Министърът на просветата проф. Анелия Клисарова се изгуби в дебрите на новия училищен закон, но за сметка на това смята да компенсира изоставането си с успехи по новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Преди десет месеца в интервю за в. „БАНКЕРЪ“ Клисарова каза, че трябва да утвърдим програмата пред Европейската комисия, после да я спечели Министерството на образованието и науката и накрая – да получим максимално финансиране, тъй като средствата са жизненонеобходими за създаване на качество в средното и висшето образование, както и за науката ни. Сега изглежда всичко върви по план, тъй като цялостният вариант на програмата (или поне така се твърди) вече е готов и надлежно публикуван на сайта за обществени консултации. Само че който иска да разбере каквото и да било от нея, задължително трябва да се ограничи само с четене на резюмето й. Там поне ясно е написано, че „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще съдържа четири приоритетни оси – „Научни изследвания и технологично развитие“, „Образование и учене през целия живот“, „Образователна среда за активно социално приобщаване“ и „Техническа помощ“. Това е много полезно „превю“, защото след отварянето на документа ще изгубите часове, докато изобщо откриете кои са целите и стратегиите ни за просвета.
След дългото лутане из „нашарените“ страници може би ще разберете, че кандидатстваме за над 582 млн. евро за програмния период до 2020-а, а с националното съфинансиране сумата ще скочи до 685 млн. евро, или над 1.3 млрд. лева. Със сигурност обаче няма да видим и цент, ако Еврокомисията „се хване“ за техническото изпълнение на проекта, с който искаме европарите. То напомня за крайно неуместна шега на „тъмни балкански субекти“ или пък за „сладко“ отмъщение на ведомствените чиновници към колегите им от Брюксел. Сложни математически формули, които и Питагор не би разгадал, съжителстват с безкрайно редуване на пасажи, написани на английски и български, като езикът на Шекспир съвсем не е използван в най-благозвучната му форма. Разхвърляно, разпокъсано, хаотично и крайно неясно. Тежко на бюрократите от Евросъюза, които ще изтеглят „късата клечка“, да разберат за какво точно се борим. Със сигурност ги очаква поне седмица тежко и мъчително главоболие. Освен това документът прелива от произволно поставени въпросителни, от които съвсем не се разбира кой за какво и кого пита. Отделни пасажи от изреченията са подчертани с жълт флумастер, без дори да маркират най-важното в текста.
Лексиката и съжденията в новата европрограма със сигурност могат да претендират за приз за новаторство и алтернативност. Научаваме, че реформата, очертаваща се в посока към оптимизация, окрупняване и редукция на мрежата на висшите училища, се нуждае от външен двигател, рамка на етапите и необходимите дейности. Дано външният двигател да бъде зареден с по-качествен бензин, защото образованието ни скоро ще гръмне от оптимизации, окрупняване и редукции. Пернишкият университет вече „изпуши“, както и десетки училища в страната. Пак там е казано, че оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ притежава потенциал да се превърне в повратна точка за промяна в „бавната инерция на статуквото“. Отново висша механика и динамика… Друга „гениална“ формулировка пък гласи, че след завършване на средното си образование младите хора са принудени да започнат работа или заминават за чужбина с намерението да продължат житейските си планове в емиграция. В този смисъл дано на чиновниците, писали програмата, да не им се наложи да продължат житейските си планове в емиграция, тъй като продуктът им плаче за основен ремонт.
Много хубаво е, че интеграцията на децата от етнически общности ще бъде „интензифицирана“ чрез допълнително обучение по български език, мерки за ранна социализация, развитие на преподавателските умения и забележете – профилактика на обществените предразсъдъци. Крайно време е въпросните обществени предразсъдъци да минат през джипи за основен преглед и после – право в интензивното. Или може би в изтрезвителното.
За средното образование е написано, че наблюдението на независимото външно оценяване (PISA-2012) върху общата резултатност/продукта на системата очертават „сериозни дупки в математическата и езиковата грамотност“. В случая очевидно е необходимо да се намесят и кметовете на общините и да пускат самосвалите, за да запълват дупките. Нестабилна/белязана от тежък дефицит била и базата за развитие и реализация на трудовия индивид. Най-гениалното умозаключение обаче се съдържа във фразата – „оперативната програма се разглежда като важен политически инструмент за смекчаване на рисковете, като буфер, който ще поеме сътресенията на прехода към нова образователна среда“. По този начин в едно са съвместени политиката, ремонтните дейности, Българските държавни железници и преходът.
Очевидно „Наука и образование за интелигентен растеж“ е надскочила ресорите си и в скоро време може да измести всички останали европрограми. Като цяло, в култовата разработка задочно личи „почеркът“ на един друг министър, известен с цветистия си, но зле позициониран изказ и с интровертните си състояния на духа.
На фона на казаното, съвсем логично, седмица след обнародването на „Наука и образование за интелигентен растеж“, за нея няма нито един експертен коментар. От самото министерство също не вдигат излишен шум около творението си, може би защото са заети да шпионират интернет форумите за изтичане на информация по темата на матурите. Въпросът е тях кой ще ги шпионира?
