Идеята, родена тези дни в БСП, всички държавни служители, магистрати, военни и полицаи сами да си плащат здравните осигуровки със сигурност има своите горещи поддръжници, но ще се сблъска с ледено мълчание от страна на МВР, съдебната власт и хората с пагони. От едната страна са Българският лекарски съюз, здравният министър Таня Андреева и комисията, а от другата – нищо неподозиращите служители на Темида, МВР и Министерството на отбраната.
В мотивите си поддръжниците на идеята подчертават, че ако предложението се приеме, това ще доведе до увеличение на приходите на Националната здравноосигурителна каса. Първоначалните изчисления сочат, че така парите в НЗОК могат да скочат до 3 млрд. лв. вместо предвидените сега 1.8 млрд. лева. Ако реформата се случи, осигуровките ще се удържат всеки месец при изплащане на заплатата. В БСП са изчислили, че вноската ще представлява 3.8 на сто от заплатата на всеки полицаи, военен, магистрат или държавен чиновник. Останалата сума до 8% ще се покрива от държавата.
Как ще бъде прието това предложение в средите на засегнатите отсега е ясно. В МВР тъкмо се зарадваха на новия си закон, който ще им вдигне възнагражденията с 10 на сто със задна дата от 1 януари. След като години наред в министерството заплатите бяха замразени, скокът със сигурност може да мине в графата с червени точки в полза на настоящето държавно управление. Посягането срещу току-що полученото повишение обаче ще дойде като леден душ за полицаите.
Може би предчувстващи реакцията им, в комисията са коментирали възможностите възнагражденията на засегнатите да бъдат увеличени точно с толкова, с колкото те ще се бъркат за здравни осигуровки. В МВР основните възнаграждения се формират от два компонента – заплата за категория и заплата за длъжност, което е определено с постановление на Министерския съвет. Увеличението, което беше обещано, се начислява за длъжност. Новопостъпил редови полицай досега получаваше за длъжност 216 лв., което след увеличението ще стане някъде около 240 лева. Месечната му заплата обаче се формира и от парите за категория, които са 324 лева. Така общо полицаят взима около 560 лева. Въпросът е кой компонент от основното възнаграждение на полицая трябва да се компенсира с 3.8 на сто увеличение, ако той трябва да поеме плащането на здравната си осигуровка?
Ако тръгнат да реализират предложението си, управляващите ще се изправят пред трудната задача да отговорят на този въпрос. Още по-трудно ще им бъде да преценят по какъв начин да вдигнат заплатите на представителите на съдебната власт. За тях се знае, че младши магистрат взима около 1500 лв. на старта и по пътя в кариерата си може да стигне 4000 лв. възнаграждение, че и отгоре.
Очевидно е, че за една такава реализация ще са необходими пари. Смешното е, че ако здравните осигуровки се поемат от държавните служители и запълнят дупката в НЗОК, държавата ще трябва да извади отнякъде пари, за да ги компенсира – едно упражнение, което изглежда лишено от всякакъв смисъл. Такъв има само ако държавните служители, сред които полицаи и останалите заети в МВР, магистрати и военни не получат никакво увеличение за сметка на здравните осигуровки. В случая въпросът е стиска ли му на кабинета да въведе идеята в изпълнение в тази сложна вътрешнополитическа ситуация и остра финансова криза?
Подобно предложение отдавна занимава бизнес средите и политическия елит. През 2010 г. премиерът Бойко Борисов заигра на популистката струна, като обяви, че държавата реже привилегиите на чиновници, армия и полиция, като те ще си плащат сами здравните и социалните осигуровки. Тогава Борисов заяви, че промяната влиза в сила от 1 април. „Винаги съм бил за предложението държавните служители да се осигуряват равнопоставено с останалите. Не може да държим здравеопазването недофинансирано“, коментира Борисов, който спечели привърженици с идеята си сред всички работодателски организации и икономисти.
Тогава от Министерството на финансите обявиха, че антикризисната мярка ще засегне над 150 000 души – 35 000 чиновници, 55 000 служители на МВР, 40 000 военни и цивилни в Министерството на отбраната, към 13 000 магистрати, 8000 данъчни, неизвестен брой работещи в ДАНС, разузнаването, държавни комисии и т.н. Мярката целеше да се пресече изкривяването на пазара на труда и сериозния недостиг в бюджетите на здравното и социалното осигуряване.
Борисовото предложение обаче така и не се реализира. През 2012 г. управляващите от ГЕРБ дадоха заден ход и се отказаха напълно от идеята да прехвърлят на държавните служители плащането на осигурителните вноски. „Това упражнение би имало смисъл, ако се намери допълнително ресурс от държавния бюджет, за да се компенсират заплатите на тези хора, защото иначе те биха намалели. На този етап мисля, че то е неосъществимо“, призна социалният министър Тотю Младенов.
Истината за недостига в бюджетите на НОИ и ЗНОК беше осветена от тогавашния военен министър Аню Ангелов: „Хората си мислят, че някой друг плаща осигуровките на държавните служители и военнослужещите от МО. Няма такъв друг. Те се плащат от фонд „Работна заплата“ на Министерството на отбраната. Единственото изключение е, че Министерството на финансите директно ги превежда в НОИ. Те са в нашия бюджет и ние ги плащаме тези осигуровки“, каза военният министър.
По същия начин стоят нещата и в МВР. И там брутните възнаграждения на служителите са предвидени в бюджета на министерството, отпуснат от републиканския портфейл. Полицаите получават нетните си заплати след съответните удръжки, предвидени по закон.
Държавата, независимо коя политическа сила е на власт, не е плащала и продължава да не плаща редовно и навреме осигуровките. Очевидно това е проблемът, който трябва да се разреши.
