Четири екипа от общинските болници ще помагат с нощни дежурства на колегите си от столичния Център за спешна медицинска помощ. Кметът на София Йорданка Фандъкова уточни, че медиците ще останат в линейките до 45 дни, както повелява законът. За това време трябва да се намери генерално разрешение на кризата в сектора. Доброволците лекари, медицински сестри и шофьори на линейки ще получават възнаграждения за извънреден труд, а работата им в центъра ще бъде съгласувана с директорите на болниците.
Ръководството на Столичната община и заместник здравният министър Бойко Пенков обсъдиха идеята и за създаване на единна комуникационна система между дежурните „спешни“ звена в лечебниците, поликлиниките и диспечерите на „бързата“ помощ, с която да се гарантира, че тежките случаи ще стигат навреме до здравните заведения. Планира се и връщането на телефон 150. Фандъкова съобщи, че от откритите в града пет спешни филиала работят само тези в Кремиковци и град Нови Искър, докато в „Люлин“, „Надежда“ и „Студентски град“ са замразени поради липса на екипи. Според изчисленията на градоначалника за столицата са необходими поне 40-50 екипа. Сега звеното разполага с 11 и едва успява да насмогне на обажданията.
Временно назначеният за директор на столичния спешен център д-р Александър Златанов обеща, че в близките дни още 15 екипа ще поемат дежурства. От Националната асоциация на работещите в спешната помощ обаче реагираха остро на идеята въпросните медици да бъдат командировани от провинцията. В протестна декларация до здравния министър Таня Андреева се посочва, че през юни и юли изпълнението на подобна заповед е невъзможно, защото и по места едва достигат екипите, които изпълняват графиците. Според лекарите, ако един екип се командирова в София, ще бъдат натоварени с извънредни дежурства колегите от съответния център. Друг аргумент „против“ е, че командировката ще изяде доходите им и ще ги лиши от възможността да ползват летните си отпуски.
„Не можем да си представим как ще се справи шофьор от провинцията в двумилионна София, разкопана от ремонти, след като не познава града“, се казва в декларацията. Според медиците е невъзможно „новодошлите“ да се ориентират и къде да хоспитализира пациента си в големия град със специфично райониране и над 90 болници, някои от които нямат спешни приемни отделения, а други са строго специализирани. Те добавят и, че никога няма да заемат местата на колегите си, подали оставки в столичното звено, тъй като спешните лекари „винаги работят в екип“. Така че от здравното министерство явно ще трябва да търсят друга опция.
От своя страна д-р Александър Златанов се настани на управленското кресло в софийския спешен център, без да се сблъска с обещаната от протестиращите жива верига. Според него исканията на медиците за по-високи заплати са основателни, но трябва да бъдат отчетени и сегашните икономически възможности. Все пак Златанов обеща, че повишение на доходите ще има, но то ще стане с вътрешно преразпределение на бюджета и оптимизация на разходите. „Ако има добри правила и перспективи, хората едва ли ще напуснат в края на юни. Искам, ако мога, да им увеличим заплатите, да им дадем оборудване и една сигурност, защото работят в рискова среда“, отбеляза той. А за времето за пристигане на линейките до адресите Златанов отбеляза, че то трябва да бъде оптимизирано до максимум 17 минути, както е по европейските стандарти. В тези минути се включват получаването и обработването на сигнала от диспечерите на тел.112, прецизирането какъв екип да отиде, предаването на сигнала до линейката и пристигането й на мястото на инцидента.
