Най-демократичната форма на изразяване на обществената воля – референдумът, започва да се превръща в кошмар за управляващите. Най-невралгични са обществените допитвания на територията на бившия Съветски съюз, като последните два, за независимостта на Донецк и Луганск от Украйна, бяха проведени на 11 май при средно 75% активност за двата региона. В Мариупол, станал сцена на ожесточени сражения, били отворени само осем изборни бюра за население от 500 хил. души. Пред тях се извили огромни опашки и накрая изборните урни от едното били изнесени на улицата.
Председателят на донецката централна изборна комисия – Роман Лягин, съобщи точните крайни резултати за Донецк: 89.07% „за“ независимост и 10.19% – „против“. Което, според него, означава, че обявените на 25 май президентски избори в Украйна просто няма да бъдат проведени в донецкия район. Един от лидерите на самопровъзгласилата се „Донецка народна република“ – Денис Пушилин, отбеляза, че „е необходимо да се създадат собствени държавни и военни органи колкото е възможно по-бързо“. А два дни по-късно двете нови републики – „Донецка“ и „Луганска“, решиха да се обединят, за да дадат общ отпор на украинските сили, които продължават акцията за прочистване на размирните области от терористи.
След разпадането на бившия Съветски съюз през 1991-а: Абхазия и Южна Осетия се отделиха от Грузия, Нагорни Карабах – от Азербайджан, Приднестровската република – от Молдова, Крим поиска и му бе разрешено да се присъедини към Русия, а от 11 май вече има още две независими от Украйна републики. Общото между тях е, че нито една не е призната от световната общност. И че за отделянето на всяка от държавните територии на бившите съветски републики основният обвиняем е Русия.
Официален Киев, Вашингтон и Брюксел не признават референдумите в Донецк и Луганск. Москва обяви, че уважава волята на хората. А официален Пекин коментира, че не се бърка във вътрешните работи на другите държави. Полският премиер Доналд Туск каза, че „сепаратистките референдуми в Източна Украйна са абсолютна подигравка с демокрацията и са част от плана за разделяне на държавата“. А унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че иска автономия за етническите унгарци, които живеят зад граница в Централна Европа, включително в Украйна. Думите му раздразниха Киев и унгарският посланик в украинската столица бе привикан спешно на 13 май да разясни думите на Орбан. Междувременно Туск – един от най-силните поддръжници на унгарския лидер в ЕС, определи думите на Орбан като „неуместни и ненавременни“. Бурните реакции принудиха Будапеща да укроти топката, а унгарският министър на външните работи Янош Мартони подчерта ,че думите на премиера са интерпретирани неправилно. Мартони наблегна, че Орбан изобщо не е произнесъл думата „автономия“ и че всъщност е имал предвид „двойно гражданство, права на малцинство и самооуправление“ за унгарската общност в Украйна.
„Напечената“ ситуация предизвика остра размяна на реплики и между Москва и Букурещ и по-специално между руския вицепремиер Дмитри Рогозин и румънския президент Траян Бъсеску. Повод стана посещението на Рогозин в Приднестровието в чест на 9 май, когато Русия празнува Деня на победата над нацистка Германия. Вицепремиерът получил петиция от живеещите там Москва да признае официално сепаратисткия регион, само че молдовските власти не му позволили да напусне страната с нея и конфискували кутиите с подписите. На страницата си във Фейсбук обаче той написал, че са били иззети само малка част от подписите, а другите изпратил в руската столица. Впоследствие Букурещ затворил въздушното си пространство за самолета на Рогозин, който е в списъка на санкционираните от САЩ и ЕС лица във връзка с кримските събития. По този повод руският политик попитал риторично „колко ли питиета е обърнал“ румънският президент Траян Басеску, за да „има кураж“ да затвори въздушното пространство за самолета му и обещал следващия път да лети на борда на ТУ-160 – стратегически бомбардировач от съветско време. Бъсеску пък се зачудил „колко ли водка“ е изпил Рогозин , преди да коментира, че ще използва ТУ-160? След което привикал на среща на 13 май премиера Виктор Понта и ключови министри да „си изяснят въпросите за външната политика, сигурността и отбраната“. Защото като президент на Румъния тези ресори са под негов контрол.
Междувременно в оценките за референдумите се включиха и олигарсите. Един от тях – Пьотър Порошенко, който се очертава като лидер в надпреварата за президент на Украйна на изборите на 25 май, определи допитването в Донецк и Луганск като „срамно и целящо отслабване на украинската държава и разпокъсването й на части“. А Ринат Ахметов смята, че децентрализацията на Украйна е „единственият правилен път“ за изход от кризата.
Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че Киев тласка страната към гражданска война и че не може да има честни избори, когато украинци избиват украинци. Но властта продължава операцията по прочистване на източните региони и организира на 14 май кръгла маса с участието на депутати, лидери на регионални управи и бивши президенти за намиране на изход от кризата. Тя се проведе с участието на представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и без бунтовниците от новите независими народни републики.
Според последното проучване на общественото мнение, проведено между 25 и 29 април от киевския „Център за размисъл“, 56% от анкетираните 2012 украинци смятат, че Украйна е във война с Русия, а две трети определят руснаците като братя и приятели.
