Некадърността на три поредни правителства да се справят с един от най-ключовите за България сектори – екологията, ясно се откроява в новото издание на оперативната програма „Околна среда“ за периода 2014-2020 година. Досегашните четири приоритетни оси вече са шест и по тях са предвидени за разпределяне общо 1.758 млрд. евро, съдейки по последния вариант, пуснат от властите за съгласуване, преди да бъде изпратен в Брюксел.
Най-голяма част от тази сума – 1.216 млрд. евро, или над 69%, отново са предвидени за подобряване на водоснабдяването и канализацията в страната. „Средствата по приоритетна ос 1 ще бъдат насочени към постигане на устойчиво развитие на водния сектор в България, за да се надградят постигнатите резултати през периода 2007-2013 г. – инвестиране в изграждането и доизграждане на 55 пречиствателни станции за отпадни води (от които 53 са в агломерации с над 10 000 жители), подготовката на други 26 проекта за подобряване и развитие на инфраструктура за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 жители, подкрепа за разработването на планове за управление на речните басейни, както и за реформирането на ВиК сектора по проект, изпълняван от Министерството на регионалното развитие“, оптимистично са написали чиновниците, подготвили варианта на програмата.
Единственото положително нещо, което може да отчетем в случая, е, че съобразявайки се с препоръките от Брюксел,
в ековедомството са свалили малко мерника
и са се прицелили първо в големите градове. Вероятно вече никой не си спомня, но на старта на предишното издание на оперативната програма тогавашният пръв еколог Джевдет Чакъров тръгна с голямата кошница и упорито ни уверяваше как до края на 2010 г. всички градове с население над 10 хил. жители ще имат изградени канализация и пречиствателни станции, а до края на 2014-а в европейските норми ще влязат и селищата с население над 2 хил. души. Но независимо от амбициозните декларации за изграждането на „поне по 25 пречиствателни станции на година“ екологичният министър на тройната коалиция се провали с гръм и трясък, след което и наследниците му по времето на ГЕРБ, а и тези в кабинета на Пламен Орешарски.
По този въпрос обаче в новата оперативна програма срамежливо е отбелязано само, че у нас трябва да бъде осигурено събирането, отвеждането и пречистването на отпадъчните води в 364 агломерации. От тях 256 са между 2 хил. и 10 хил. жители, а 108 са над 10 хил. жители. Доизграждане пък е необходимо в общо 351 агломерации. С половин уста чиновниците са признали, че: „При изпълнението на ОПОС 2007-2013 г. се наблюдава съществено забавяне при реализацията на проектите поради промяна на подхода за определяне на приоритетните инвестиции, дълги процедури по отчуждаване на земя, дълъг период на оценка на проектните предложения поради незадоволителното им качество, дълъг период за сключване на търговски договори поради обжалване на обществените поръчки и незадоволително качество на кадастралните карти, което забавя изпълнението на строително-монтажните дейности.“
Като нож с две остриета
може да се определи направената промяна европари за водните проекти да получават не само общините, а и ВиК асоциациите и самите фирми, които на практика управляват изградените нови съоръжения и предлагат за определяне на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране цената на услугата си. Но за да се случи това, е необходимо най-сетне да завърши многострадалната реформа в отрасъла, включваща отделяне на дружествата, извършващи услугата водоснабдяване и канализация, от собственика на инфраструктурата, който според изискванията на Брюксел трябва да е организация с публична собственост. Приетите в края на миналата година изменения в Закона за водите предвиждат това разделяне да приключи не по-късно от 2016-а, иначе има опасност от
зацикляне и на новата оперативна програма
Проблем може да се окаже и лошото финансово състояние на голяма част от българските ВиК дружества.
По традиция липсват и достатъчно готови проекти, които да дадат летящ старта на „Околна среда“ 2014 -2020. Готовност за незабавно изпълнение има за водния цикъл на Асеновград, който ще струва около 55.8 млн. евро и ще включва нова пречиствателна станция за отпадни води с капацитет 65 500 жители, нови колектори и 4.1 км подновени водопроводи.
Другият готов проект е за Плевен и Долна Митрополия. Той ще струва 79.5 млн. евро и предвижда реконструкция и модернизация на съществуващата пречиствателна станция в двете общини с капацитет 130 670 жители, както и подмяната на колектори и ВиК мрежа.
„По оста се очаква да бъдат финансирани и други големи проекти, но към момента на подаване на програмата те не биха могли да бъдат конкретно дефинирани“, отбелязват скромно от екологичното министерство.
Много познато стои и втората приоритетна ос – „Отпадъци“, за която са предвидени 257.64 млн. евро. След пълния провал с
изграждането на 55 нови регионални депа
и затварянето на нерегламентираните сметища, предвидени за периода 2007-2013-а, сега пак ще вземаме мерки за подобряване управлението на боклуците. В страната функционират само три съоръжения за третиране на биоразградими битови отпадъци – във Варна, Пловдив и София, затова голяма част от парите ще се насочат към изграждането на други такива инсталации. Всички тези проекти обаче също тепърва ще се умуват и подготвят. Единственото конкретно предложение днес е на Столичната община – за изграждането на завод, който да произвежда от сметта фракция, годна за използването й като алтернативно гориво в „Топлофикация София“.
И в областта на отпадъците новото е, че няма да се финансират само общини, както досега, а и частни оператори, готови да изградят подобни съоръжения. Всъщност като новост може да отчетем и включването на още два приоритета – мерките за борба с наводненията и със замърсяването на въздуха, включени отново след Брюксел. Но парите за тях ще са твърде скромни (по 58.8 млн. евро) и реалният ефект няма да е кой знае какъв.
Ако на финала теглим чертата, спокойно може да кажем, че второто издание на „Околна среда“ е лика-прилика с първото. Остава само да се надяваме и изпълнението да не се окаже същото.
С парите от новото издание на програмата „Околна среда“ се предвижда да бъде изграден национален център за управление на водите в реално време. Той ще разполага с интернет система за мониторинг и прогнозиране на речния отток, която ще осигурява по-добро управление при високи води и в периоди на суша. Централизираното събиране, обработване и анализ на информацията ще допринесе и за по-правилното разпределение на задачите между всички отговорни институции. За да се предотвратят евентуалните пропуски, първоначално ще се реализира проект само за р. Искър. После ще се подготвят проекти за още 12 основни поречия в страната – Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски лом, Провадийска, Камчия, Тунджа, Марица, Арда, Места, Струма.
Средствата за това начинание ще бъдат усвоени от дирекцията „Управление на водите“ към екоминистерството, която ще бъде отговорна за създаването на националния център, пилотния проект за р. Искър и за нови планове за управление на риска от наводнения.
