Сами ли се прецакахме, или ни прецакаха от Брюксел? Заради политическото празнословие около спрените плащания по оперативната програма „Регионално развитие“ този съществен въпрос въобще не беше поставен. А всъщност е повече от належащо да му се намери отговора.
От цялата суматоха и множеството нападки между бивши и настоящи управници се разбра, че има установени нарушения при реализацията на четири проекта по „Регионално развитие“ за около 150 млн. лева. Те са на Университета за архитектура, строителство и геодезия за енергийна ефективност и обновяване на библиотечния център, на асеновградската община, наречен – „Асеновград – свещената порта на Родопите“, за интегрирания градски транспорт на Бургас и за доставката на 42 пожарни автомобила за шестте най-големи града. Договорите за тях са възлагани и изпълнявани в периода 2010-2013-а при управлението на ГЕРБ. Изключение прави само проектът на Бургас, по който все още не са приключили всички процедури.
Накратко, това са фактите. Нито нарочените за виновни бенефициети, нито Министерството на регионалното развитие имат по-подробна информация за конкретните нарушения. Ресорното ведомство е получило единствено обобщени данни от одита на Европейската комисия, извършен през април 2014-а. И точно това е най-учудващото. Досега, когато са били откривани нарушения, винаги е имало продължителен диалог с Европейската комисия, поставяни са срокове за предприемането на съответните мерки, разменяли са се писма, имало е повторни проверки и т.н. Така беше и при последното спиране на пари – по оперативната програма „Околна среда“, предшествано от дълги преговори между Брюксел и София. Така се процедираше и през 2009-а, когато пак имаше опасност от спиране на еврофондовете. Ето защо сегашните крайни действия на европейските ни партньори – веднага след одитната мисия и още преди да е готов окончателният доклад да спрат плащанията, изглеждат доста странно.
Вместо обаче да попита „Защо?“, президентът Росен Плевнелиев също „скочи“ в политическата кочина и гръмко обяви, че спирането на парите било заради амбициите на управляващите да строят „Южен поток“, напук на критиките от Еврокомисията. „Заради липсата на доверие и на експертност да бъде направен един проект по правилата – отбеляза той – България е пред опасност от спиране на средства от европейските фондове.“
Думите на държавния ни глава бързо бяха опровергани от говорителя на европейския комисар по регионалната политика Йоханес Хан – Ширин Уилър. „Това не е процедура срещу България – това е предпазна мярка. Ние открихме някои сериозни слабости и нарушения по отношение на контрола и управлението на средствата. Поискахме от българските власти до два месеца да ни представят какви мерки са взели. Що се отнася до ситуацията с „Южен поток“, нямам информация да се подготвя спиране на средства, тъй като този проект не е свързан с европейските фондове. Но трябва да се има предвид, че основен приоритет за Европейската комисия е спазването на законите и ако има установени нарушения по който и да е проект, ние сме длъжни да вземем мерки“, каза Уилър.
Интересното е, че и бившият регионален министър, а сега депутат от ГЕРБ, Лиляна Павлова загърби експертността си и като потомствен политик констатира: „Спирането на евросредствата по оперативната програма „Регионално развитие“ показва ефекта на снежната топка, след като вече бяха спрени парите по „Околна среда“. Очакваме следващата програма да бъде „Конкурентоспособност“, след товаПрограмата за развитие на селските райони, а след нея и всички останали средства от еврофондовете“. Според Павлова правителството една година е работило в областта на еврофондовете „без компетентност, без прозрачност, без прогнозируемост“ и така бил постигнат срив в доверието към България. Затова средствата се спирали без предварителен одитен доклад, каквато е практиката. Бившата министърка заяви също така, че „Регионално развитие“ до неотдавна е била една от най-добре работещите програми – нещо, което е потвърждавано лично от еврокомисаря Йоханес Хаан. Поради тази причина не били верни „опорните точки“ на управляващите, че вината за спирането на средствата е в ГЕРБ и нередностите са регистрирани при управлението на тази партия. „По наше време имаше писмо и ние си свършихме работата без много шум“, отсече Павлова. По-късно и одитът показал, че резултатите от работата на ГЕРБ били отлични.
Междувременно е не по-малко странно, че Министерският съвет предпочете да запази пълно мълчание. Отговорният за еврофондовете вицепремиер и министър на правосъдието Зинаида Златанова, както и министърът по регионалното развитие Десислава Терзиева така и не направиха официално изказване по случая. Вместо тях говори Деница Караджова, която е председател на парламентарната Комисия за контрол на еврофондовете. „Всяко едно нарушение, което се констатира, е неприятно за държавата членка, защото това води до временно спиране на плащанията. По-същественото е, че отново се идентифицират проблеми с обществените поръчки. Те се оказват препъникамъкът за всички бенефициенти и управляващи органи. Ако допреди 2013 г. те предварително са информирали с писмо, че е възможно спиране на средства, сега Европейската комисия, още преди да изпрати одитния доклад, изпраща писмо за временно прекратяване на средствата. Това писмо означава, че управляващите органи трябва да одитират отново проектите“, изтъкна Караджова.
Все пак след въпрос по време на блицконтрола в парламента през седмицата премиерът Пламен Орешарски коментира, че: „Грешки и нередности се откриват във всяка година от програмния период и те като че ли са съсредоточени най-много в периода от 2010-а докрая на миналата година по обясними причини“. „Предстоят още одити. Имам притеснения. Не можем да направим нищо за миналото, но можем и се опитваме да укрепим системите за финансово управление и контрол“, призна Орешарски. Неговото становище е, че не кметовете са допуснали нередности, а администрацията и затова, ако е необходимо, щели да се правят вътрешни корекции.
Чак след това дойде и съобщението от регионалното министерство, че Управляващият орган на спряната оперативна програма започва подготовката за повторна проверка на процедурите за обществени поръчки. Разработвали се и допълнителни инструкции към бенефициентите за най-срещаните нарушения при подготовката и провеждането на търговете. Щяло да има и актуализация на процедурите за предварителен, текущ и последващ контрол на обществените поръчки…
Всичко хубаво, но явно пак ще следваме поговорката „След дъжд – качулка“. Къде бяха досега всички тези системи за контрол? Защо не хванаха нарушенията и се стигна дотук? И отново стигаме до основния въпрос – ние ли сме си виновни, или от Брюксел ни имат за втора ръка хора и ни порязват, както си искат?
Да вземем например най-големия проблемен проект – за интегрирания градски транспорт на Бургас. Той е за над 134 млн. лв. и беше първият от този род за страната. Точно затова в подготовката му и попълването на документацията за обществените поръчки основна роля имаха експертите от еврозвеното JASPERS, а не някои местни недоучени чиновници. На всичко отгоре цялата информация за поръчките се изпращаше редовно за одобрение и на Европейската банка за развитие, която съфинансира начинанието. Не е за пропускане и че всеки договор за над 25 млн. евро (включително и този) изрично се одобрява от Европейската комисия. Българската Агенция за обществени поръчки също има ангажимент детайлно да проверява всички по-големи европроекти и да дава становище по тях. Без него съответната процедура просто не може да бъде открита.
„Макар да не сме получили подробен доклад за пропуските в процедурите, които са причина за временно спиране на финансирането, съм категоричен, че нямаме вина за спрените плащания. Проведените обществени поръчки са абсолютно синхронизирани с българското законодателство и принципите на прозрачност и равнопоставеност. Все пак проектът е мегаголям . Ако други проверявани институции или общини са откривали по две или три обществени поръчки, то ние само по него сме обявили 24. Той беше нов не само за България, но и за страните от Балканския полуостров и затова се наложи екипна работа между община, държава и европейски експерти. Сигурен съм, че пропуските, които са установили от Европейската комисия, са или технически, или произтичат от непълната синхронизация между европейското и българското законодателство“, твърди кметът на Бургас Димитър Николов. Той се надява съвместно с Министерството на регионалното развитие да се аргументират и защитят по всеки пункт от констатациите на еврокомисарите.
