казвате в едно Ваше интервю, че приемате застраховането като състезание. Какво имате предвид?

– Аз казвам даже,че е не само състезание, а е маратон. Това е един бизнес, който има много дългосрочни последици, защото застраховаш днес, щетата може да се случи след време, а плащането още по-късно. Трябва голямо постоянство и много актюерски разчети. За разлика от други услуги, включително и финансови, при застраховането себестойността не е ясна, защото тя се базира на математически модели и изчисления и ако те не бъдат направени, точно сметката не излиза.

А излиза ли ви сметката в сегашната икономическа ситуация? Каква е оценката Ви за състоянието на пазара и на бизнеса?

– Мисля, че сегашната икономическа ситуация е продиктувана от външни фактори преди всичко. Тя води до подобряване на износа, а в макроикономическо отношение е ясно, че страната е в много добро здраве. Същевременно промяната на цялостния икономически климат води до излизане на някои инвеститори, които смятат, че българският пазар е малък и неинтересен за тях. Видяхме че от застраховането в България излязоха „Кю Би Ай“ и „Интер Американ“, френската „Креди Агрикол“ напуска банковия ни пазар. Но пък тези техни действия дават възможност на други , които са по-находчиви и по-готови да поемат риск, да навлязат в нашия пазар или да разширят своя бизнес или пък придобият други такива.

Проблемът Украйна-Русия, естествено, също влияе на България, защото страната ни е зависима както от доставките на газ, така и на други суровини от Русия, а в същото време бизнесът ни изнася голямо количество от продукцията си на този пазар, включително храни, машини, козметика и други. Но като цяло рисковете, пред които е изправена българската икономика, са преодолими и не застрашават стабилността й.

Явно с предизвикателствата в бизнеса се справяте добре. Така ли е и с предизвикателствата в семейния живот. От колко време сте заедно със съпругата си Данета и как се запознахте с нея?

– С Дани се запознахме много отдавна – през 1991 година. Тя търсеше работа и ми беше препоръчана от един мой приятел. И аз като я видях така млада и хубава, й казах: „Абе, защо си търсиш работа? Ти можеш да живееш един по-весел живот“, но тя ми отговори: „Не, не. Аз искам да работя“ и започна в една фирма като адвокат.

Тя е завършила право, така ли?

– Да, тя е магистър по право. Не щеш ли, пътищата ни се сблъскаха покрай прословутата сделка с „Първа частна банка“, когато банката искаше да излезе като акционер от застрахователно дружество „България“. И аз тогава си търсех юрист, като исках все пак той да е човек с нов прочит на такъв вид корпоративни дела, със свеж поглед и креативност. Дани вече бе натрупала опит и я помолих тя да се занимава със сделката. И тогава се запознахме по-отблизо. Сделката по отделянето на Застрахователен холдинг „България“ от Първа частна банка приключи успешно. След време основен акционер в него стана световноизвестната застрахователна компания „Алианц“. И Холдинг „България“ смени името си на „Алианц България холдинг“.

Покрай сделката тя реши да направи адвокатска кантора с един от юристите на Холдинг „България“ по това време – Антоанета Димоларова. Попита ме какво мисля за това и аз й казах, че я подкрепям, защото, според мен, има всички шансове да успее. Адвокатската кантора се разви много успешно и съществува и до момента. От нея излязоха много добри юристи. Дани я напусна, когато аз я помолих да се заеме с един друг бизнес, в който сме инвестирали сериозни капитали – с индустрията.

Говорите за „Индустриален холдинг България“?

– Да, за него. Знаете, че това е публично дружество, което е инвестирало в различни сектори. В това число и такива високотехнологични производства като машиностроенето и корабостроенето.

Коя година съпругата ви пое управлението на холдинга?

– От 2003 година.

Тогава вече бяхте ли женени?

– Да. През 1996-а се събрахме. Живяхме заедно почти една година, за да се опознаем по-добре. Лично аз съветвам всички хора, които смятат да сключат брак, преди това да поживеят с човека, който смятат да направят свой спътник в живота. Това предпазва от някои грешки. Имайте предвид, че бракът е много по-важно и отговорно нещо, отколкото например инвестициите.

Колко деца имате?

– Голямата ми дъщеря Кристина е на 29 години, синът ми Георги е на 25. С Дани имаме две момичета. По-малката Калина е на 13 години, а по-голямата Зорница е на шестнадесет. И двете учат в чужбина.

Защо в чужбина?

– Защо ли? Това е един много болезнен въпрос за нас. Ние смятаме, че българското образование е една от сферите, в които нито едно правителство след 90-а не можа да направи чувствителна реформа. Направиха се плахи опити по времето на НДСВ, когато се затвориха част от училищата в малките населени места, колкото и жалко да звучи. Но това бе правилен ход, защото така се концентрират ресурси, включително и учители и финанси в по-големи училища. Аз съм го виждал това и в Африка и в Швейцария. От малките селца и махали учениците пътуват и отиват в по-големи училища, където завършват своето основно и средно образование. Истината е, че в България в тези посока се правят плахи опити за реформа. Факт е, че има само няколко елитни училища и гимназии, които покриват европейските критерии за качествено образование. И всички те са в София.

Същата е работата и с висшето образование. Виждате, че няма български университети в топ 100 в световните класации за висши учебни заведения. И затова децата, които могат да си го позволят, правят всичко възможно да учат в чужбина. Когато започваш работа в престижна фирма, много е важно какво си учил и къде си го учил. И ако трябва българският бизнес и българската държава да инвестират в нещо, то това е в образованието. Ако това не бъде направено, най-умните ни деца ще отиват да учат навън в чуждестранни университети, а оттам директно ще бъдат привличани от чуждестранни фирми. Така мозъчният потенциал на страната ще изтича в чужбина.

„Алианц България Холдинг“ е част от една огромна международна компания – германският застраховател „Алианц“? В кои области са основните ви социални проекти?

– В областта на изкуството и на спорта имаме много инициативи. Спонсорираме вече за седма година една изложба, чиято цел е да подпомага художници, скулптори и графици. Първоначалният ни замисъл бе този форум да е насочен към младите хора. Но още от самото начало се включиха и много професионалисти. През две години правим тази изложба. В началото бяхме решили тя да бъде само в София. Но се оказа, че много творци не могат да си платят транспортните разходи. И затова решихме да правим регионални изложби в Русе, Добрич, Ямбол, Пловдив и други градове. Там избираме най-добрите произведения на изкуството, които се оценяват от специално жури и ги излагаме в големите галерии в София. „Алианц“ има свой куратор в журито, който избира най-добрите произведения за колекцията на „Алианц България Холдинг“.

Това са инициативи на „Алианц България холдинг“ нали?

– Да…

Защото си спомням и за инициативи на германския „Алианц“, които бяха представяни у нас. Например представяха болида на отбора от „Формула 1“, на който „Алианц“ бе спонсор…

– Като голям застраховател „Алианц“ бе спонсор на отбора на „Бе Ем Ве Уилямс“. Но другите отбори не бяха щастливи от този факт. Затова „Алианц“ реши да не участва в един определен екип, а да подпомага състезанията като цяло като брандира самите писти. Затова спряхме да представяме болиди на определени екипи. Освен това тъй като за нас, като застраховател, сигурността по пътищата е много важна, „Алианц“ заедно с други застрахователи спонсорира един европейски център близо до Мюнхен за изследване на сигурността на автомобилите.

Спонсор сме и на параолимпийските игри, защото като международна финансова група нашата философия е, че всички хора, независимо дали имат увреждания, или не, трябва да получат равен шанс за изява.

Друга съвместна инициатива, която провеждаме в рамките на групата на „Алианц“, е, че всяка година изпращаме три българчета във футболната школа на „Байерн Мюнхен“. Там те участват в тренировките, виждат се с големите звезди на отбора. Сигурен съм,че изживяванията им са невероятни.

А подкрепата ви за голфа, това българска инициатива ли е, или също е част от проектите на международната група „Алианц“?

– „Алианц“ подкрепя много елитни спортове като международни регати за яхти, например „Къп ъф Америка“. Голфът е също нещо специално за групата. Ние сме партньори със Сент Андрюс, това е Меката на голфа най-старото игрище в Англия. „Алианц България Холдинг“ пък реши да организира собствено голф първенство „Алианц България Оупън“, където първата награда бе посещение на „Сент Андрюс“. За съжаление това сътрудничество между Сент Андрюс и „Алианц“ прекъсна от една година. В момента наградата е една седмица почивка на едно от българските голф игрища по морето, което е изцяло подкрепено и спонсорирано от „Алианц България“.

Може ли в България да се печели от голф и какво е нужно страната ни да се превърне в една от най-атрактивните голф дестинации?

– В България все още трудно може да се печели от голф. Но има потенциал, особено там, където са трите морски голф игрища, страната ни да стане голф дестинация. За да се развие този бизнес у нас обаче, е нужно да има добра транспортна схема, така, както е в Гърция. Там има директни полети от цяла Европа до едно летище, което сигурно не сте го чували – Каламата, това е място, където има няколко голф игрища. При нас не е така. До трите игрища в Североизточна България може да се стигне само чрез полети до Варна. А до летището там има целогодишни директни полети само от Виена и от Русия, ако не се лъжа. С други думи, заможните голфъри, за да се доберат до нашите игрища, трябва да се прекачват, което е свързано с престои, прехвърляне на багаж и други подобни неудобства. Което ги кара да се отказват от пътуването. Трябва да има повече редовни полетни дестинации до Варна. Това е. И тук правителството също може да помогне.

Кои хобита възприемате като запазена за Вас територия?

– Голф, тенис… Аз много обичам тениса. Продължавам да играя три пъти седмично и смятам, че това е един изключителен спорт.

За тениса каква марка екипировка предпочитате?

– Аз играя само с ракети Wilson. Свикнал съм с тях и са ми удобни. Иначе преди съм играл с HEAD, когато Андре Агаси играеше с такава ракета. Но в един момент я смених с WilsonУилсън“, която е по-лека и с по-голяма глава. Що се отнася до облеклото, много харесвам стила на обличане на Роже Федерер и затова нося Nike.

А за голфа?

– „Голфино“ има доста добри облекла в момента.Nikeсъщо предлага добри облекла. Марката, разбира се, има значение, но много по-важно е да се чувстваш удобно в екипа, да ти е широко, да можеш да правиш суинг. Що се отнася до стиковете, моите са марка Honma, които са много специални.

Продължавате ли да сте запален ловец?

– Ходя на лов между пет и десет пъти годишно. Но правя това заради срещите с приятели, а не толкова заради трофеите.

Кое е последното екзотично животно, което сте отстреляли?

– Бях в Танзания заедно със сина ми. Това беше хубаво място да се видим и да се забавляваме заедно. Там отидохме на лов и аз убих един хипопотам.

Как обичате да прекарвате свободното време със семейството си?

– Със семейството си обичаме да сме сред природата. Дали ще бъдем на плажа, голф игрището или ще се разхождаме някъде, няма значение. Важното е да е сред природата. И не обичам, докато почивам да ме ангажират с работа. Гледам в такива моменти да съм неоткриваем.

Блиц