Колко добре сме се справили с усвояването на отредените ни от Брюксел 15.7 млрд. лв. за първия програмен период като страна членка на Европейския съюз, има да се спори още много. Темата отдавна се е превърнала в любима политическа дъвка за управляващите и опозицията и без никакво съмнение ще си остане такава. Колкото до фактите, те показват, че към 16 май са били разплатени 9.6 млрд. лв., или около 61.6% от всичките пари. Като над две трети от тях са влезли в икономиката само за последните 24 месеца. Добре известно е, че с тези средства се строят пътища, жп линии, метро, ВиК мрежи, обновяват се публични сгради… Немалка част са усвоени и от самата държавна администрация – за обучения, командировки, нова компютърна техника и т.н. Но въпросът колко е взел за себе си българският бизнес,винаги е стоял като табу. Вярно, по програмата „Конкурентоспособност“ имаше на разположение над 2.2 млрд. лв., още толкова бяха и парите по „Развитие на човешките ресурси“, само че фирмите трябваше да се състезават с чиновниците за тях. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че пред държавните агенции, комисии и други структури ги нямаше препятствията, които спъваха частния сектор – те получаваха одобрение, без да бъдат оценявани, а бюджетът им осигуряваше необходимото съфинансиране. Точно затова в. „БАНКЕРЪ“ реши да разбере колко точно пари са успели да договорят компаниите и кои от тях са най-облагодетелствани от европейската солидарност.
Анализ на данните в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Евросъюза (ИСУН) показва, че досега българските фирми са подписали договори за директно финансиране на обща стойност над 2.5 млрд. лева. За сравнение – цялата договорена сума от страната е почти 21.5 млрд. лева. Също така е важно да се уточни, че близо половината от споменатите 2.5 милиарда всъщност са пари на самия бизнес, дадени за съфинансиране на проектите. Точно затова по контрактите на компаниите са платени от Брюксел и националния бюджет всичко на всичко 753.8 млн. лв., или около 13% от цялата усвоена от България европейска благодат.
Любопитна е и разбивката по вида на дружествата. Най-много пари са взели ООД-та – общо 287.3 млн. лв., разпределени между 1480 предприятия. На следващото място, с 238.2 млн. лв., са акционерните дружества (620 на брой). Едноличните фирми с ограничена отговорност са прибрали малко над 210 млн. лв., но те са най-многобройни – 2100. Едва 18 млн. лв. са усвоени от стотината ЕАД-та, кандидатствали по оперативните програми.
А ето и кои са десетте компании, получили най-голямо финансиране. На първо място в своеобразната класация засега е
„Хан Омуртаг“ АД
Компанията, стопанисваща едноименния шуменски завод, е част от KAI Group – най-големия производител на керамични плочки и единствения на гранитогрес в България. Нейни собственици са регистрираните в Люксембург „Адвент КАИ Люксембург С.А.Р.Л.“ и „Адвент КАИ Люксембург Холдинг С.А.Р.Л“. Но макар и да се намират толкова далеч, техните представители у нас – „Асетс Мениджмънт“ ЕООД и румънката Каталин Ротару, са успели да осигурят на предприятието четири проекта за безвъзмездна помощ от оперативните програми „Конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ на обща стойност 19 263 703 лева. Досега, според ИСУН, по тях са платени почти 8.5 млн. лева.
Първият проект на „Хан Омуртаг“ е за „Увеличаване на конкурентоспособността чрез технологична модернизация на производството с нова линия за производство на гранитогрес“. Той е одобрен през май 2009-а и бюджетът му е 4 695 906 лева. До датата на приключване – 1 април 2011 г., са изплатени 4 479 549 лева. Дружеството е съфинансирало проекта с близо 4.9 млн. лева.
Следващият договор идва през юни 2012-а. По него са извършвани дейности за повишаване на енергийната и екологичната ефективност. А също за разширяване на производството чрез закупуване и внедряване на високотехнологично оборудване и съоръжение за рециклиране на керамични отпадъци. За целта са усвоени 4 млн. лева. Толкова е било и самоучастието.
На 9 декември 2013-а компанията печели и проект за повишаване на производителността и адаптивността на служителите си, по който им осигурява транспорт от и до работното място. В този случай спечелените средства са 50 хил. лв., но все още няма плащания. На стендбай е и последният проект – за „Производство на иновативни продукти, представляващи полирани и калибрирани изделия от керамични плочки или гранитогрес“. Той е бил одобрен на 21 декември миналата година, а бюджетът му е 2.1 млн. лв., от които половината осигурява фирмата.
С втори резултат по усвоени европари се нарежда
„Булметал“ АД
Дружеството от гр. Гурково, което произвежда широка гама метален амбалаж за хранителната и химическата промишленост, също може да се похвали с четири проекта. Общата им стойност е близо 19.9 млн. лв., а изплатените по тях пари – малко над 6.8 милиона. От 2009-а до 2011 г. за доставка и въвеждане в експлоатация на ново технологично оборудване от еврофондовете и националния бюджет са платени 2 862 022 лева. Междувременно в началото на 2011 г. е спечелен и проект за въвеждане на ново технологично оборудване и започване на производство на иновативни продукти, по който „Булметал“ усвоява почти 4 млн. лева. Сега предприятието изпълнява третия си договор по програмата „Конкурентоспособност“ – „Внедряване на иновативен продукт – капачка за бутилирани напитки тип easy crown“, по който ще получи още 3 млн. лева.Освен това фирмата, чийто собственик е Кольо Колев, има и проект за 300 хил. лв. по програмата „Развитие на човешките ресурси“.
Челната тройка се затваря от производителя на дограма
„Профилинк“ ООД
За разлика от първите две компании, тази е започнала да ползва европрограмите чак през 2011-а. Именно тогава е подписан първият договор – за технологична иновация в производството на PVC и технически профили, на стойност 4 млн. лева. Година по-късно следва контракт за въвеждане на енергоспестяващи технологии и опазване на околната среда, по който са отпуснати още 2.5 милиона. Фирмата на Здравко Линкин е получила и 500 хил. лв. за индустриално научно изследване на тема „Създаване на нова рецептура за производство на PVC профили“. Последният й проект е от края на миналата година и по него са заложени 360 хил. лв. за разширяване на про-иновационната инфраструктура. Дружеството е съфинансирало всички тези начинания с около 8 млн. лева.
По-нататък списъкът на фирмите, спечелили най-много от оперативните програми, продължава с малко известното
„Милко“ ЕООД
Това е асеновградското предприятие, което произвежда металообработващи машини. Негов собственик е Абдул Карим Мохамад Хассун. Вярвате или не, „Милко“ има пет договора по европрограмите, и то на по-голяма стойност от тези на първите три дружества – почти 20 млн. лева. Единствената причина заводът да не е по-напред в „класацията“ е, че към момента е усвоил само 6.28 млн. лева. Досега са изпълнени три проекта – един за технологично оборудване и два за пускането на нов производствен участък. Предстоят обаче плащания в размер на 3.6 млн. лв. по останалите два контракта – за енергийна ефективност и иновации.
Петото място в своеобразното подреждане отново е за фирма от металообработващата промишленост –
„Бъдещност“ АД
Тя е от Чирпан, неин собственик е Георги Физиев и произвежда хидравлични разпределители. Интересното при това дружество е, че има най-много спечелени европроекти сред всички компании в страната – цели осем. Но общата им стойност е само 19.2 млн. лева. Усвоените средства също не са много – 6.19 млн. лв., защото двата най-големи проекта на „Бъдещност“ тепърва ще се изпълняват. Последният договор например е от 14 април и предвижда въвеждане на енергоефективно производство. Стойността му е 4 млн. лв., половината от които са за сметка на самото предприятие. Другият контракт е от 21 декември 2013-а. По него над 2.8 млн. лв. от Брюксел и държавния бюджет ще бъдат дадени за иновативен продукт – хидравличен разпределител с автоматично освобождаване от работна позиция.
Около следващото дружество в списъка също има любопитни неща.
„Оптикс“ АД
сега може и да е на шесто място с усвоени 6.1 млн. лв., но на финала неминуемо ще излезе начело, тъй като е подписало седем споразумения за 23 769 196 лева. Което си е своеобразен рекорд за българския бизнес. Освен това компанията е и една от първите пробвали да кандидатстват за финансиране от оперативните програми – още през 2008 година. И двата й тогавашни опита са неуспешни, но явно, поучила се от грешките си, тя постига успех през 2009-а, печелейки проект за 5.5. млн. лева. Истинският апогей настъпва през 2012-а, когато са подписани три договора за над 12 млн. лева. Последният контракт на „Оптикс“ е от 10 януари 2014-а. Бюджетът му е 6 млн. лв., които ще се използват за внедряване на многоканални оптикоелектронни наблюдателни уреди с електронно съосяване на осите.
С получените от Европа точно 6 млн. лв. на седма позиция се нарежда
„Либхер-Хаусгерете Марица“ ЕООД
Фирмата за производство на хладилници и други машини може да се похвали с три договора за малко над 12 млн. лева. Двата големи проекта – за технологично обновяване и иновации, вече са приключени и сега се работи само по този за мобилност на служителите, чийто бюджет е 238 хил. лева.
Подобна е ситуацията и с
„Мегапорт“ ООД
което до края на този месец ще приключи работа по последния си проект. Засега усвоените от предприятието за полимерни опаковки и материали средства са 5.8 млн. лв., но ще нараснат до около 7.2 милиона.
За разлика от горните две дружества, още доста дейности има да извършва
„М+С Хидравлик“ АД
Заводът за нискоскоростни, високомоментни, орбитални, хидравлични мотори и хидростатични сервоуправления сега е девети в класацията, с резултат от 5.3 млн. лева. Като нищо обаче „ще се изстреля“ до втората позиция, тъй като споразуменията му са за 21.6 млн. лева. Реално тази фирма е договорила най-много пари от еврофондовете след „Оптикс“ АД.
Десетката завършва с
„Екстрапак“ ООД
Великотърновската компания за опаковки е получила 4.9 млн. лв. от оперативните програми. Тази сума ще нарасне с още 70 хил. лв., тъй като плащанията по големите й проекти вече са приключили. Това означава, че много скоро тя ще изпадне по-назад в подреждането. В същото време напред ще минат дружества като „Монбат“, „Нова трейд“ и „Софарма“ с подписани договори за по 14 млн. лв., които все още не са усвоили парите.
