Литва има право да приеме еврото от 1 януари 2015 г., тъй като е единствената държава от желаещите за членство в еврозоната, която изпълнява всички икономически и фискални критерии. Това е заключението на Европейската комисия в последния Доклад за конвергенцията, публикуван в сряда (4 юни). В него се оценява готовността на осем държави от ЕС да се присъединят към валутния блок.
Балтийската страна получи зелена светлина от ЕК да стане 19-ата държава в общността, чиито жители ще се разплащат с единната валута от следващата година. В доклада Брюксел хвали Вилнюс за „предпазливата фискална политика и икономически реформи“ и предлага Съветът на министрите на ЕС да вземе решение за нейното членство на следващото си заседание на 26 юни. Успоредно с това Литва получи и одобрението на Европейската централна банка.
„Приемането на еврото ще бъде важно, трудно спечелено и заслужено постижение за Литва и нейния народ“ – заяви европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. – „Европейската интеграция е и трябва да остане мощна движеща сила за финансово и икономическо стабилизиране, за демокрацията и по-голям просперитет“, подчерта още Рен.
Прибалтийската република се провали при предишния си опит да приеме еврото преди осем години, след като инфлацията в страната се покачи над допустимия праг за влизане. Подобно на съседните й страни Естония и Латвия Литва претърпя рязък икономически спад в разгара на световната финансова криза.
Членството във валутния съюз в Балтийския регион се приема като важна стъпка за задълбочаване на отношенията със Запада. И трите държави се присъединиха към ЕС и НАТО през 2004 г., Естония влезе в еврозоната през 2011 г., а Латвия през 2014 година. Сега това постижение е с още по-голямо значение за Вилнюс на фона на опитите на Русия да върне влиянието си в бившите съветски републики.
Литовският министър-председател Алгирдас Буткевичус смята, че свързването на страната с Брюксел чрез единната валута ще подобри сигурността на нацията, имайки предвид руското посегателство срещу Украйна. „Приемането на еврото е икономически и политически премерена стратегическа стъпка за Литва, чиято цел е да спомогне за по-бързия икономически растеж, и също така да подобри живота на жителите в страната“, коментира още Буткевичус.
В положителните оценки за икономическите и фискалните показатели на страната обаче има доза предпазливост. ЕЦБ посочва, че все още има някои предизвикателства пред Литва, свързани с реформите в пазара на труда и безработицата. Друга препоръка към страната е да увеличи местното производство на енергия и да намали вноса. Ефективният банков надзор и намаляването на размера на сивата икономика са също в списъка със задачи за литовските управляващи.
Членството на Литва във валутния съюз ще наложи някои промени в административните процедури на ЕЦБ и паричната политика на еврозоната. В момента всеки един от сегашните 24 членове на Управителния съвет (18 гуверньори на централните банки и шест членове на изпълнителния съвет) има право на глас.
С присъединяването на нова 19-а държава структурата на гласуване се променя, а петте най-големи икономики във валутния блок – Германия, Франция, Италия, Испания и Холандия – ще имат общо четири гласа, които ще споделят на ротационен принцип. Останалите гуверньори на централни банки ще си разпределят 11 гласа на ротационен принцип, което означава, че ще имат право на глас по-рядко. Шестчленният изпълнителен съвет, начело с президента на ЕЦБ Марио Драги, ще запази правото си на глас при всички срещи.
