Тотална хегемония на българския европроект „Лудогорец“, футболен бунт на „бедняците“ от ЦСКА и предизвестен крах на „батковия“ юбиляр „Левски“. Това са акцентите от завършилия сезон, който затвърди мнението, че за в бъдеще на домашната сцена ще доминират клубовете, които твърдо следват пазарния модел и инвестират само в качествени чужденци, в модерна детско-юношеска школа и в съвременна и функционална инфраструктура. Шампионатът в „А“ група за пръв път се проведе по новата формула с 14 отбора, разделени на две плейофни групи. Но далеч преди края стана ясно, че и този модел „издиша“. У едни липсваше мотивацията, други рано-рано свършиха парите. В първата седмица бяха изиграни две дузини мачове между кандидатите за медали, някои от които протекоха вяло и протоколно, без традиционното „високо напрежение“. На зрителите като че ли им втръсна да гледат през десетина дни мъката, наречена „вечно дерби“, затова и срещите между „Левски“ и ЦСКА счупиха всички антирекорди по посещаемост с 10-15 хил. зрители средно на мач.
От своя страна „Лудогорец“ рутинно, без много ядове, се окичи с третата си поредна шампионска титла, добавяйки и купата на страната. Отборът на Кирил Домусчиев бе съсредоточил усилията си върху триумфалния марш по европейските терени, където постигна знаменити победи срещу „Партизан“ (Белград), „Динамо“ (Загреб), ПСВ „Айндховен“ и „Лацио“.
„Литекс“ изостави шампионските амбиции още на полусезона и напролет предпочете да подготвя младоците си за поредната изходяща партида от гръмки трансфери. Първият вече е факт с преминаването на талантливия халф и национал Симеон Славчев в португалския гранд „Спортинг“ (Лисабон).
От „Ботев“ (Пловдив) се очакваше много повече, тъй като е сред най-добре обезпечените финансово, но „канарчетата“ с кански мъки се докопаха до заветната евроквота. „Локомотив“ (Пловдив) играеше, докато Коко Динев плащаше, а „Черно море“ на Георги Иванов „скачаше по симпатия“ срещу определени съперници.
Светлият лъч неочаквано дойде от „Българска армия“. „Бедните армейци“ се присмяха над всички, които ги отписваха, играха мъжки и заслужено се изкачиха до подножието на върха. Феновете на ЦСКА никога няма да забравят сезона, в който любимците им „поздравиха“ „Левски“ с четири звучни шамара навръх 100-годишнината му, докато „сините“ продължиха да копаят надолу в търсене на футболното дъно. За капак бяха „одрусани“ от УЕФА с 200 хил. евро глоба за погазване на финансовия феърплей. Все пак „Левски“ си осигури „европейски“ мач с „Лацио“ за юбилея, а сега се ослушва за лиценза на ЦСКА. Но ако „сините“ не променят управленския си формат, не измислят стратегия за развитие и не преориентират селекцията си, ще продължават да страдат от „нулеви години“.
Втората седмица бе „първенството на обречените“. „Любимец“, „Пирин“ (Гоце Делчев) и „Нефтохимик“ фалираха за отрицателно време и приеха ролята на спаринг-партньори. „Черноморец“ на Димитър Димитров-Херо се опита докрай да поддържа огъня около четвъртия изпадащ, но бяха обречени срещу съюза на по-обезпечените с финикийски знаци „Славия“ и „Локомотив“ (София). Догодина нещата едва ли ще се променят. Отсега може смело да се прогнозира, че новаците „Марек“ и „Хасково“ ще „танцуват“ само едно лято в елита, тъй като разчитат главно на финансиране от местните общини. Практиката от последните сезони с общински отбори като „Ботев“ (Враца), „Монтана“, „Калиакра“, „Етър“, „Спортист“ (Своге) доказва, че без големи частни инвеститори и спонсори оцеляването в „А“ група е невъзможно.
След десетилетия на разруха, държавно, ведомствено и клубно безхаберие футболната ни инфраструктура започва бавно да се европеизира. През март тръгна строежът на новия стадион на „Ботев“ (Пловдив), който трябва да бъде завършен до май 2015-а. Съоръжението ще разполага с 18 788 места, като 75% от тях са покрити. Сектор „А“ е на 6 нива с функционални зони от категория 4 звезди, ще има стаи за загрявка и възстановителни процедури. Секторът за гости е с капацитет 1500-1600 места, а трибуната за феновете на „Ботев“ ще бъде щампирана с емблемата на клуба. ВИП ложите и местата за журналисти са от последно поколение, като инвестицията в съоръжението е около 18 млн. лева.
Малко повече ще струва реновираният „Лудогорец Арена“. Държавата вече отпусна за него 3 млн. лв. на община Разград, още милион се чака догодина, а оста-налите 16 млн. лв. ще бъдат платени от братя Домусчиеви. Новият стадион на шам-пионите ще е за 12 000 души, ще разполага с голям паркинг, а прилежащата инфраструктура също ще бъде обновена.
Най-мащабният проект предстои да бъде реализиран в „Овча купел“ на мястото на сегашната „Славия“. Стадионът ще е за 33 000 зрители и с него България кандидатства за домакинството на поне един мач от финалната фаза на Европейското първенство през 2020 година. Инвестицията е 33 млн. евро, които са осигурени от германската компания IFS. „Белите“ участват с предоставянето на терена като апортна вноска, ще играят там безплатно, а след 25 години ще станат собственик на съоръжението. Стадионът ще се „изплаща“ с приходи от футболни мачове, концерти и търговска дейност. Той ще разполага с конферентни зали и ресторанти, както и с 22 бизнес ложи с общо 1250 места. Ще бъде изграден магазин за фен артикули, музей на „Славия“ и националния отбор, както и развлекателна част с детски кътове, бирарии и заведения. Компанията вече е направила програмата си за провеждането на събития след 2016-а, когато се очаква комплексът да заработи.
ЦСКА също подготвя проект за реконструкцията на „Бъл-гарска армия“ и базата в „Панчарево“. Засега 40-милионната инвестиция от страна на френската компания Bouygues Batiment International е само „на хартия“, в сферата на добри намерения и много условности. Дано да се появят още сериозни външни и местни инвеститори за останалите столични и провинциални стадиони.
Общо 99 чуждестранни играчи носиха екипите на отбори от „А“ група и едва 49 юноши до 21 години бяха записани в тимовите листи. Елитът ни несъмнено печели от присъствието на класни футболисти като Роман Безяк, Марселиньо, Върджил Мисиджан и Козмин Моци („Лудогорец“), Юнес Хамза, Сърджан Лучин и Александру Куртеан („Ботев“) или Джаксън Менди, Райс Мболи и Неманя Милисавлевич от ЦСКА. Но в „А“ група попаднаха и твърде много ментета с дразнещо високи заплати, например „левскарите“ Ларсен Туре, Кевин Брю и Рафаел Бастос. Все пак футболисти като Георги Китанов от „Черно море“, Стефан Велков от „Славия“, Кирил Десподов („Литекс“), Григор Долапчиев (ЦСКА), Радослав и Владислав Цоневи, Владислав Мисяк от „Левски“, Милчо Ангелов от „Черноморец“ се отблагодариха за доверието и направиха заявки за бляскаво футболно бъдеще. Талантите у нас са много повече, но ще ги видим в игра само ако клубните ръководители проумеят, че единствено с производството на футболисти могат да направят печеливши футболните си предприятия. В случая въпросът опира и до смелостта на треньорите да налагат младоците. У нас толерансът към временните неуспехи е нулев, защото единици от президентите гледат по-далеч от носа си.
