Оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика „( 2007-2013) до окончателното й приключване през 2015 г. ще бъде преизпълнена, убедена е Ели Милушева, директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия й орган към Министерството на икономиката и енергетиката.
Само за последните три години е приключила работата по 2043 проекта (от общо 3600) на обща стойност 2.280 млрд. лева. Това на практика е преобладаващата част от общото финансиране за всички години, което за приключващия програмен период 2007-2013 г. е 1.162 млрд. евро. Информацията от последните дни е, че вече са договорени 106% от реализацията на финансовите инструменти. Това е възможно по силата на министерско постановление (№ 121), което допуска с 10% да бъде надвишено предварително определеното за програмата финансиране. Този ресурс на практика се освобождава от самата програма, тъй като при всички случаи има малка част на неизпълнени договори, които не са повод за проблеми. Добре е обаче те да не надхвърлят този минимален двупроцентов риск, за да не бъдат налагани „корекции“ на отпуснатия ресурс. В повечето случаи това се случва, тъй като някои от бенефициентите не успяват да осигурят своята част от финансирането на вече одобрен проект.Техният ангажимент в различните случаи варира от 20 до 50 на сто от предвидените за реализацията му средства.
До края на годината остава да бъдат окончателно завършени и подписани договорите за последните 50 млн. евро. В момента в процес на изпълнение са над 1000 договора.
Българският бизнес май започва да се ориентира все по-добре във възможностите за използване на европейските ресурси. За това говорят представените над 1600 проекта, предвиждащи технологично обновяване на малките и средните фирми. От тях обаче могат да бъдат одобрени едва 146, коментират от управляващия орган. Ето защо е изключително наложително хората, които участват в комисиите за пресяването, не само да са истински професионалисти в работата си, но и да не са обвързани с конюнктурни политически или бизнес интереси.
Това, разбира се, на нашата географска ширина в повечето случаи се оказва „мисия невъзможна“. Хубавото е, че след всички гафове, които страната ни направи в тази посока, институциите в Брюксел са станали изключително бдителни и успяват все по-добре да контролират администрацията ни. Проверките им са безбройни, а въведеното 45-дневно публично обсъждане на всеки нов пакет проекти, които предстои да бъдат одобрени, е една от добрите практики, с които се опитваме да „измием срама от челото“ след предишните прегрешения на българските ведомства.
Освен най-големите проекти, за които в. „БАНКЕРЪ“ неведнъж е писал – „Технологичен парк София“ (48 млн. лв.) и „Интерконекторната газова връзка България-Сърбия“ (95 млн.лв.), прави впечатление, че все повече интересни и добре реализирани проекти на различни малки и средни български компании вече са факт.
Пример за добра практика
е завършеният с европейско финансиране проект „Пасивна оптична мрежа тип FTTB – гр. Видин“ на видинското търговско дружество „Вида оптикс – ТВВ“ ООД. Негов управител е Пламен Николов. Фирмата е локален доставчик на интернет услуги и телевизия за Видин и за околните му населени места. Продуктовото портфолио на фирмата включва разнообразни интернет услуги с гарантирано качество чрез използването на най-модерните технологии. Фирмата разполага с обширна инфраструктура, като мрежата й обхваща територията на област Видин. Компанията се е насочила към развиване на обхвата на предлаганите услуги на телекомуникационния пазар в България (на местно и национално ниво). Потребителите й са и частни физически лица, и големи корпоративни клиенти като банки, държавни и обществени институции и медии. Общата стойност на договорените средства по проекта е 1 262 686.14 лв., а договорената безвъзмездна помощ е 883 880.30 лева.
Изпълнението на проекта е приключило в края на септември миналата година и всички направени разходи по него вече са одобрени и изплатени. Вече е изградена нова иновативна оптична мрежа с високо качество и капацитет да поеме огромен пренос на информация . Освен това е енергоспестяваща и не замърсява околната среда.
Друг любопитен проект
реализиран по приоритетна ос „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда“, е този на разградското акционерно дружество „РУБЕЛЛА БЮТИ“, управлявано от Красимир Митев. Козметичната компания, която има близо 20-годишни традиции в производството и търговията с хигиенни и козметични продукти, е реализирала с европейската помощ проект за „внедряване на специализирана софтуерна система за управление на проследимостта на материалните потоци и управление на качеството“. В резултат на изпълнението му е извършен предварителен анализ, разработена е и е внедрена Специализирана софтуерна система за управление на проследимостта на материалните потоци и управление на качеството Microsoft Dynamics TM NAV. Чрез нея се оптимизират работните процеси в областта на складовите дейности, на производството и управлението на качеството. Тези положителни промени от своя страна помагат за повишаване на производителността на труда, за намаляване на себестойността на продукцията и достигане на качество, кореспондиращо на водещите световни производители. Договорените средства за проекта са 422 503 лв., а безвъзмездната финансова помощ е 316 877.25 лева. Изпълнението на проекта е приключило в края на октомври миналата година и вече се отчита ефект от него – сериозен ръст в повишаване на производителността на труда, съкращаване на сроковете за изпълнение на поръчките и намаляване на себестойността на продукцията, а оттам и ръст на приходите на компанията.
Друг проект, който е категоризан в графата „добри практики“, е на регистрираното по ЗЗД дружество „Технологичен център за нови разработки в безизкопните технологии“, в което влизат „Строителна механизация“ АД, Университет по архитектура, строителство и геодезия и община Казанлък. Реализиран е проект „Създаване на Европейски център за развитие на екологични технологии за безизкопна рехабилитация на тръбопроводи. „Той влиза в обхвата на приоритетна ос 1 -„Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности“. В резултат на реализацията му Технологичният център разполага с по-благоприятна основа за постигане на желаните резултати. Общата стойност на договорените средства по проекта е 6 662 683 лева. Договорената безвъзмездна финансова помощ е била на стойност 3 331 341.50 лева. Проектът е завършен в края на миналата година, но очевидно не всички разходи по него са били признати, тъй като на бенефициента са изплатени 3 316 816 лева.
По процедурата „Инвестиции в „зелена индустрия“
финансиране за свой проект за 2 450 242.34 лв. е спечелило шуменското акционерно дружество „ХЕРТИ“. Негови управители са Захари Захариев и Александър Юлиянов. Компанията има 20-годишен опит в производството на алуминиеви, пластмасови и композитни капачки. Качеството е считано за най-важния приоритет при задоволяване на нуждите и изискванията на клиентите – водещи световни производители на високо- и слабоалкохолни напитки, вина, тихи и газирани минерални води, плодови сокове, зехтин, лекарства. Продуктите му са познати в над 50 страни по света. С помощта на европейските средства компанията се е сдобила с две нови модерни машини – лакираща и печатаща. По данни на управляващия орган реализацията на този проект е довела до намаляване на енергоемкостта на производството, до увеличаване на производствения капацитет на предприятието, подобрили са се пазарните му позиции, качеството на продукцията. А автоматизирането и оптимизирането на производствения процес в предприятието е довело до намаляване на себестойността на продукцията. Договорената по проекта безвъзмездна помощ е в размер на 1 225 121.17 лв., но и тук очевидно са били направени корекции, тъй като изплатената на бенефициента сума е 1 200 967.16 лева. Проектът е завършен в края на миналата година.
Подобни проекти не са малко. Повечето от тях вече са напълно приключили, а реализацията им безспорно е дала сериозно рамо на немалко български компании. И дано това са първите крачки, които нашите производители правят на пътя, който води до ускоряването на развитието на българската икономика, за да не се окаже, че икономическият ръст, с който започнахме да се хвалим, се формира единствено на база привлечени европейски средства…?!
