Покрай суматохата с определянето на цените на тока и парното встрани от медийното внимание остана началото на същинската либерализация на пазара за всички клиенти.
На практика на 1 юни в досегашната картинка се появиха т. нар. балансиращи групи. За да ясно за какво става дума, е необходимо да се каже, че в процеса на либерализация вътрешният електроенергиен пазар бе изграден върху модела на двустранни договори и балансиращ пазар. Тоест потребителите се стремят да сключват договори с графици за доставка на количества енергия, максимално близки до очакваното от тях потребление, а производителите са длъжни да произведат тези договорени според графиците количества. Когато обаче се стигне до разминаване между прогнозата и реалната консумация, потребителят или трябва да плаща далеч по-солена сума, за да си набави веднага необходимата му енергия, или да продава на безценица тази, която му идва в повече. И именно поради тази причина в играта се включва пазарът на балансираща енергия, на който се уреждат дисбалансите.
Големите производители на електроенергия ще уреждат отношенията си с търговците в т.нар. стандартни балансиращи групи. Тях няма какво да ги мислим – те от години реално вече работят в условията на либерализиран пазар и знаят как да се оправят. Далеч по-сложно е с клиентите, които са на регулирания пазар. За тях отговорност ще носят електроразпределителните дружества в качеството си на крайни снабдители (за битовите потребители) и доставчици от последна инстанция (за обектите на небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво средно напрежение). Това ще става според утвърдените от ДКЕВР общи условия и засега ще се отнася само за фирмите. Но тенденцията е либерализацията да обхване и битовите потребители.
Въвеждането на пазар на балансираща енергия по всички сделки, естествено, влече след себе си и разходи, които днес не са предвидени и не са включени в цената на електроенергията за домакинствата и малкия и средния бизнес. Което предполага неминуемо повишаване на цените за тези клиенти с около 5-7%, обясни преди време Виктория Поповска, ръководител управление "Електроенергиен пазар" в Централно диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор. Като пример тя даде организацията на пазарите за балансиране на енергията в Унгария и Австрия. Макар те да се различават организационно, и на двата действа европейският пазарен принцип крайните клиенти да заплащат чрез цените всички разходи, включително и тези за балансиране. На унгарския пазар тези разходи са включени в цената за пренос на енергийния оператор, а в Австрия са директен компонент в цената за тока.
У нас бе предпочетен друг вариант. От 1 юни клиентите на доставчиците от последна инстанция и производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, както и от централи с комбиниран цикъл на производство поемат предизвиканите от тях разходи за балансирането на пазара. Те ще се определят на базата на методика, одобрена от ДКЕВР. От ЕВН обаче вече възроптаха, че не се предвижда аналогично задължение за клиентите на крайния снабдител, което противоречи на принципите за равнопоставеност и недискриминационно третиране.
Подобно е становището и на ЧЕЗ.
