Поредно подмятане на горещия картоф с новата сграда на Софийския районен съд дойде във вид на писмо на правосъдния министър Зинаида Златанова до председателя му Методи Лалов. С него Златанова отговаря на поставените миналия месец от съдии и служители в съда въпроси относно сигурността на сградата на „Цар Борис III“. Отношенията се обтегнаха след придружен със заплаха за оставка шумен отказ на Лалов да подпише съставения приемно-предавателен протокол за сградата и да издаде заповед за преместване на съда. В отговор Златанова заяви, че няма никаква драма, защото сградният проблем е много сериозен в цялата страна и има и други съдебни органи, които да бъдат настанени на това място.
В престрелката се оказа и управителят на фирмата, осъществила ремонта, Филип Господинов, на когото още не са изплатени повече от 2 млн. лева. Според него упреците в некачествена работа са неоснователни, всичко е извършено и прието съгласно договора и закона и ако има дефекти, той ще ги отстрани съгласно гаранционните условия. Пред „Параграф 22“ пък Господинов се оплака, че фирмата му е на ръба от създалата се ситуация, а зад отказа на Лалов да премести съда прозират лични интереси.
В писмото си Златанова задава практически същия въпрос, който зададе на Лалов при горещата им среща миналия месец: „Вие ще влизате ли, или няма да влизате?“ Преди това обаче правосъдният министър припомня обстойно на съдебния началник, че през целия период на реконструкцията е бил запознаван подробно с всички действия на ведомството и носи отговорност за някои от установените дефекти. С Лалов са съгласувани както заданието за извършване на ремонтните работи, така и функционалното разпределение на помещенията. Сградата е въведена в експлоатация по правилата на Закона за устройство на територията, одобрението е лично на главния архитект на София въз основа на извършена пълна оценка за съответствие с техническите изисквания и всичко това е документирано съгласно изискванията.
Златанова отхвърля твърдението, че появилите се пукнатини и пропадания на подовата настилка са вследствие на извършени ремонтни работи. Правосъдният министър застава зад тезата на строителя, че Лалов не се е съобразил с предупреждението доставените мебели да не бъдат струпвани на едно място и е позволил сглобяването им с вкарана в сградата тежка машина. Пукнатините в зоната на централния вход на административната сграда са обяснени със засъхване след дългогодишното наводняване на сградата, след което деформациите в по-голямата си част са затихнали. Това беше и най-тежкият проблем в бившата централа на ГУСВ, който строителят отстрани с дренажна система, отвеждаща високите подпочвени води. Другият недостатък на сградата – дървената междуетажна подова конструкция, не предизвиква спорове по простата причина, че замяната й с бетонна е отхвърлена заради липса на пари.
Правосъдният министър не приема и изводите на назначената от Методи Лалов частна комисия, защото съставът й не давал основание нейното мнение да се счита за по-компетентно от това на държавните приемателни комисии, оглеждали сградата по време и след края на строителството. От Лалов е поискано да определи служители на съда за извършване на приемно-предавателните действия, но той не отговорил и назначил своя комисия от петима служители, която да провери „съответствието на строителната документация и фактическото положение“. Тези хора били без нужния образователен ценз и били всъщност нещо като общи работници. В същото време строителят не е отказвал никога да поеме дължимата гаранционна поддръжка.
Златанова не приема и предложенията за нови експертизи, които да установят ще има ли нови пукнатини и слягания, включително и заради възстановяването на подземния паркинг и изграждането на козирка към основната сграда. Те били поискани лично от Лалов, проектирането и одобряването им станало изцяло по законовата процедура, а председателят на съда сложил подписа си под съответните документи. Всички задания и проекти за извършване на преустройствата били изготвени съобразно предписанията и исканията на ръководството на съда. А от всички съставени документи и предприети действия от страна на Методи Лалов се налагал изводът, че той фактически стопанисва и реално ползва сградата.
В крайна сметка Златанова отправя поредна покана за подписване на приемно-предавателния протокол, уверявайки, че не би настоявала за преместването на съда в ремонтираната сграда, ако притесненията на съдиите и служителите му „будят обосновани за тях съмнения относно сигурността при работата им“. На ход е Лалов, но при това развитие на нещата е време да се изкаже и Висшият съдебен съвет.
