Боричканията сред формациите, които свирят на тънката патриотична струна на избирателя, стават все по-оспорвани. Лидерите на основните политически партии дадоха старт на кампанията си в София и в страната. Националистът Волен Сидеров обаче отказа да играе „на дребно“ и се засили към Брюксел… от Москва.
В „братската“ столица Сидеров получи орден „Звезда на отечеството“ за заслугите си в развитието на българо-руските отношения. Отличието му връчи космонавтът и двукратен герой на Съветския съюз Борис Волинов. От пресцентъра на „Атака“ обаче гръмко съобщиха, че наградата на Сидеров се връчвала от Горната камара на руския парламент. По-късно се разбра, че Съветът на федерацията въобще няма правомощията да дава такъв орден. В сайта на президента на руската федерация също липсва каквато и да е информация за отличието „Звезда на отечеството“ и как то се присъжда. В последна сметка се оказа, че въпросната брошка не е държавна награда. А сайт в интернет пространството, от който всеки може да закупи въпросното отличие.
За какво всъщност се бори Сидеров?
„Ние от „Атака“ смятаме, че ЕС е марионетка на САЩ и на това трябва да се сложи край. България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО. България и Европа трябва да развиват приятелски културни и икономически отношения с Русия, а не да враждуват с нея“, каза в Москва националистът.
Тезите му са всеизвестни. Детайлът в случая е, че бяха повторени в Русия.
На този етап социолозите са категорични, че „Атака“ едва ли ще успее да прескочи бариерата от 5.88 процента. „Алфа Рисърч“ прогнозира 2.5% за партията на Сидеров. Конкурентите й за гласа на националистите от „Националния фронт за спасение на България“ (НФСБ) събират 3% от одобрението на хората. Според данните на „Галъп Интернешънъл“ НФСБ също води пред „Атака“. За партиите на Валери Симеонов и Волен Сидеров съответно биха гласували 2.4 и 2.2 процента. Шанс за поне един мандат на „Атака“ в Европейския парламент дава „АССА-М“, според която партията на Сидеров събира 4.5 на сто от гласоподавателите.
На фона на конфликтите между Русия и Запада по отношение на ситуацията в Украйна Сидеров твърди следното.
„Нашата партия е единствената, която ясно казва, че признаваме референдума в Крим, против санкциите сме срещу Русия и сме против забранителните списъци на руски политици и бизнесмени. Когато у нас има правителство на „Атака“ и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните си отношения с Русия, която смятаме за братска страна.“
По едно време Сидеров се виждаше като сигурен президент. Сега – като премиер. И политиците имат право на своите мечти. Истината е, че сега той се опитва да мобилизира електорат за изборите и да прихване русофилите и част от евроскептиците. Въпреки това отливът от партията му през годините е очевиден.
На парламентарните избори през 2009 г. за „Атака“ гласуваха 400 000 души. На предсрочните избори миналата година бюлетина за нея пуснаха 260 000 души.
Сидеров успя да добави и още черни точки към имиджа си след поредица от скандали, разиграли се в рамките на 42-рото Народно събрание. През декември 2013-а например, докато останалите народни представите гласуваха закона за бюджета за 2014-а, той се разходи по плажа „Варадеро“ в Куба.
На втори октомври миналата година от трибуната на парламента Сидеров размаха пръст на депутатите, като каза: „Пазете ни, пазете ни като стайно цвете, защото без „Атака“ държавата се срива.“
Сетне сътвори неповторим скандал в полет София-Варна, след като се заяде с френски дипломат и удари с юмрук варненски полицай, поради което сега Сидеров е без имунитет. Но това в българската политика не е изключение. Има и други. На 25 май ще разберем дали някой все още полива „стайното цвете“ Сидеров.
