Калкулират ли се в цената на тока стотиците хиляди левове, които трите енергодружества плащат за адвокатски хонорари и за съдебни разноски по делата с абонати, които губят? А става дума за стотици дела, които вървят буквално всеки ден в съдилищата в цялата страна и следователно – за немалко пари. Затова въпросът кой плаща за тях е повече от логичен. Никой обаче не се захваща да му отговори. А държавният орган, който е натоварен да следи какво се включва в цената на тока и да защитава правата на потребителите – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), направо се прави на глух и на сляп.
На фона на шамарите за милиони, които си разменят сега ДКЕВР и ЕРП-тата, въпросът може да изглежда маловажен. Но той съвсем не е такъв за всяко семейство, което се сблъсква с него. Става дума за т. нар. „корекции на сметки“, за които и друг път „Параграф 22“ е писал. Корекцията на сметка в масовия случай се прави, докато хората са на работа. Служители на енергодружествата обикалят по входовете, правят замервания на електромерите и ако установят, че някой отчита погрешно, съставят констативен протокол, смъкват електромера за проверка, а абонатът получава бомбастична сметка с няколко нули, начислена за шест месеца назад. И му обясняват, че заради неточно отчитащия му електромер него вече го водят „крадец“.
Вярно е, че в някои случаи наистина става дума за опити да се манипулират измервателните уреди, за да се плаща по-малко. Това обаче е престъпление и има съвсем друг ред, по който ЕРП-тата следва да си защитят правата: първо, да се обърнат към прокуратурата, за да се докаже дали има кражба, и чак тогава могат да си търсят парите. Те обаче не правят така, а предпочитат да пратят една бомбастична сметка на клиента си и да му спрат тока, ако не плати в срок. Единствената защита на санкционираните абонати се оказа съдът, който вече изгледа камари такива жалби и постановява абсолютно еднозначни решения в полза на потребителите: подобни „корекции“ са въведени с неравноправни клаузи между закона и общите условия на дружествата и следователно са нищожни. Дори само заради това, че електромерите във входа са собственост на ЕРП-то и съответно то е длъжно да следи за тяхната изправност.
Капка по капка – вир
„Параграф 22“ вече е писал както за корекциите на сметки, така и за трайната съдебна практика, която отдавна би следвало да е отказала и трите ЕРП-та да действат по този начин. Но въпреки това те продължават да правят такива „корекции“. И делата съответно си се водят в цялата страна. Справката в съдебните сайтове в интернет показва, че почти навсякъде в районните съдилища са заведени камари такива жалби и срещу трите ЕРП-та. И всичките са загубени от енергодружествата. Колко са точно никой не знае, защото съдилищата не водят отделна отчетност за тях. Затова и няма отговор колко струва цялото това упражнение, наречено „корекция на сметка“. Но всяко от тези дела струва минимум по 300 лв. – за съдебни такси и за адвокат, при това само за явяването на една от инстанциите…
Капка по капка – вир, казва народната мъдрост, но е важно и кой ще се дави в него. С други думи – кой ще плаща всички тези пари? Надали енергийните шефове ще посегнат към собствените си джобове – най-вероятно пак ще бъркат в нашите под формата на „други“ разходи, подпъхнати някъде из обосновките за цената на тока. Затова попитахме там, където със сигурност би трябвало да знаят: в ДКЕВР.
Пълно мълчание от ДКЕВР
Търпеливо изчакахме отговор първо от предишното, а после и от сегашното ръководство на регулаторната комисия. Но така и не го получихме. Освен мъгляви извинения и обяснения от сорта, че въпросите били прекалено специализирани, никой не водел такава статистика, с една дума – сложна работа било. В крайна сметка обаче тези хора в ДКЕВР получават огромните си заплати, за да свършат именно тази сложна работа. Ако не могат – мястото им не е там.
А „сложните въпроси“, на които искахме отговор, са: колко жалби от граждани и фирми са подадени в ДКЕВР срещу т. нар. корекции на сметки за потребена електрическа енергия от трите ЕРП в страната – защото знаехме, че има такива жалби. Попитахме още колко проверки са извършени от ДКЕВР по тези жалби и какви са резултатите от тях?
Искахме да получим и официално становище от ДКЕВР- имат ли изобщо енергодружествата право да начисляват такива корекции? Защото на сайта на комисията със страшна сила виси едно „типово решение“, което се отнася точно до тези казуси. Според това решение, „типовата“ практика на ДКЕВР е да прекратява жалбите, стигнали до комисията, със следните мотиви: „изчисляването, изготвянето на справка и коригиране на сметките за изминал период се извършва от енергийното дружество във всички случаи на установено неточно или неизмерване на електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, констатирано по реда на Общите условия. За извършване на корекцията не е необходимо наличие на вина и установяването на нарушителя. Това е способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без тя да се отчита и съответно да се заплаща от потребителя. Случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия“. Това, което не се разбира в случая, е дали това „типово“ мнение на ДКЕВР значи, че там не приемат за достатъчно авторитетни стотиците решения на всички съдебни инстанции у нас, в които се казва, че тази практика е незаконна?!
Пълно мълчание бе отговорът и на най-важния въпрос – калкулират ли се в цената на електроенергията тези разходи и ако да – къде, в кое перо. И за какви стойности говорим? Странно поведение на един регулатор, който уж защитава на първо място интересите на абонатите…
ЕРП-тата скачат срещу законови промени
В момента в парламента отлежава за второ четене поправка в Закона за енергетиката, внесена от група червени депутати, която накара ЕРП-тата да скочат като ужилени. Всъщност поправката в закона внася само едно ново правило: „Операторът на разпределителната мрежа няма право да съставя протоколи за коригиране на количествата измерена електрическа енергия без присъствието на клиента.“ Според ЕВН, чийто мениджмънт разпрати протестно становище, кажи-речи, до всички инстанции без папата, тези изменения всъщност „толерират некоректните консуматори и така дискриминират добросъвестните платци“. Според австрийското дружество, за да се осигури присъствие на клиента при една проверка на електромера, ЕРП-то трябва предварително да го уведоми. А така щяла да се създаде възможност „нарушителите“ да предприемат мерки и да прикрият манипулациите на електромера и на мрежата, а така щели да останат безнаказани.
Така и не стана ясно обаче какво пречи на служителите на ЕРП да позвънят на полицията, когато установят кражба на ток? Помощта на полицията е напълно безплатна за тях, тя идва веднага и не дължи уведомяване на никого.
Най-лошото обаче е подозрението, че „добросъвестните платци“ плащат и сега, само че под формата на разноски по съдебните дела – именно заради липсата на уведомяване на абонатите при проверките, приключили с „корекции на сметки“.
Въпросът ни е само колко пари ни струва това упражнение и няма ли сила, която да ни го спести? Ще продължим да питаме – ако се налага, и следващия шеф на ДКЕВР…
