По-малко от седмица след като управляващата Народна партия в Испания понесе сериозна загуба на изборите за Европейски парламент, премиерът Мариано Рахой представи амбициозен пакет от мерки за стимулиране на националната икономика в размер на 6.3 млрд. евро. Той трябва да насърчи инвестициите в областта на изследванията и развитието и да помогне за „ре-индустриализацията“ на страната. От заложената сума 2.7 млрд. евро ще отидат за финансиране на частния сектор, а 3.6 млрд. евро – за държавата.
Един от ключовите елементи на плана е да се намали най-високата ставка на корпоративния данък от 30 на 25 процента. Предложението е част от предвидената цялостна реформа на данъчния режим, която ще бъде огласена през този месец. Основната идея, според Рахой, е „налозите да спаднат като цяло, което ще оставя повече пари за харчене на домакинствата, ще подобри конкурентните позиции на икономиката, ще увеличи спестяванията и най-вече – ще стимулира заетостта“. Икономисти обаче отбелязват, че поне част от тези данъчни редукции вероятно ще се компенсират след премахването на добилата лоша слава система за данъчни отстъпки. Съществуващият данъчен режим е изключително благосклонен към обременените с огромни дългове компании и в резултат големите корпорации на Испания на практика плащат под 10% ефективна данъчна ставка.
Планираните стимули и данъчни намаления пораждат сериозни опасения за дефицитите на Испания. Според последните оценки на Европейската комисия бюджетният недостиг на страната ще достигне 5.6% от БВП през тази година и 6.1% през следващата. А публичният дълг ще „удари“ 100% от БВП през 2014-а. Правителството обеща да свали бюджетния дефицит под 3% от БВП до 2016-а – цел, която изглежда все по-непостижима след въвеждането на пакета за стимулиране на стопанството. МВФ също е разтревожен от плановете на Рахой и настоява кабинетът да повиши приходите от ДДС, но той упорито отхвърля тази стъпка.
Положението на Мариано Рахой е доста сложно. Въпреки че остана първа политическа сила, ръководената от него Народна партия загуби 2.6 млн. гласа на майските избори за Европарламент в сравнение с европейския вот през 2009-а. За анализаторите е повече от очевидно, че испанските десноцентристи тепърва ще трябва да убеждават електората, че предприетите реформи работят. Защото, въпреки че икономиката се върна към растеж през третото тримесечие на миналата година, почти 6 млн. испанци са безработни. За по-радикални промени обаче време няма, тъй като през второто полугодие най-вероятно ще доминира движението за независимост на Каталуния. А през 2015-а предстоят местни, регионални и общи парламентарни избори.
Що се отнася до Каталуния, Рахой получи мощна подкрепа от бъдещия испански монарх – престолонаследника принц Фелипе. Той ще се качи на трона по волята на баща си Хуан Карлос, който в началото на седмицата абдикира в полза на сина си. Според вестник „АВС “ Фелипе ще бъде коронясан до месец, след като бъде внесена съответната поправка в конституцията на Испания, позволяваща на монарха да се отказва от короната.
Принц Фелипе ще смени баща си в доста смутно време – държава, разбита от финансови кризи, огромна безработица и растящо равнище на бедност. Но най-голямото предизвикателство е да запази целостта на кралството си. А тя е застрашена сериозно от насрочения на 9 ноември референдум за независимост на Каталуния, в която живее 16% от населението. Трите партии, които настояват да се проведе допитването за бъдещето на областта, получиха общо 56% от гласовете за Европейски парламент на 25 май. Същевременно опонентите на монархията също получиха по-висока подкрепа на европейския вот. А хиляди испанци протестираха на 3 юни по улиците на Мадрид, Барселона и други големи градове с искане да се проведе референдум за монархията и за замяната й с република.
Рахой продължава да твърди, че вот за независимост на Каталуния няма да има, защото противоречи на конституцията. В реч пред икономисти на 31 май в Ситджес, близо до Барселона, обаче той открехна врата за конституционни промени в полза на областта, без да уточнява какви точно ще са те. В интервю на 2 юни премиерът на Каталуния – Артур Мас, отбеляза, че мнозинството местни жители живеят с усещането за отчуждение и разделение от испанската държава. Фелипе пък има малко формална власт да промени положението. Вместо това моралният авторитет на държавен глава му отрежда централна роля в задкулисните преговори и търсенето на компромис. Той възнамерява също да се среща с премиера веднъж седмично. От голяма полза за потенциалната посредническа роля на Фелипе ще е фактът, че той може да говори на каталунски език.
