Проектът за газопровода „Южен поток“ се оказа във водовъртежа на външно- и вътрешнополитически страсти и по всичко личи, че ще обтегне максимално отношенията ни с Европейския съюз. През седмицата се разбра, че Брюксел открива наказателна процедура срещу България заради конкурса за избор на строител на съоръжението и настоява властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. Писмото от Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ е изпратено до българските власти на 2 юни и от тази дата започна да тече едномесечният срок за получаване на исканите отговори. Ако те се окажат незадоволителни, Европейската комисия може да изпрати случая в Европейския съд. След това може да говорим и за финансови санкции.
Тези действия бяха предприети, след като стана известно, че „Стройтрансгаз Консорциум“, ще строи „Южен поток“. Половината от акциите в тази компания се държат от руската „Стройтрансгаз“, чийто мажоритарен собственик е Генадий Тимченко – приятел на руския президент Владимир Путин и фигуриращ в черния списък на САЩ за санкциониране на близки до Кремъл лица заради кризата в Украйна. Другите 50% взеха пет български фирми: „Промишлено строителство холдинг“, „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“ , „Понсстройинженеринг“ и „ПСТ Холдинг“, обединени в акционерното дружество „Газпроект Юг“.
Както „БАНКЕРЪ“ няколко пъти писа, самата процедура за избор предизвика доста въпросителни, тъй като бе обявявана на два пъти, но нито веднъж не се проведе по Закона за обществените поръчки. Първият път бе в края на октомври 2013-а, като срокът за участие бе само 15 дни и кандидатите не успяха да подготвят офертите си. Тогава конкурсът се провали и през декември беше обявен втори. Той приключи на 10 януари и документи за него подадоха 11 консорциума.
Наказателната процедура на Брюксел дойде и след едно телевизионно интервю на председателя на съвета на директорите на „Газпром“ Алексей Милер миналия уикенд. В него той самоуверено заяви: „Европейската комисия не може да спре строителството – никой не може да ни забрани да строим. Отговорът ни е много прост: през декември 2015 г. първият газ по морския газопровод през Черно море ще дойде в България. Ще дойде в Европейския съюз.“
Очевидно е, че в този момент държавата се намира между чук и наковалня. Правителството хем възлага изключително големи надежди строителството на газопровода да започне още тази година и да даде тласък на икономиката, хем неспазването на европейското законодателство влече след себе си много негативни последици.
Още на същия 2 юни Министерството на икономиката излезе с позиция, в която се казва, че „България е страна член на Европейския съюз и нееднократно категорично се е ангажирала да спазва европейската правна рамка при реализирането на проекта „Южен поток“ на българска територия. Очакваме официалното уведомително писмо от Европейската комисия, в което са представени въпросите, по които тя изисква коментари, и ще спазим поставения срок за отговор. Процесът на избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода „Южен поток“, която се визира в изявлението на Европейската комисия, е следвал законосъобразни процедури, които имат свои аргументи в българската и европейската правна рамка. Пълна информация по тях ще бъде предоставена в Брюксел“.
Само ден по-късно обаче под партийно давление тази трезва позиция бе смачканата и съвсем олекна. „Становището на ръководството на БСП е, че трябва да проявим характер и да доведем докрай изграждането на „Южен поток“, независимо от санкциите. Помним 2008 г., когато газът беше спрян. България е изпълнила всички правила, които Европейският съюз има спрямо „Южен поток“. Нямаме притеснения в това отношение, ако има натиск, той е политически“, изцепи се на пресконференция след заседание на изпълнителното бюро на партията заместник-председателят й Димитър Дъбов, сякаш газопроводът засяга единствено столетницата, а не държавата.
По-късно червеният депутат Явор Куюмджиев допълнително внесе „яснота“ с констатацията, че в диалога между Брюксел и Русия по отношение на „Южен поток“ имало „много тежка геополитика, в която Москва трябва да бъде ударена и смазана“.
„Веднага поисках информация от Българския енергиен холдинг и от проектната компания защо е направен търг за избор на строител, а не процедура за обществена поръчка. Информираха ме, че процедурата е още от предишното правителство. Проектът „Южен поток“ не е български, той е европейски. Проектната компания за „Южен поток“ не е публична, тя е 50 на 50 собственост между България и Русия. Не виждам нужда да се правят драми от наказателната процедура в енергетиката. Приблизително всяка държава има такава процедура. Ние имаме право на обяснение и на диалог с ЕК, който смятам да водя. България става обаче заложник на конфликта между Украйна и Русия. Не може едни държави да се възползват директно от руския природен газ, а други да стават заложници на този конфликт“, произнесе се и икономическият министър Драгомир Стойнев.
След партийните изхвърляния разумен тон в темата вкара премиерът Пламен Орешарски, който по време на парламентарен контрол в сряда (4 юни) каза, че правителството ще проучи внимателно забележките на Европейската комисия по провеждането на процедурата за избор на изпълнител, ще подготви отговорите и където открие проблеми, ще предприеме необходимите мерки за корекции.
Идната седмица у нас пристигат представители на Еврокомисията и заедно с тях ще се търси начин за изглаждане на текстовете за промени в Закона за енергетиката, по които сме обект и на друга процедура – т.нар. EU pilot.Колкото до избора на изпълнител, там ситуацията е далеч по-сложна. Тъй като все още не е подписан окончателен договор, най-разумно, изглежда, процедурата да се прекрати и да се обяви нова при спазването на всички изисквания на Закона за обществените поръчки. Но това е малко вероятно при становището на ръководството на БСП, „че трябва да проявим характер“. А и Москва бърза да започне строежа…
Всъщност, добре ще и Брюксел да се позамисли малко. Защото още не знаем каква точно е разликата между „Южен поток“ и „Северен поток“, освен че единият „тече“ към Германия и беше изграден без каквито и да било проблеми, а другият ще минава през нашата територия.
Росен Плевнелиев, президент:
Българският народ има право да знае, когато се харчат неговите милиарди, защото това са пари на кредит -какви са таксите, за какъв период ще се изплати този проект, синхронизиран ли е с европейското законодателство, или не, колко пари ще струва, спазена ли е процедурата за избор на изпълнител… Това са основополагащи аспекти. Заради липсата на доверие и на експертност да бъде направен един проект по правилата България е пред опасност от спиране на средства от европейските фондове. Толкова ли е трудно достойно и честно, по европейски, да се изпълни един голям инфраструктурен проект? Правителството трябва много сериозно да се замисли и няма още много време.
Ивайло Московски, депутат от ГЕРБ:
Случилото се с „Южен поток“ в България е прецедент, защото Европейската комисия се самосезира и предупреди за наказателна процедура, преди да бъде завършена промяната в законодателството ни. Ние сме за този проект, той е полезен, но трябва да се спазват всички европейски изисквания. Вече има данни от концесионер за търсене на природен газ в Черно море за сериозни залежи в нашата акватория.
