След провала на азиатската обиколка на Барак Обама в края на април (по оценка на политическите наблюдатели) американският президент кацна през седмицата в Европа. Основните му спирки – Варшава, Брюксел, Париж и Нормандия, не бяха подбрани случайно и носят силен емоционален заряд.
В Полша Обама трябваше да увери най-верните си поклонници, че САЩ продължават да провеждат твърд курс като водеща световна суперсила (в което бившият полски президент Лех Валенса дълбоко се съмнява), да се срещне с лидерите на десетте държави от Централна и Източна Европа (включително и с новия украински президент Петро Порошенко) и да присъства на тържественото отбелязване на 25-ата годишнина от „Деня на свободата“ (на който са проведени първите свободни избори в страната). В Брюксел щатският президент имаше участие в срещата на лидерите на Г-7, след като форматът Г-8 в Сочи бе отменен заради кризата в Украйна. В Париж Обама отиде по официалната покана на президента Франсоа Оланд. А в Нормандия трябваше да участва в церемониите по случай 70-ата годишнина от паметната дата и десанта на съюзническите сили във Втората световна война и евентуално да се срещне и поговори неформално и задкулисно заедно с европейските ръководители, главно с руския президент Владимир Путин, за украинската епопея.
Още с кацането си във Варшава на 3 юни Обама обяви създаването на „Европейски преосигурителен фонд“ (European Reassurance Fund) за 1 млрд. щ. долара, който да подпомогне повишението на отбранителния потенциал на европейските съюзници. Фондът тепърва ще бъде одобряван от Конгреса и ще е част от пула от средства (известен като „Фонд за задграничните операции за извънредни случаи“) в американския бюджет за фискалната 2015-а. Парите от него се използват за военните акции на Щатите в Ирак и Афганистан. Целта на „Европейския преосигурителен фонд“ е да осигури по-голямо участие на американците във военните тренировки и учения, да включи в тях американски военни съветници и стратези и да засили ротационното присъствие на американски войски в Европа, особено на военноморските сили в Черно и Балтийско море, точно „под носа“ на Русия. Белият дом възнамерява също да укрепи военния капацитет на новите си партньори по руската граница – Украйна, Грузия и Молдова.
„Като приятели и съюзници ние сме единни заедно и завинаги“, обяви патетично Обама, застанал редом до полския си домакин Бронислав Коморовски.
Ден по-късно американският държавен глава говори зад бронирано стъкло пред събралото се множество и пред полски и източноевропейски държавни ръководители на централния площад във Варшава. Той остана „дълбоко впечатлен от визията“ на украинския президент Порошенко след 70-минутната си беседа с него. Обама съобщи, че ще достави на украинската армия очила за нощно виждане, бронирани жилетки и телекомуникационни устройства за 5 млн. долара. Заместникът му Джо Байдън ще присъства на официалното встъпване в длъжност на Порошенко на 7 юни. А украинският президент обеща да представи същия ден мирния си план за страната, който включва децентрализация на властта, амнистия за участниците в бойните действия и провеждане на предсрочни местни избори.
На срещата на Г-7 в Брюксел на 5 юни съюзниците поискаха от Владимир Путин да ускори изтеглянето на руските войски от руско-украинската граница, да се срещне с Порошенко и да използва влиянието си върху проруските сепаратисти за деескалация на напрежението в източната част на Украйна. Руският президент по принцип не отказва среща с украинския лидер, нито разговори с Обама, но упорито отрича да има участие в украинските битки, за които упреква Запада. Г-7 ще подготвят през следващите няколко дни официално становище и списък от изисквания към Путин във връзка с Украйна.
Безспорно, най-тежката задача в презатлантическата визита на Обама се падна на президента Оланд, който на 5 юни проведе две отделни работни вечери с руския и с американския си колега. Политическите наблюдатели отбелязват, че двустранните отношения с Вашингтон и с целия Европейски съюз изглеждат все по-сложни за Париж. Франция продава оръжия на Русия (военните фрегати „Мистрал“) въпреки усилията на американците да изолират Москва. Щатите се готвят да глобят френския банков лидер „БНП Париба“ с 10 млрд. щ. долара заради сделки с Иран и с други санкционирани държави. А министрите от френския кабинет правят всичко възможно да блокират офертата на „Дженеръл илектрик“ за покупката на водещата френска компания „Алстом“. Французите вече обещаха да доставят навреме военните кораби на Русия, ако междувременно не й бъдат наложени икономически санкции. А пред репортери в Брюксел след края на срещата на високо равнище на Г-7 в Брюксел Оланд съобщи, че ще повдигне пред Обама въпроса за „непропорционалната“ глоба, с която щатското правосъдие заплашва „БНП Париба“.
Всичко това буквално повтаря случилото се на Световния икономически форум, проведен в Санкт Петербург от 22 до 25 май. Заради американските санкции срещу Русия и под натиска на Вашингтон шефовете на „Голдмън Сакс груп“, „Моргън Стенли“ и „Пепси ко.“ анулираха присъствието си на „руския Давос“. Докато главните изпълнителни директори на френските корпорации „Алстом“, „Тотал“ и „Шнайдер електрик“ почетоха домакините от столицата на бившата Руска империя. Шефът на „Тотал“ Кристоф дьо Марджери дори подписа договор с „Лукойл“ да търсят шистов газ в Западен Сибир. Или, както обобщи Дьо Марджери – „това си е обичаен бизнес“ в Русия, въпреки санкциите на Европа и САЩ.
