Държавата ще плати 79 800 евро обезщетение на един посланик, защото не го е пуснала на работа. Пет години президентството, външното министерство и всички възможни съдилища у нас нищят един безумен спор: кой трябва да изпрати един посланик на работа в чужда държава. Това е въпрос, който е пределно ясно решен още в конституцията, в която всички управници до един са се клели. Но отговорът накрая пристигна със сметка.
Става дума за посолството на България в Саудитска Арабия: ключова държава на Арабския полуостров, в която България и до ден днешен няма посолство – поне така става ясно от сайта на външното министерство. То съветва нашите сънародници, които имат нужда от консулски услуги, да „прескачат“ до съседните Кувейт, Йордания или Йемен.
Смешното обаче е, че посолство може и да нямаме, но поне до февруари тази година имахме посланик в Риад – Радион Попов.
Посланик по домашни чехли
Сагата започва през декември 2009 г., когато тогавашният президент Георги Първанов назначава Радион Попов за извънреден и пълномощен посланик в Саудитска Арабия. В онзи момент Попов е вече бивш заместник-министър на външните работи от правителството на тройната коалиция – ГЕРБ вече са дошли на власт.
Указът е приподписан от министър-председателя Бойко Борисов, както изисква законът. Всички документи са оформени, акредитивните писма са подпечатани с държавния печат, издаден му е и дипломатически паспорт. Получен е и необходимият агреман от Кралство Саудитска Арабия.
Само че Попов, който по всички правила вече е посланик и би следвало да замине и да служи на държавата, така и не тръгва за никъде, остава си по чехли у дома. Защото външният министър трябва да му издаде заповед за дългосрочно командироване, само че тогавашният дипломат номер 1 на държавата Николай Младенов категорично отказва да го направи. Без смислени мотиви, а и без да има законово право на това.
Единственият шанс на Радион Попов да замине и да работи като посланик е, ако реши да си плаща разноските и заплатите сам, от собствения си джоб. На няколко пъти той пише доклади до премиера Борисов и пита какво да прави, защото ситуацията е повече от абсурдна. Отговор обаче няма.
В крайна сметка посолство в Саудитска Арабия така и не отваряме, въпреки че близо пет години поне на хартия имаме посланик там. Накрая Радион Попов решава да действа. Той завежда дело срещу държавата за това, че е принудително лишен от работа и доходи заради незаконосъобразния отказ на министър Младенов да го командирова. Изчислил, че само от февруари до март 2012 г. е изгубил общо 79 800 евро – по 3420 евро на месец. И завел иска си, но само за част от сумата, вероятно за да не се внася накуп солената 4-процентова държавна такса. Така или иначе обаче от решенията на съдилищата става ясно, че Радион Попов ще си получи всичките пари веднага след като си ги поиска. Защото държавата му дължи това обезщетение заради незаконосъобразните действия на собствения си министър. Поне така смятат Административният съд, София-град, и Върховният административен съд, чието решение излезе на 29 май тази година и не подлежи на друго обжалване. Държавата ще трябва да плати.
Законите важат и за политиците
Чисто юридически спор всъщност нямаше – едва ли има юрист, който да не знае, че изпълнителната власт не може да преценява и „коригира“ действията на президента, които са изрично разписани в конституцията. Скандалът, който се забърка, беше чисто политически: в началото на мандата си правителството на Бойко Борисов спря част от дипломатическите назначения на кабинета „Станишев“, които можа – тези, направени в последните дни от мандата на тройната коалиция. От министерството обясниха, че това „замразяване“се отнася само за политическите назначения, сред които се оказа и назначението на Попов. Освен това той има и кариера на щатен служител в Разузнавателно управление към Генералния щаб (РУМНО), а от ГЕРБ декларираха намерение да не допуснат до дипломатическите служби хора от службите на комунистическия режим.
Освен това името на Попов изплува от едно от делата срещу бившия военен министър Николай Цонев. Цонев беше оправдан по обвинението, че е нанесъл 8 млн. лв. щети на държавата със сделка за купуване на линия за метални конструкции от американска фирма. Но пък се оказа , че за уреждането на тази сделка съпругата на Радион Попов е взела 400 000 долара комисиона. „Няма да допусна Радион Попов да замине посланик в Саудитска Арабия, докато съдът не изясни има ли конфликт на интереси при него, или при членове на неговото семейство в случая с поточните линии. Смятам, че Саудитска Арабия е прекалено важна страна, за да може така на килограм да решаваме кой да е посланик там“, каза тогава Николай Младенов.
Само че се оказа, че
министърът е сгазил лука
а с него и закона – дори и да приемем, че е имал действително най-добри намерения.
„Издаването на командировъчна заповед за дългосрочно командироване на извънреден и пълномощен посланик на Република България е задължение на външния министър, което произтича пряко от закона. Той не разполага с никаква възможност да преценява дали да издаде тази заповед, или не. Преценката за назначаване на едно лице за извънреден и пълномощен представител на Република България в друга държава се извършва от държавния глава и това е правомощие, с което президентът разполага по силата на конституцията. Извън правомощията на държавния глава назначаването зависи единствено от съгласието на приемащата страна“, категоричен е Върховният административен съд.
Външното министерство се опитва някак да оправдае действията на министъра си, като твърди: че понеже Радион Попов не е бил на щат в министерството, то не му е работодател и няма как да му се издаде командировъчна заповед. Съдът обаче намира тези доводи за нелепи. Министърът на външните работи не е орган по назначаване. Ако тази логика се възприеме, това би означавало всички посланици, които не са били служители на министерството, да са посланици на Република България на свои разноски, а не на разноски на държавата, чиито представители са, казват съдиите.
В крайна сметка държавата ще плати на Радион Попов на този етап 19 476 евро, а останалите – когато си ги поиска с ново дело. Бюджетът ще се изръси и за лихви и съдебни разноски. А междувременно в началото на февруари тази година президентът Росен Плевнелиев издаде указ за освобождаването на Радион Попов от поста посланик на държавата в Саудитска Арабия, на който той не успя да изкара и ден. И вече официално нямаме нито посланик, нито посолство в Саудитска Арабия.
Някога др. Сталин беше рекъл: няма човек, няма проблеми. А ние си нямаме и посолство…
Кой е Радион Попов
Радион Попов е полковник от запаса. Роден е на 22 февруари 1950 г. в с. Скобелево, Казанлъшко. Завършва военно училище, а после и Националния колеж по отбраната във Вашингтон през 1996 година. Като офицер от разузнаването е учил четири семестъра арабистика в Багдад. По-голямата част от службата му преминава във военното разузнаване, като е бил помощник на военното аташе в Дамаск в периода 1980-1982 г, военен аташе отново в Сирия от 1986 до 1989 година и военен аташе в Мадрид до 1999 г., когато е отзован от тогавашния военен министър Бойко Ноев. Той мотивира решението си със съмнения за злоупотреби със средства, но пък Радион Попов го даде на съд за клевета. През 2001 година беше включен в листите на НДСВ, но изпадна от тях заради миналото си на разузнавач. През 2003 г. бе пратен като пълномощен министър на България в Египет, а през 2008-2009 г. става заместник-министър на външните работи на мястото на Феим Чаушев, който придоби скандална слава с това, че години наред ползвал две имена: българско и турско.
