Правната комисия ще решава след изборите дали да има референдум за промяна на модела, по който избираме депутатите си. А това прави резултата твърде лесно предсказуем – референдумът най-вероятно няма да го бъде. Въпреки социологическите сондажи, които показват, че огромната част от българите искат да избират не спуснати от щабовете листи, а личности, които да ги управляват. И въпреки подписката, с която повече от 460 000 живи, здрави и мислещи хора поискаха това.
Идеята да се пита народът и да се принудят политиците да въведат мажоритарен вот, задължително и електронно гласуване всъщност бе лансирана първо от президента Плевнелиев. В началото на годината той внесе предложение до Народното събрание, което просто потъна в нечие чекмедже. Тогава се наложи да се организира инициативен комитет, който се зае да събира подписи от гражданите – така вече нямаше как искането за референдум да бъде „затрито“. Начело на комитета застана професорът конституционалист Георги Близнашки, който плати за това с членството си в БСП. Оттам просто го изключиха. Основната работа по набирането на подписите пък свърши ГЕРБ – вероятно за да замаже срама, че с Изборния кодекс на Искра Фидосова именно партията на Борисов премахна даже „куцата“ възможност за преференциален вот, която съществуваше дотогава.
През март тази година подписката с имената на повече от 570 000 българи, пожелали референдум за промяна на избирателния модел, бе внесена в Народното събрание с тържествено шествие. Преди около седмица обаче министерската служба ГРАО установи, че 108 286 от подписите са невалидни – заради непълни ЕГН-та и адреси, сгрешени имена, а и немалко подписани „покойници“. От ГРАО приеха за действителни само 463 326 подписа. Но те не са достатъчни, за да се задължи Народното събрание да организира референдума.
Основният въпрос в момента е може ли да се даде допълнителен срок, в който да се „досъберат“ нужните подписи и така референдумът все пак да бъде насрочен. Според проф. Близнашки председателят на Народното събрание е длъжен по закон да даде едномесечен срок на комитета и възможност да се внесат допълнителни подписи. Професорът цитира чл.13, ал.4 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според който при установяване на нередовности в подписката председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
„Ако се опитат да „приключат“ с темата за референдума – ще се обърнем към съда. Но не вярвам Народното събрание да си позволи с лека ръка да загърби волята на над 460 000 души – техните подписи под искането за референдум и за промяна в начина за гласуване са напълно валидни“, смята Близнашки.
Миков обаче контрира: „Според мен срокът за набиране на подписите е тримесечен и е преклузивен (окончателен). Неспазването му води до прекратяване на процедурата, една подписка не може да се събира и поправя до безкрайност“. Миков все пак прави уговорката, че това е неговото лично мнение на юрист – окончателното решение щяло да бъде взето от правната комисия на парламента.
Законът обаче дава и друга възможност: Народното събрание е длъжно да свика референдум при наличие на 500 000 подписа на граждани, но може да го направи и при събрани 200 000 подписа – стига да има добрата воля за това. А тези подписи са факт, при това умножени по две.
Такава добра воля обаче не се очаква. Още повече че въпросът ще се разглежда след изборите.
Депутатите вече отрязаха президента
Президентът Плевнелиев внесе в Народното събрание искането си за насрочване на референдум на 30 януари тази година, а правната комисия го разгледа на 26 февруари. И както се очакваше – го отхвърли. Въпреки че имаше и втори вариант на решение: да се тупа топката с мотива, че по същия въпрос вече върви и подписка на граждани. В крайна сметка обаче депутатите от управляващото мнозинство решиха да действат радикално и пратиха искането на Плевнелиев в коша. А сега по всичко изглежда там ще намери място и подписката.
След всичките тези опити обаче стана очевадно ясно, че законът за прякото участие на гражданите в управлението на държавата трябва да се пренапише, при това спешно. Първо, защото се оказа, че президентът има право да внася искане за референдум, но в закона съвсем удобно депутатите са пропуснали да напишат както процедура, така и срокове, в които да са длъжни да разгледат това предложение и да се произнесат по него. Така правомощието му да инициира референдум на практика се оказа предварително изпразнено от съдържание и „кухо“.
Самата процедура по набиране на подписките за референдуми също има нужда от прецизиране. Най-малкото защото изискването на закона хората да посочват в подписките не само имената и ЕГН-тата, но и пълните си постоянни адреси е, меко казано, нелепо. Защото у нас самоличност се установява само с име и ЕГН. Подписът пък е предостатъчен, за да заяви волята на гражданина. А адресът не само никому не е нужен, но се превръща и в твърде опасен елемент от пълния комплект лични данни, които буквално харизваме на някого, седнал върху кашон с надпис „Подписка“ на ъгъла на улицата. Да не говорим, че малцина правят разлика между постоянен и настоящ адрес, още по-малко хора знаят къде кой от двата трябва да посочат.
