Правителството на Дания обяви втория за последните две години пакет от мерки за растеж, който трябва да извади най-слабото скандинавско стопанство от кризата. Той ще помогне за увеличението на структурния продукт на страната с 6 млрд. крони (грубо 840 млн. евро) и за намалението на разходите на компаниите с 4 млрд. крони през 2020-а. Това ще стане чрез 89 мерки за подобряване на бизнес климата и за нарастването на заетостта, обяви финансовото министерство.
Датската икономика продължава борбата за възстановяване след краха на местния жилищен пазар през 2008-а, предизвикал впоследствие и криза в местния банков сектор. Оттогава до края на 2013-а цените на имотите са паднали с около 20%, подкопавайки доверието на домакинствата и потреблението. БВП на Дания ще нарасне с 1.5% през тази година, по оценка на Европейската комисия – под очакваните средно 1.6% за Европейския съюз.
В пакета са заложени корпоративни инвестиции за по 10 млрд. крони през всяка година до 2020-а, включително и 5.8 млрд. крони от намаление на таксите за електрическа енергия за бизнеса и данъчни отстъпки за 650 хил. крони за инвестиции в нововъзникващи фирми. Данъчното облагане на дивидентите за компании, които не са регистрирани на борсата, ще бъде редуцирано от 22 на 15.3 процента. Правителственият план ще създаде по-благоприятни условия за предприятията да задържат производството си в Дания и ще защити работните места в индустриалните фирми извън големите градове, обясниха пред репортери премиерът Хеле Торнинг-Шмит и министърът на икономиката Маргрете Вестагер. Миналата година управляващата коалиция обеща да повишава годишния растеж средно с по 2% от 2014-а до 2020-а.
Пакетът на правителството не се приема еднозначно от експертите. Според Петер Якобсен – икономист в „Сидбанк“, „намалението на енергийните данъци има най-голяма тежест в програмата, докато в дългосрочен план до 2020-а кабинетът просто ще сложи таван на увеличението на налог, а няма да го премахне“. Специалисти на „Данске банк“ пък пресмятат, че предвидените мерки ще имат едва 0.3% дял в растежа на БВП до 2020-а. А финансовият министър Бярне Коридон предупреди, че кабинетът няма да подкрепи предложения, насочени срещу фискалните тавани на ЕС, и ще защитава максималния инвестиционен рейтинг на страната „ААА“ със стабилна перспектива.
