С поне няколко месеца се отлага одобрението на програмите, по които Европейската комисия ще ни отпусне пари в сегашния програмен период 2014-2020 година. Причината е, че Брюксел върна за втори път Споразумението за партньорство, което беше изпратено след публично обсъждане в началото на април. Аргументът е, че документът не изпълнява основната си функция – да отрази спазването на принципа за тематична концентрация на европейските структурни и инвестиционни фондове, като се изберат интервенции, имащи най-голяма добавена стойност за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж.
Коментарите на ЕК са свързани с критики и съществени въпроси в болезнени области като обществените поръчки, съдебната реформа, здравеопазването, образованието. Засяга се необходимостта от реформи в образованието, здравеопазването, публичната администрация и ВИК-сектора. По-голямата част от стратегиите, които са основата на Споразумението за партньорство, бяха приети едва през последната година, нещо, което трябваше да е станало още през 2012 и началото на 2013 година, посочват европейските експерти.
Брюксел има редица забележки относно обществените поръчки. Според нея трябва да се засили взаимодействието между различните държавни институции, участващи в тази дейност. Трябва да се подобри прилагането на правилата, базирани на добрите практики, общоприети централизирани принципи и указания и използването на стандартни документи. Трябва също да се засили контролът, така че да се намалят рисковете от различни тълкувания, връзкарство и подкупи.
По отношение на интегрираното градско развитие EК смята, че разпределението на средствата следва да бъде далеч по-концентрирано и да се основава на оценка на нуждите на функционалните градски зони с достатъчна икономическата и демографска плътност, която може да подпомогне развитието и на малките околни градски центрове, както настоява българското правителство. За целта следва да се подкрепят най-добрите и най-обещаващи стратегии, които могат да донесат трайно подобрение на икономиката, околната среда, социалните и демографски условия.
За здравеопазването Европа продължава да смята реформата в здравния сектор за неотложна. ЕК преценява плана за реформи, получен през януари тази година, като стъпка в правилна посока. В същото време се посочва, че стратегията в здравеопазването не е достатчно конкретна като реформи, времева рамка и финансиране. Преди да се задействат инвестиците от европейските регионални фондове, трябва да се задвижи план за действие с реструктуриране на болниците.
По отношение на съдебната реформа ЕК смята, че страната ни е постигнала много малък успех през последните две години и трябва да ускори усилията си. Партньорското споразумение отчита разширяващата се липса на връзка между образованието, научните организации и бизнеса. Да се наблегне на предишен опит и настоящо сътрудничество с бизнеса и нуждата от по-високо образование и отчитане на нуждите на пазара на труда.
За ромското малцинство от Брюксел изтъкват, че трябва да се гарантира, че задоволяването на разнообразните нужди на ромите ще бъде застъпено чрез ефективни и съгласувани действия и ще се реализира по начини, които носят видими резултати.
Към водните ресурси забележката на комисията е свързана с това, че те се нуждаят от добро управление, като се засили ролята на държавния регулатор, а отговорността за проектите в сектора да се прехвърли от общините към местните компании.
В частта за развитието на информационните и комуникационни технологии се посочва незадоволителния анализ за достъпа до тях и използването им, не се и уточнява колко ще струва развитието на този сектор, за да бъдат постигнати поставените от Европа цели до 2020 година. Липсата на надеждни данни за инфраструктурата, както и недостатъчните познания за инвестиционния модел са пречка за инвестиране в развитието на широколентовия интернет чрез съответните европейски фондове. Комисията смята, че България трябва да ускори изработването на стратегия за науката, така че до 2020 г. тази сфера да представяла 1.5% от брутния вътрешен продукт, каквато е целта на Комисията.
По отношение на селските райони Брюксел подкрепя онези инфраструктури инвестиции, които носят възможно най-висока добавена стойност, засилват растеж и създават работни места, а също са част от стратегията за икономическо възстановяване и от борбата срещу обезлюдяването на селските райони.
За регионалната инфраструктура ЕК смята, че те трябва да са част от национална система, която е свързана с трансевропейската пътна мрежа. Необходими са обаче ясни финансови анализи, за да се обоснове решението за подобряване "на достъпа да градове, културни центрове и природни забележителности". В същото време осигуряването на достъп до културни и исторически места трябва да е част от националната туристическа стратегия.
За да се определят целите и да се улесни движението между финансиране на базата на успехи в научноизследователския сектор в България Стратегията за партньорство трябва да опише силните страни и слабостите на основните участници – университети, научни институти, БАН и бизнес обществото с показателите на техния научен капацитет и продуктивност.
Стратегията за партньорство трябва да потвърди, че те ще бъдат покрити от стратегията за научни изследвания и иновации. Като стратегически приоритет номер 1 се посочва образованието, но неговият принос в научните изследвания, иновациите и растежа трябва да бъде уточнен.
Да се ограничи недостига на квалифицирани научни кадри и да се насърчава връзката между висшите учебни заведения, научните и технологичните центрове и предприятията. В "Проект за национален план от декември 2013 г. няма описание на определянето на приоритетите за инвестиране в области, засегнати от срива на пазара. Тук приоритет трябва да се даде на селските райони.
В коментара на Брюксел по отношение на оперативна програма "Конкурентоспособност" се настоява да се уточни как ще се определя регионалната специализация. ЕК иска и да бъде добавено "липса на предприемачески и мениджърски умения" в списъка на основните причини за недостатъчен растеж.
В писмото си ЕК дава и конкретни бележки към ресорните министри, които управляват европейски фондове, без да ги назовава. Подготовката на Споразумението за партньорство продължава вече две години. Започнало е по времето на ГЕРБ, продължено е от служебното правителство и от кабинета на БСП и ДПС.
България вече е изпратила за съгласуване и седемтте оперативни програми за периода 2014-2020 година. В следващите седмици се очакват коментарите на ЕК и по тях. Изпращането им стана с един месец предсрочно, с цел по-ранното им потвърждаване, за да може да се стартирс Програмния период още през тази година. Амбицията на кабинета Орешарски е споразумението да бъде финализирано до края на септември, а поне две от програмите да получат "зелена светлина" преди края на годината. Ако има забавяне на подписването на споразумението между България и ЕК, това може да се дължи на смяната на състава на Комисията и евентуалните предсрочни избори.
