Рикардо Герра пристига в България в началото на февруари. Преди това е заместник-посланик в представителството на Бразилия в Париж почти шест години. В този период отговаря за голяма част от икономическите, политическите и търговските отношения на страната си с Франция. В Бразилия е заместник-директор за Европейския департамент. Работи от дълго време с европейските държави в икономическата и търговската сфера, предимно в големи международни организации. Казва, че това е призванието му през последните 25-30 години. Първата мисия на Герра е в Женева през 1989-а, където работи за бившата GATT, която впоследствие се превръща в Световната търговска организация. Има диплома по икономика, а в Париж продължава с образованието си и завършва магистърска програма по администрация и икономика. Говори четири езика – английски, френски и португалски. Разбира се, и испански, който е задължителен в дипломатическия колеж в Бразилия, тъй като останалите държави в Южна Америка са испаноезични.
Г-н Герра, защо избрахте дипломацията пред икономиката?
– Исках да видя други държави и да науча нови езици. Роден съм в столицата Бразилия, която е с население и мащаб, колкото София. Но от малък обичам да пътувам, мечтаех си да видя широкия свят, да се срещам с чужденци, да опознавам различни култури. Може и да звучи наивно, но смятах, че дипломацията е добра професионална възможност за мен. Аз съм икономист, но тези знания може да се използват в дипломацията, в търговските отдели на посолствата.
Винаги съм се стремил да прилагам наученото в чужбина на бразилска почва.
Отскоро сте в България, как се чувствате тук?
– Първите ми впечатления са много положителни. Никога не бях идвал в страната ви, но имам богат опит от западноевропейските държави – Франция, Швейцария, Белгия и Чехия. Вярно, че става дума за страни от един континент. Но всичко у вас е по-различно – и хората, и климатът…
Предполагах, че България и Чехия си приличат, защото са преминали през едни и същи политически и икономически процеси. Установих обаче, че има огромни различия, особено в темперамента на двата народа. Чехите са по-резервирани, по-вглъбени в себе си, докато българите са по-отворени към света и приятелски настроени. Това е първото ми впечатление. Откривам много прилики между бразилците и българите. Вие сте по-близо до средиземноморския темперамент, до италианците и гърците, отколкото до германците и французите например.
Освен това се впечатлих колко стриктни и точни са българите. Ако имат среща в 10.00 часа, те идват точно на минутата. И аз се опитвам да спазвам това правило, защото виждам, че дори да закъснея съвсем малко, вече ме чакат. Знам, че имате икономически проблеми, но виждам – хората работят сериозно, за да подобрят житейския си стандарт.
Харесвате ли столицата ни София?
– Честно казано, София беше една много приятна изненада за мен. Столицата ви още не си е изградила оптималния имидж като туристическа дестинация, така че бях малко притеснен. Особено след като идвам от Париж – един от най-красивите градове в света. Там стандартът на живот е много висок, жителите са изтънчени и културни. Разбира се, и там си имат проблеми със стачки и задръствания, хората невинаги са в прекрасно настроение. Но Париж е моят втори дом, тъй като там срещнах съпругата си Елена. Децата ни са и бразилски, и френски поданици. Разбира се, двете столици трудно може да се сравняват по мащаби и население, Париж е и много по-богат. Но зоните за шопинг в центъра на София ми напомнят парижките. Смятам, че столицата ви е малък, но много красив европейски град. Имате прекрасни паркове и градини, а "зелените зони" са много важни за добрата инфраструктура. Впечатли ме Витоша и останалите величествени планини, които опасват София. Изобщо природата ви е прекрасна. Много е приятно, докато шофираш, да хвърлиш един поглед към планинските върхове, покрити със сняг.
Младите българи са много отворени към чужденците. На няколко пъти ми се е случвало да се нуждая от упътване, те спират и на добър английски търпеливо ме упътват как да стигна до целта си. Като голям почитател на класическата музика за мен е много важно, че в столицата си имате внушителна опера, с прекрасна акустика и богати традиции в това изкуство. Музикантите ви също са на световно ниво. С удоволствие си купих билети, за да гледам "Травиата" в изпълнение на Софийския духов оркестър и с участието на солисти от ранга на Веселина Василева и Цвета Сарамбелиева.
Къде са резервите в двустранните ни отношения в икономически план?
– Търговските отношения между Бразилия и България трябва да се подобрят. Това за мен е сериозно предизвикателство. След като влязохте в Европейския съюз, износът ни за България, особено на земеделски продукти, рязко намаля заради централизираните регулации. И това е нормално, защото Европа иска да внасяте от Испания, Португалия, Германия или Франция например. Това е цена, която трябва да се плати. Но има и успехи. Преди три години продадохме на "Българските авиолинии" самолети наше производство. Става дума за самолети от среден клас Embraer с до 80 места, предназначени за чартърни полети.
Целта ми е да се опитам да отворя вратите за бизнес между предприемачите от двете държави.
Неотдавна се срещнах с външния ви министър Кристиян Вигенин. Той сподели, че би искал да посети Бразилия, планираме и създаването на смесена двустранна икономическа комисия, каквато в момента не съществува. Работата на институциите е да подготвят терена за бизнеса. Смятам, че има български стоки, които можем да внасяме. Страната ви например е много голям производител на висококачествено вино. Така че ще проучим нещата, но има добър потенциал за търговия. Медът ви също е уникален, хапвам всеки ден. Известни сте и с продуктите си от розово масло. Можем да си сътрудничим и в тежката промишленост.
Бразилия е позната в България с плажовете, карнавалите и футбола. Какво не знаем за Вашите сънародници?
– От десетина години бразилците вече търсят по-добре платени длъжности. Но за тази цел е необходимо качествено образование, което дава широки перспективи. В това отношение постигнахме сериозен напредък и обществото много се промени благодарение на усилията на последните няколко правителства. Сега се подготвяме за едно събитие от огромен мащаб – Световната купа по футбол. Мачовете се гледат от милиарди зрители в целия свят, които ще видят, че страната ни не е само плажове, карнавали, футбол и бира. Бразилия ще бъде като отворена витрина, на която всеки може да намери какво да си напазарува. Имаме много силна икономика, туризъм, земеделие, развит сектор на услугите.
Ние сме сред най-големите производители на стоки в животновъдния и земеделския отрасъл. Страната ни е не само износител №1 на месо в света, но и на захар, на кафе и на соя. Бразилия е най-голямата икономика в Южна Америка. Разбира се, и при нас през последните 10-15 години текат процеси на промяна. Опитваме се да намалим социалното неравенство, защото до неотдавна у нас имаше много богати, но и много бедни хора. Успяхме да измъкнем над 30 млн. души от мизерията и глада, което за нас е голям успех. Много ни помогнаха социалните програми за субсидиране на бедните и безработни семейства. Те получават месечно по една и половина минимални заплати от правителството, но в замяна са длъжни да докажат, че децата им ходят на училище и са ваксинирани. Това е дългосрочна стратегия за по-добро образование и здравеопазване. Стремим се и да изградим основите на една по-стабилна средна класа, която да купува повече автомобили, хладилници, храна, дрехи… Това е добре и за нашата икономика, която трябва да произвежда повече и така се развива.
Вълнуват ли се бразилците от предстоящото домакинство на Мондиал 2014?
– Това е голяма чест за нас. Искам да вметна, че и вие имате големи футболисти. Спомням си Мондиал 1994, когато Стоичков и компания стигнаха до полуфинала в САЩ. Донякъде съм доволен, че не победихте Италия, защото срещу България на финала не се знае дали щяхме да спечелим световната титла. Освен футболните емоции, домакинството на футболния шампионат и на олимпиадата две години по-късно ще има голям положителен икономически ефект. Очакваме милиони туристи в Бразилия от целия свят. За да ги посрещнем, подобрихме инфраструктурата на страната, модернизирахме летищата, магистралите, жп линиите, пътищата, хотелите и ресторантите.
Но организацията на първенството е и огромно предизвикателство, тъй като трябваше да осигурим инвестиции за милиарди долари. Преди няколко месеца имаше улични демонстрации. Хората бяха гневни, че правителството е похарчило толкова много пари за реконструкция на старите и за новите стадиони, които е можело да бъдат дадени за здравеопазване или в училища. Според мен двете неща са несъпоставими. Средствата, похарчени за стадиони и летища, също са важни, за да привлечем повече гости. Първото ми положително впечатление от София бе летището, което сте направили преди няколко години с европейски средства. Това е входът към една държава и първата й визитка за чужденците. Най-важното за една икономика са структурните реформи в трудовия пазар, индустрията и търговията.
Кой е най-незабравимият момент в досегашната Ви дипломатическа кариера?
– Никога няма да забравя пътуванията си в европейските държави с бившия ни президент Луис Игнасиу Лула да Силва. По онова време бях заместник-директор на Департамента Европа към Министерството на външните отношения. Бях изумен колко топло посрещат президента навсякъде – в Португалия, във Франция, в Испания… Стотици испанци искаха да се ръкуват с него или да получат автограф. Той е самоук, не е завършил училище, не се е интересувал особено от книги. Но въпреки това Лула бе велик профсъюзен лидер и най-успешният държавен глава, който някога е имала страната ни. Той намира подход и думи към всеки – от бизнесмена до бездомника на улицата. Природно интелигентен е, притежава огромен капацитет да говори с хората и да ги изслушва.
Благодарение на Луис Игнасиу Лула да Силва представата на света за Бразилия коренно се промени.
Бе много вълнуващо да разбера колко популярен и добре приет е в чужбина. Много се зарадвах и когато избраха Роберто Азеведо за генерален директор на Световната търговска организация. Той е мой добър приятел и съвипускник от дипломатическата школа в Бразилия. Приятно е когато близък човек постигне подобен успех.
Бихте ли разказали нещо повече за семейството си?
– Имам две деца – син и дъщеря. Синът ми е на 22 години, казва се Рафаел. Избрахме му това име, защото е популярно и във Франция, и в Бразилия. Дъщеря ми е 15-годишна и се казва Сесилия. На двамата със съпругата ми не ни беше никак лесно да ги отглеждаме, защото работехме много. Елена преподава френски на чужденците в централата на ЮНЕСКО. Знам, че сега организацията е председателствана от българката Ирина Бокова. Избрахме децата ни да учат във френски училища, защото образователна система там е много добре развита. Когато Рафаел и Сесилия пораснаха, вече стана невъзможно да ги разхождаме по света. Те си имат своите приятели и интереси. Знаете какво е да отделите един тийнейджър от естествената му среда. Сега Сесилия учи в много престижно и добро училище, а Рафаел следва публични финанси и международно право в един парижки университет.
Кои са хобитата Ви?
– Освен че съм привързан към класическата музика, харесвам много и джаза. Обичам да свиря на алт саксофон. Вече бях на един джаз концерт в Националния дворец на културата. Обичам да чета, а също и да спортувам. Поддържам добра форма предимно с плуване и джогинг. Преди години често играех тенис, знам, че България има много добри играчи като Григор Димитров и Цветана Пиронкова. Изненадах се приятно колко много тенис кортове са построени в София.
