Кипър има доказани запаси от около 170 млрд. куб. м природен газ и се надява да открие още между 113 и 142 млрд. куб. м, заяви министърът на енергетиката Йоргос Лакотрипис. Подобна находка би позволила на страната да започне изграждането на терминал за втечнен газ. Завод за втечняване на кипърска територия пък би могъл може да преработва горивото, добито в т. нар. Левантийски басейн (чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3.5 трилиона куб. м газ, както и на най-малко 1.7 млрд. барела нефт) и да го превозва по море до пазарите в западна Европа. Това ще позволи на Стария континент да разхлаби руската примка върху енергийните доставки, особено след заплахата на Москва да врътне в началото на юни кранчето на тръбопроводите през Украйна, ако Киев не плати старите си сметки на „Газпром“.
Никозия вероятно ще има точна картина за запасите си от газ и въглеводород през следващите 12 до 15 месеца, след като приключат сондажите в находището „Афродита“ – третото по големина в Източното Средиземноморие след израелските „Тамар“ и „Левиатан“. Италианската компания „Ени“ и южнокорейската „Кореа газ корп.“ („Когаз“) започват до няколко седмици интензивни проучвания в блоковете, за които имат лицензи, съобщи Лакотрипис. Френската група „Тотал“ пък ще заеме със сондажи в „своите“ полета през второто полугодие на 2015-а. В отделен блок ще сондира и американската компания „Ноубъл енърджи“, която още през 2011-а откри доказани газови запаси в находището „Афродита“.
Построяването на завод за втечнен газ ще „глътне“ авансово между 6 млрд. и 10 млрд. евро и правителството на Кипър води преговори с „големи финансови институции, проявили интерес да участват“, каза кипиръският енергиен министър. Той обаче предпочита да се открият още газови резерви, преди да се търсят финансови опции, защото сондажите в много дълбоки води крият изключителен риск и вероятността за успех е прекалено ниска. Никозия договаря условията за експлоатация на завода за втечнен газ с „Ноубъл“ и ще вземе окончателно инвестиционно решение до 2016-2017-а. Ако не се открият достатъчно запаси, се разработват и други варианти, включително и тръбопроводи до съществуващи заводи в съседни държави без Турция, докато не се разреши териториалният диспут с Анкара за Северен Кипър.
Енергията е един от основните потенциални източници за ръст на икономиката на острова, която се намира в дълбока рецесия. Наистина страната получи спешна международна финансова помощ под формата на заеми за 10 млрд. евро, но те са придружени с мерки за стриктни икономии, включително и със загубите, които „преглътнаха“ едрите депозанти с авоари над 100 хил. евро по сметките си.
Междувременно агенция „Блумбърг“ е изчислила, че Европейският съюз има достатъчно шистов газ, който да го освободи от руските доставки за около 28 години. Сметките се основават на данни на щатската Енергийна информационна агенция за десет европейски държави. Начело е Швеция, която би могла да задоволи вътрешното си потребление за 250 години.
„Блумбърг“ посочва също, че в момента Франция и България са забранили сондажите за шистов газ, а в Германия и Холандия има мораториум за добива му. Правителството на Великобритания подкрепя фракинга, в разрез със съпротивата на обществото. Полша е единствената държава в ЕС, в която вече има 63 кладенеца и от един от тях ще започне търговско производство още през тази година.
