Избраният неотдавна украински президент Петро Порошенко е първият държавен глава милиардер в постсъветското пространство. Той обаче далеч не е първият богаташ, който опитва късмета си във властта. Представяме ви трима милиардери, които са участвали в управлението на страните си с различен успех.
Наджиб Микати предпочете бизнеса
Да управлява глобална компания и многомилиардно състояние се оказа по-лесно за Наджиб Микати, отколкото да ръководи малката държава Ливан с население от 4.5 млн. души. Когато стана премиер-министър през 2011-а, мнозина експерти се надяваха, че в страната най-после се е намерил компромисен политик, способен да помири всички влиятелни сили. Бившият предприемач обаче прекара и трите години на своето управление в усилия да предотврати пренасянето на гражданската война от съседна Сирия на територията на Ливан. „Ливанците са готови да създадат конфликт и водят война практически по всякакъв повод“ – оплакваше се Микати пред журналисти. В края на краищата противоречията му с ислямската организация „Хизбула“, която отначало го подкрепяше, доведе до оставката му през лятото на миналата година.
Много по-успешни са делата на бившия премиер и брат му, Тахи Микати, в бизнеса. Тяхната телекомуникационна компания се превърна в един от най-големите оператори в региона. През 2006-а двамата продадоха фирмата на южноафриканския инвеститор MTN Group за 3.6 млрд. долара. Днес братята притежават холдинг №1, който включва компании с различна дейност – от хранителната промишленост до банките и модата. А състоянието на бившия х премиер се оценява 3.4 млрд. долара.
Ахилесовата пета на Шинаватра
Бившият тайландски премиер-министър Таксин Шинаватра обича да описва биографията си в стила на американската мечта. Роден е през 1949-а в семейство на китайски емигранти. Когато бизнесът на родителите му започва да процъфтява, той заминава да учи право в САЩ. След връщането си в родината Шинаватра постъпва на служба в полицията, но избира бизнеса пред ведомствената кариера. През 1983 г. основава телекомуникационната компания Shinawatra Corporation, която през 90-те години на ХХ в. се превръща в най-големия мобилен оператор в Тайланд и го прави милиардер. През 1998-а успелият предприемач учредява своя партия, а след победата на парламентарните избори през 2001 г. става премиер-министър на страната.
По време на управлението на политика милиардер Тайланд постига сериозни успехи в икономиката и успява да плати дълговете си към МВФ. Но тъкмо бизнесът се оказва ахилесовата пета на политика. През януари 2008-а стана известно, че семейството му е продало своя дял от компанията на инвеститори в Сингапур за 1.6 млрд. долара, без да плаща данъци. Скандалът провокира многобройни протести и преизбиране, което конституционният съд призна за недействително заради големия брой нарушения. В края на краищата военните взеха властта в свои ръце, докато Шинаватра бе на заседание на ООН в Ню Йорк. Оттогава богаташът, който притежава 1.7 млрд. долара, живее в Лондон, а после в Дубай, опасявайки се от наказателно преследване в родината си.
Нетипичният лидер Пиниера
Когато през 2010-а Себастиян Пиниера стана президент на Чили, човек трудно би могъл да си представи по-нетипичен лидер на южноамериканска държава. По онова време на континента един след друг идваха на власт леви или популистки управници. Например Ево Моралес в Боливия, който в миналото се занимава с отглеждането на кокаин, или Игнасио Лула да Силва в Бразилия, бивш ваксаджия и професионален профсъюзен деец.
Пиниера, който произхожда от заможно семейство, пропагандира либералните ценности в икономиката. Бащата на политика е бивш посланик в Белгия, а брат му заема поста министър на труда при диктатурата на Аугусто Пиночет. Пиниера завършва Харвардския университет и след завръщането си в родината започва да се занимава с бизнес. В началото на 80-те години на ХХ в. икономистът основава компанията Boncard, издаваща кредитни карти. По-късно активите на предприемача се попълват с дялове в най-голямата авиационна компания в страната, в телевизионен канал и в местен футболен клуб. Това дава основание на някои негови критици да го наричат чилийския Берлускони. За разлика от италианеца обаче, след победата на президентските избори през 2010-а, Пиниера решава да продаде всичките си активи. През тази година мандатът му приключи, а експертите оцениха цялостната му политика като успешна, особено в областта на икономиката. През последните няколко години БВП на Чили нарастваше с над 5% годишно. Днес състоянието на бившия държавен глава се оценява на 2.4 млрд. долара.
