Г-н Ботев, само дни ни делят от откриването на летния туристически сезон. Преди дни казахте, че очаквате сериозен ръст на почиващите у нас през този сезон. Какви са основанията Ви за този оптимизъм?
– На първо място, растящият и вече може да се каже устойчив тренд, който тази индустрия отчита в последните години. Темповете му у нас са два пъти по-високи от този в Западна Европа. На второ място са отличните курорти, конкурентният продукт, който се предлага, и съотношението цена – качество. Не маловажен е фактът, че ние като част от глобалната туристическа индустрия по някой път имаме „бонус“ в съответствие в създалата се около нас ситуация.
Може би говорите за усложнената обстановка в Украйна? В същото време обаче липсата на ясна позиция от наша страна по отношение на Русия като че ли провокира доста показателния ход на руския премиер Дмитрий Медведев, който скоропостижно замина на визита в анексирания Крим и обеща да превърне региона във водеща дестинация за руски туристи, за да не почиват те в България. Как ще се отрази това „пренасочване“ на страната ни?
– Не мисля, че ще се отрази – по простата причина, че до този момент Вие изтъкнахте само политически фактори. Аз съм прагматик и смятам, че има множество други действия, които на бизнес равнище могат дадат своя положителен резултат. Ето какво направихме ние – абстрахирахме се от сложната политика на великите сили. Тогава, когато в Киев и в Москва паралелно се провеждаха туристическите борси и се договаряха големите пакети за украински и руски туристи, някои страни, следвайки своите политици, взеха решение да не участват в Украйна или в Русия. Ние участвахме и в двете. Мисля, че това беше най-отговорното решение, тъй като става дума за два стратегически пазара. Резултатът е, че и на двете места България взе големи награди за своето присъствие. А резултатът е, че направихме едно много сериозно договаряне. Проблем с Крим няма. Това, че Медведев е призовал той да се възражда като туристическа дестинация е в реда на нещата. Но дайте да си направим сметка. Крим в най-добрия случай може да поеме от порядъка на 2 млн. туристи, а в Русия те са 146 милиона. Да не говорим, че туристическата структура на Крим е, меко казано, неспособна да ги поеме. Той отстъпва на България и като модерна база, и като плажна ивица. От друга страна, ако предположим, че все пак има „пренасочване“, в същото време ще има огромен отлив на украински, беларуски и молдовски туристи. Те къде ще отидат?
Вярно е, че от години летните курорти се радват на все повече туристи. Но не можем да не видим и че в повечето случаи става дума за привличането на най-ниско платежната прослойка на гражданите от Западна Европа. Има ли шанс това да се промени?
– Категорично не съм съгласен с това „имиджово“ определение за България. На пазара на туристически услуги трябва да се предлагат продукти за всички възможни потенциални клиенти и тук трябва отново да говорим за цена – качество. Българският туризъм предлага едно много добро качество на сравнително ниска цена. Ще дам простичък пример – когато Румъния се опита да създаде свой модел за туризма, като се опре на модела на съседни държави, съветът, който световната организация по туризъм им даде (лично нейният генерален секретарТалеб Рифай) беше: „не се опитвайте да копирате българския модел“.
Разбира се, има редица допълнителни туристически услуги, които можем да предлагаме, така че пакетът за почивка у нас да стане по-скъп.
Още при първите варианти на подготвяната от вас стратегия казахте, че морският туризъм трябва да излезе от модела all inclusive, но като че ли на този етап развитие в тази посока липсва. Защо?
– Да, трябва да преодолеем тази инерция, която е натрупана през годините. В световен мащаб моделът all inclusive е с отмиращи функции. Той беше наложен както на българския пазар, така и в съседните страни от големите туроператори. Причината е, че той позволява много добре да се планират пакетите, които те авансово предлагат и продават, а по този начин не само си гарантират сигурност, но и повишават своите финансови постъпления. Освен това трябва да се замислим върху факта, че отдавна вече туристът не отива на крайна дестинация, в която десет дни или две седмици просто ще стои и ще получава един вид услуга (било тя да се пече на плажа, или да кара ски). Той вече иска индивидуализиран продукт, свързан с посещение на културни или религиозни обекти, иска да има контакт със съответната култура, да научи повече за цивилизационното присъствие на страната, която е посетил. Стреми се да се докосне до традициите в храната и виното. Търси и допълнителни екстри като голф и запознаване с природата. Именно когато тези неща залегнат в туристическите пакети, което неминуемо ще се отрази и на крайната цена, ще привлекат и друг вид туристи.
Всичко това са добри намерения, но как нашите курорти могат да станат атрактивни за хора с по-високи изисквания и възможности, при положение че продължава да стои неразрешен проблемът (особено в морските ни курорти) с несъответствието между огромната леглова база и остарялата инфраструктура. Да не говорим, че липсата на пречиствателни станции отдавна превръща почивката у нас в, меко казано, опасна за здравето авантюра. Има ли тенденция този проблем да бъде решен скоро?
– Въпросът е изключително сложен и може да се превърне в съществен проблем, ако не го решим буквално в рамките на година, година и половина. Големият проблем е, че решаването е от компетентността на множество институции. На първо място е общината, в която е разположен курортът, и общинските терени, през които трябва да минат голяма част от съоръженията. Оценките минават през Министерството на околната среда и водите, а финансирането е от смесен характер. За съжаление най-малко правомощия тук има Министерството на икономиката, макар че реално именно туризмът е пряко засегнат от този проблем. Ние се опитваме максимално да координираме общите усилия, но трябва да си признаем, че административните спънки и процедури пречат за по-бързото развитие на процеса. Добрата новина е, че средствата са намерени, работата е започнала, но основният ключов проблем възниква от неяснотата около собствеността на терените. Може би рано или късно дружество „Златни пясъци“ например ще трябва само да предложи да прехвърли собствеността върху инфраструктурата, тъй като очевидно не може да я управлява и няма ресурс да инвестират в нея. А на практика от нейното състояние зависи самият краен резултат…
Тези проблеми за съжаление са заложени още със самата процедура на приватизация. Тя очевидно не е домислена юридически. Получава се така, че в същност общината е тази, която трябва да осъществи тези процеси, държавата пък трябва да намери начин да ги финансира, а собственикът на самата инфраструктура седи и казва „направете нещо“. В същото време, когато той има възможност да профитира бонуси от нея, той е окей, но когато трябва да инвестира, му липсва ресурс…?! Аналогично е положението и със „Слънчев бряг“. Трябва внимателно да се анализира състоянието на акционерното дружество. В същото време има проблеми и докато ние се занимаваме с поредните съдебни спорове, сезонът започва.
В тази връзка на мен ми се струва, че би трябвало да има много ясно изведени приоритети на държавата. Липсата на министерство, което по същество да взема крайните решения и да решава проблем, който на практика е междуинституционален, води до редица спънки.
Смятате ли, че нова административна „шапка“ ще реши проблемите, при положение че в „Слънчев бряг“ например всяка година спорът е един и същ и държавата очевидно не се правя с решаването му?
– Тук въпросът е как с конкретен акт да бъде решен един процес, който е бил сбъркан изначално. Очевидно е, че няма как това да стане с едно действие. Но сме взели съответните мерки – възложили сме на новия борд на дружеството да излезе с конкретни предложения, направили сме срещи с всички големи браншови организации и ги подкрепяме, тъй като те са хората, които работят там.
За какви конкретни мерки говорим?
– Трябва първо да си дадем сметка на наличието на т.нар. преместваеми обекти, които се появяват незнайно как. Те обаче не са обект нито на откриване, нито на закриване от страна на държавата. Всичко е в правомощията на общината и опира до това доколко тя управлява този процес или го е пуснала да се саморазвива от само себе си. Никой не знае. Това трябва да бъде прекратено. Наличието на тези обекти не просто срива имиджа на целия комплекс, но и капитализацията на активите, които са построени там. Става дума за 4- 5-звездни хотели, в които са налети милиони. В същото време те са обградени от всякакъв вид кебапчийници, дюнерджийници и пицарии, в които чалгата се надува до 3-4 часа сутринта. В никакъв случай, заради тази заобикалящата ги среда, хотелите не могат да защитят своята категоризация и престиж. Ние не си даваме сметка, че в крайна сметка режем клона, на който седим.
С това изказване Вие влизате в челен сблъсък с колегите си от Народното събрание, които само преди месец гласуваха промените в Закона за черноморското крайбрежие. С новите промени не само не ограничиха разрастването на тази „язва“ в големите ни курорти, а напротив – дава се възможност по плажната ивица да се строят още и по-големи „преместваеми обекти“…
– Категорично не мисля, че това е бил замисълът. Напротив, на практика това дава реалната възможност за контрол. Този закон не може да вмени задължения, които според Закона за устройство на територията са дадени на кметовете. Те дават тези разрешителни и оттук насетне никой не може да контролира този процес.
Та нали направихте едно цяло отделно министерство, под шапката на което е най-отговорният контролен орган по строителството – Дирекцията за национален и строителен контрол…?
– Защо не насочите тези въпроси към тях. Ние нямаме никакви правомощия. И този закон е сбъркан. ДНСК като контролен орган може да проверява отделен обект, а не цялостно градоустройство. И там е големият проблем. Трябва да има сигнали примерно за 350 обекта, за да може да се провери цялата крайбрежна ивица. Та за това няма да им стигнат години.
Друг препъникамък пред по-изисканите гости у нас е качеството на предлаганите услуги. Защо се озовахме в ситуация, в която хотелската ни база препокрива изискванията за високи звезди, но обслужването е на нивото на крайпътен мотел? Скъсана ли е връзката между подходящо за страна с претенции за развит туризъм образование и практика?
– Лично за мен стратегията, която правителството прие, но на която странно защо никой не обърна внимание, дава отговори на много въпроси. Да, съществува дисбаланс между качеството на легловата база и може би не съвсем доброто обслужване. Но най-тъжното е, че „скъсаната връзка“ не е само в сферата на туризма. Липсата на специализирани училища ни лиши точно от този среден кадър, който да бъде обучен и подготвен. Много спешно трябва да решим и въпроса със стажантите. Трябва да създадем статут „стажант“ за учениците, които могат да работят през лятото. Този проблем държавата може да го реши само на нормативна основа и даде някаква насока. В Австрия, която е изключително насочена към туризма, например сдруженията на туристическия бизнес създават и финансират свои собствени програми и изграждат свои собствени кадри. Имат дори собствени училища, обезпечавани от фондации и браншови организации. В България, странно защо, това не се прави.
