След политическите разногласия между партиите, подкрепящи правителството на Пламен Орешарски, "животът" на кабинета се крепи на много тънък косъм. Но ако със сложни управленски маневри и нови конфигурации БСП все пак успее някак да спаси мандата си, със сигурност ще го направи с цената на "основен ремонт" на кабинета. Още повече че голяма част от членовете на Министерския съвет са заслужили мястото си в списъка на "обичайните заподозрени" да напуснат постовете си. Според приказките в кулоарите на парламента сред министрите с най-нисък кредит на доверие е и просветният – проф. Анелия Клисарова.
Бившият ректор на Медицинския университет във Варна си е спечелил международно признание като учен. Клисарова умее да пише стратегии, но очевидно не може да "уцели" динамиката на необходимите промени в образователната система. Тя "бърза бавно", а образованието и науката ни спешно се нуждаят от ново законодателство и промяна на финансовия модел, за да не се маргинализират и изчезнат съвсем. Съответно и мизата, и отговорността са огромни. В бюджетите за образование и наука се наливат годишно към 2.75 млрд. лв. и обществото очаква да види поне минимално подобрение. Но засега добрите начинания остават на хартия.
Най-голямото прегрешение, за което Клисарова системно (и с право) е "дъвкана" от ГЕРБ, е неслучилият се нов закон за предучилищното и училищното образование. По време на правителството на Бойко Борисов тогавашният заместник-министър в просветното ведомство Милена Дамянова и екипът й бяха направили нелош проектозакон, но по политическа линия той бе отхвърлен от сегашното управляващо мнозинство. С леки корекции "творбата" можеше да мине за нова, но Анелия Клисарова започна отначало. Проектът й трябваше да се появи до края на 2013-а, после срокът бе изместен за края на януари 2014-а, а вече сме юни. От министерството продължават да "бавят топката", като тепърва ще приемат идеи, после ще обобщават становища, ще публикуват "безспорни и спорни теми" и накрая ще предоставят цялостен проект. Естествено, определено време вече няма и очевидно се върви към варианта "най-рано догодина". Дотогава вратите на детските градини и училищата ще останат затворени за хиляди деца и първокласници, само че просветното министерство услужливо е оставило общините да се пържат в този огън.
За почти година престой на министерското кресло Клисарова така и не си състави ясна и завършена позиция как точно ще се промени финансирането на предучилищното и училищното образование. Първо, щяха да бъдат оптимизирани делегираните бюджети. После се появи идеята за "принадена стойност" като процент допълнителен бюджет за отличниците при външното оценяване след 4-и и 7-и клас. Застрашените училища в труднодостъпните райони със специални потребности и с различен от българския майчин език пък очакваха твърда субсидия за разходите си, независимо от броя на записаните в тях деца, както и допълнителни плащания, за да бъдат мотивирани учителите. Но след всичките гръмки анонси моделът май си остана същият. В едни школа средствата продължават да не достигат, други разполагат нашироко с огромни "остатъци" от предишната година, тъй като са сред по-атрактивните в схемата "парите следват ученика".
Една от целите на "новата философия" за финансиране на училищата бе да се интегрират ромските деца. Статистиката обаче е категорична, че това не се е случило въпреки похарчените милиони.
Същият сценарий се разви и със субсидиите за университетите. Вузовете щяха да бъдат принуждавани "отгоре" да развиват само пазарни специалности, да получават парите си според рейтинговата система за качество и акредитационната си оценка, а държавната поръчка щеше да остане само за професионалните направления, произвеждащи кадри за икономиката ни. С малки изключения – като увеличения с около 200 души прием на медици и малко учители "отгоре", засега нищо подобно не се вижда. На самотек бе оставен и моделът за акредитации на вузовете. И логично се сгромоляса при първия си по-сериозен сблъсък с казуса "Пернишки университет".
По-притеснителното е, че Клисарова засега не показва размах на реформатор. А дори и да го има, явно не може да го "преведе" на колегите си в Министерския съвет. Вместо да въвежда пазарния принцип в образованието, май вървим към стагнация и авторитарен контрол от държавата. Именно в посока към елиминиране на нежеланата конкуренция звучи идеята до завършване на основното си образование децата да учат по един учебник за всеки предмет, вместо по сега избираемите три. Мотивът, че когато едно дете трябва да смени училището, се налага да смени и учебниците, не издържа особено, тъй като става дума за много малък процент от учениците. Да, 42 млн. лв. за преиздаване на учебници са твърде много, но част от разходите могат да се спестят, ако трите учебника се печатат в издателството на министерството.
"Министър Клисарова обявява официално, че се слага краят на последователните усилия на няколко поредни правителства за модерно и качествено образование за децата ни. Госпожа Клисарова ясно показва, че няма нито смелостта, нито компетентността да продължи дебата по учебните програми", смята Милена Дамянова от ГЕРБ. Но за разлика от нея например, археологът проф. Станислав Станилов, представляващ "Атака" в ресорната комисия, е на мнение, че идеята за един учебник е първото добро предложение, дошло от образователното министерство, от чиято работа иначе "е крайно недоволен".
Никак не стои добре и упорито застъпваната от министъра теза, че частните училища и детски градини не бива да получават държавно финансиране заради "занижения контрол на обучение". От външното оценяване след 7-и клас през 2013-а стана ясно (не от сайта на министерството), че сред 10-те школа с най-добри резултати в София осем са частни. А за градините проблемът е национален. В общинските заведения местата не достигат дори за половината малчугани, които кандидатстват.
Анелия Клисарова не показа и достатъчна гъвкавост, за да избяга от знаковите образователни скандали, в които бе въвлечена. Тя така и не разкри кой от служителите на министерството стои зад идиотщината с изхвърлянето на емблематични произведения на Ботев, Вазов и Алеко Константинов от учебните програми. Впоследствие бе обвинена от ГЕРБ, че си е затворила очите за политическа чистка в училища в Благоевградско под давлението на депутата от ДПС Ахмед Башев, но не се яви на изслушването в парламента. Позабравена бе и реформата във фонд "Научни изследвания", след като отшумя скандалът с братската подялба на 14.8 млн. лв. между фирми ментета през последната конкурсна сесия. За капак на всичко дойде изтеклата (и продадена) информация с отговорите на последните матури и нелепите тестове по английски, предизвикали англичанин да напише: "Матурата ви не струва!"
"На партийно ниво не сме обсъждали смяната на Анелия Клисарова. Предстои да направим своите анализи, ще я изслушаме в образователната комисия. На този етап мога да кажа, че основната задача, която поставихме на министър Клисарова, е изпълнена. Утвърждаването на новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е факт и на европейско ниво, като дори успяхме да увеличим финансирането й. Иначе е лесно и да се каже кое не е свършено. Това е Законът за средното образование, който се надяваме, че ще бъде готов до края на 2014-а. Но във всяка дейност има и "черно" и "бяло", не трябва да бъдем прекалени скептици. Искаме и министър Клисарова да разкрие как смята да реализира идеята си за един учебник по предмет, вместо досегашните три, за която не знаехме в образователната комисия… Каквито и мерки да предприемем, решенията ще се вземат само след задълбочен анализ", каза за "БАНКЕРЪ" председателят на парламентарната образователна комисия Ваня Добрева.
