Най-високият съдебен пост, за който ще се проведе избор тази година – председател на Върховния касационен съд(ВКС), е вероятно вече спазарен. Но тепърва ще бъде обличан в костюми от „прозрачност“ за пред Брюксел. В началото на тази седмица Европейската комисия се закани да следи „отблизо“ как ще бъде определен приемникът на Лазар Груев, чийто седемгодишен мандат изтича през ноември. Изборът трябва да започне най-рано шест и най-късно три месеца преди изтичането на мандата, което означава, че кандидатурите са налице и в очакване Висшият съдебен съвет(ВСС)да открие процедура. Дали ще го направи преди съдебната ваканция, или ще чака сезона на отпуските е въпрос на тактика. В подобни случаи всичко се взема предвид, включително и предстоящата подмяна на еврокомисарите след европейските избори.
В писмо отговор до девет български неправителствени организации главният секретар на Европейската комисия (ЕК) Катрин Дей увери, че „изборът на нов председател на ВКС е един от въпросите, които службите на Комисията ще проследят отблизо в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка“. Припомнено е изискването в последния мониторингов доклад от януари „назначенията на високи съдебни постове да бъдат основани на реална конкуренция между кандидатите в съответствие с ясни стандарти за професионализъм и почтеност“. Все неща, които могат да бъдат и винаги биват лесно заобикаляни с формално спазване на правила, прикриващо масираното уреждане на гласове в полза на „правилния“ кандидат.
В очакване да се появят официално имената всички гадаят кого ще подкрепи Сотир Цацаров. Практиката е да печели неговият човек, като мнозинството във ВСС просто удебелява с думи тезата на главния прокурор. Сега Цацаров ще трябва да отиграе топката още с натиска за промяна на изборните правила. Прословутото електронно и анонимно гласуване с поредност на кандидатурите според тяхното постъпване (след като изслушването е проведено по азбучен ред), въведено за неговия избор, е отново обект на атака. При това съгласувана, защото исканията на НПО-тата са съчетани с акция на партията „Анти-Цацаров“ в съвета. Тя внесе за обсъждане промени в правилата и по тях тепърва ще има спорове.
Дори обаче изборните правила да бъдат променени по-радикално, Цацаров и компания няма да допуснат отиващият си председател на ВКС да уреди свой човек на поста. На семинар в базата на съда в Лозенец, проведен миналия уикенд, Лазар Груев даде да се разбере, че не разчита на силни позиции във ВСС. В нещо като личен отчет на свършеното през мандата си той се оплака, че „дебатите в съвета не се водят спокойно и аргументирано“, че „понякога определени решения се налагат“, както и че съветът „губи пряката връзка с магистратите“. Покрай обичайната тема за престрелките с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов пък Груев отбеляза, че конфронтацията „както със структури извън съдебната система, като министър на вътрешните работи например, така и с главния прокурор“ не носела нищо добро за съдебната власт.
Председателят на ВКС засега тушира подозренията, че ще лансира до последно заместника си Красимир Влахов. Груев досега не бил говорил с човек, който би се кандидатирал за поста председател на ВКС след края на мандата му, което просто не е за вярване. Влахов се наби в очите на съсловието със скока си от Софийския районен във Върховния касационен съд, но истината е, че кариерният му полет започва далеч по-рано. Преди да стане председател на районния съд в столицата, за да запише в актива си управленски опит, той е вече с ранг на апелативен съдия, командирован във ВКС. Последният му подскок обаче предизвика възмущение и заради начина, по който Груев го наложи за свой заместник – като извънредна точка в дневния ред на ВСС, гласувана без дебат три дни след внасяне на предложението.
Другите две имена, спрягани за поста – на заместник-председателя на Софийския апелативен съд(САС)Стефан Гроздев и на председателя на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, остават актуални. Гроздев, който ръководи търговското отделение на столичния апелативен съд повече от десетилетие, вероятно отдавна гледа към ВКС. След отстраняването на Веселин Пенгезов, обвинен за злоупотреби със средства по ОПАК, ситуацията обаче се усложни. Пенгезов, чийто мандат също изтича, се кандидатира за втори мандат с мотива, че няма пречка за това, тъй като отстраняването му е временно, и ще обжалва в съда до дупка. И ВСС насрочи избора за следната седмица, който би трябвало да е предизвестен. Щом мнозинството е гласувало за уволнението на Пенгезов, има си хас сега да го избере за началник.
Но у нас никога не се знае знае ли се. През седмицата стана ясно, че друг заместник-председател на САС, Петя Шишкова, е организирала подписка в подкрепа на Пенгезов, която била пратена на ВСС. Отново парадокс, защото при първия му избор за председател на съда преди пет години магистратите в него протестираха яростно също с подписка. Някои съдии, сред които и Стефан Гроздев, обаче сега не са се подписали. Дали става въпрос за искрена позиция, или за групови интереси, още не е ясно. Но е показателно, че Пенгезов се радва на подкрепа въпреки скандалната си репутация и повдигнати срещу него обвинения. И съобразно решението на ВСС в конкурса с единствен участник Пенгезов възможни са различни сценарии. Включително Гроздев да не влиза в конкурса за председател на ВКС и да се насочи към поста на отстранения си шеф. Стига той да не е обещан вече на заместник-председателката на Софийския градски съд Богдана Желявска.
Публично заявен засега е само ВКС-меракът на Аракелян. Още след избора й за председател на Варненския апелативен съд през февруари тя даде да се разбере, че иска още и още. На въпрос дали има амбиции да оглави ВКС тя даде знаменателен отговор: „Ще се повторя, че няма да опровергавам този слух, защото той ми прави чест както на всеки един. С важимост към днешния ден – няма да участвам. Но никога не казвам никога. Животът толкова пъти ни е опровергавал. Но съм човек, който работи като съдия 23 години само в един и същи съдебен район. Мисля, че съм дала достатъчно факти, за да имам куража да твърдя, че съм човек, който стои стабилно на местата и докато не свърши всичко онова, което може да направи, продължава нататък. Но ако преценя, че мога да направя нещо нататък, след като съм свършила достатъчно много, имам куража да се явя на публична процедура.“ А процедурата е на дневен ред.
Нещата, които председателят на ВКС Лазар Груев отчита като успехи, са твърде спорни. Засилената тълкувателна дейност на съда, която довела до постановяване на близо 100 тълкувателни решения по време на мандата му, отдавна е обект на критика. Много юристи по принцип не гледат на нея с добро око – с аргумента, че ВКС изземва функциите на законодателната власт, дописвайки законите. И почти единно е мнението, че тълкувателните решения от последните години са с далеч по-ниско качество от тези преди десетилетия – оплетени, неиздържани, двусмислени. В много случаи участвалите в изработването им съдийски колегии са разделени почти поравно на два противоположни лагера, което разколебава силно доверието в съответното тълкуване. Самият Груев призна това с думите: „Струва ми се, че не успях да убедя съдиите във ВКС да работят в екип. Особено при вземането на решения.“
Запознати с работата на съда излагат съответните причини за това. Груев изобщо не бил припознат като част от системата, тъй като никога не е разглеждал делаи не е присъствал на общите събрания на съдиите. Друг успех, с който се хвали – десетократното увеличение на броя на съдебните помощници, също се приема на нож в юридическите среди. Това е най-сигурният начин за заобикаляне на конкурсното начало от деца на наши хора, дори ако съдебният помощник се яви после на конкурс за младши магистрат. Статистиката за работата на ВКС също не е само за хвалби. Продължаващият спад на делата заради недопускането на огромна част от тях до касация по правилата на сегашния Гражданскопроцесуален кодекс е другата страна на масов отказ от правосъдие, срещу който кипи възмущение вече шеста година. Висшата съдебна инстанция отказва да разгледа по същество четири от всеки пет дела, оставяйки в сила всевъзможни безобразия на долните инстанции. А от ВКС афишират очакването си допуснатите до касация дела да намалеят още с увеличаването на броя на тълкувателните решения и уеднаквяването на съдебната практика.
Смяна на правилата
Рязко засилване на съдийското участие в избора на председатели на двете върховни съдилища е пъпът на предложените от членовете на ВСС Калин Калпакчиев и Камен Иванов промени в изборните правила. По отношение на избора на главен прокурор това нововъведение не е предложено, вероятно за да не бъде дразнен Цацаров. Проектът предвижда съдиите да предлагат кандидатури на ВСС и на правосъдния министър, които да ги внасят за разглеждане съобразно правомощията по съдебния закон. Целта е да бъде избран признат и безспорен в съда авторитет без да се стига до скандали и сътресения. Подобни системи действали в Полша, Латвия, Люксембург, Португалия.
Не е предвидено обаче решение на общо съдийско събрание или минимален брой предлагащи, което означава, че всеки съдия ще може да предлага свой кандидат. При откриване на процедурата за избор на тримата големи в съдебната власт съветът ще трябва да приема и профил на длъжността, който да бъде основан на оценката на състоянието и нуждите на органа и да съдържа характерните особености на трите длъжности. Вносителите предлагат още кандидатите, първо, да бъдат изслушвани от самите съдии, които да им поставят въпроси и да изразяват становища по тяхното представяне. За това ще бъде воден протокол, който ще се публикува на сайта на ВСС.
Представители на съсловните магистратски организации пък ще могат да присъстват като наблюдатели на заседанията на етичната комисия и комисията по атестиране на съвета, да питат и да изразяват мнения, но без да имат право на глас. На същия принцип в тези заседания ще могат да участват и кандидатите, а други магистратите извън върховните съдилища ще получат правото да изразяват становища за притежаваните нравствени качества от кандидатите и да правят искания за събиране на материали и за проверка на определени обстоятелства.
С оглед възможността за голям брой номинирани гласуването ще става с интегрална бюлетина, в която кандидатите се подреждат по азбучен ред. Избраното име ще се отбелязва със знак „Х“ със син химикал, бюлетината ще се слага в бял плик и ще се пуска в урна. Накрая гласувалият член на съвета ще се подписва в нарочен списък, че е упражнил правото си на глас. Според вносителите гласуването с интегрална бюлетина след изслушване на всички кандидати е по-справедливо, защото те са равнопоставени и волята на членовете на съвета не се влияе от предходни резултати. И обратно – при последователно гласуване на кандидатите с електронната система, независимо от избрания подход на подреждането им – по азбучен ред, по постъпване на предложенията или чрез жребий, не се гарантира равнопоставеност на кандидатите. След като гласуват по този начин за първия кандидат, членовете на ВСС са обременени от резултата дори ако се въведе гласуване за останалите. Освен това електронната система не позволявала проверка при наличните три опции – „за“, „против“ и „въздържал се“, поради което не ставало ясно спазено ли е изискването всеки от членовете да гласува само веднъж „за“.
