Броят на частните военни компании расте от година на година. Днес съществуват няколко стотици такива организации от петдесет държави, които формират пазарен сегмент с обем от над 100 млрд. долара. Спектърът на тяхната дейност включва обезвреждане на минни полета след отминали конфликти, всевъзможни охранителни услуги, придружаване на товари и осигуряване на логистика за воюващи армии, наемане и обучаване на персонал на силови структури, борба с пиратите, разузнаване и много други дейности, които невинаги са легални. Използването на частна армия във война нерядко се оказва по-евтино от разполагането и снабдяването на редовна армия. Частната структура е много по-добре подготвена за изпълнението на всякакви задачи, способна е да ги решава бързо и ефективно, като използва професионално и най-сложните оръжия. Загубите на частните армии не фигурират в официалната статистика на конфликтите, а в случай на пленяване служителят на подобно формирование не получава статут на военнопленник – той може да бъде подложен на изтезания или екзекутиран без съд. От друга страна, неопределеният статут на такива военни структури не позволява действията им да бъдат третирани като военни престъпления. А правителствата, които ползват услугите им, далеч невинаги могат да ги контролират изцяло, което открива широки възможности за злоупотреби.
Африканските „диви гъски“
Недотам спокойната през втората половина на ХХ в. Африка е първият театър, където бойните действия на частни армии придобиват масов характер. Но най-известната организация, чиито служители са участвали в многобройните прекроявания на Черния континент, е компанията Executive Outcomes от ЮАР. Тя е основана през 1989-а от ветерана от специалните части Ибън Барлоу. През годините в Executive Outcomes работят от 500 до 3 хил. човека, подбрани основно сред бивши военни и полицаи. Компанията придобива известност през 1993 г., когато към нея се обръща правителството на раздираната от гражданска война Ангола. „Частниците“ трябва за установят относителен ред в държавата, както и да осигурят бойната подготовка на сухопътните войски и обучението на пилоти на военновъздушните сили. Страните подписват два договора – всеки за по 40 млн. долара. На компанията са предоставени няколко самолета МиГ-23, хеликоптери Ми-17 и два транспортни Boeing 727. В края на краищата основният опонент на властта – групировката UNITA – е отслабена до такава степен, че през 1996-а е принудена да преговаря с официалната власт.
Паралелно с това войниците на Executive Outcomes воюват в Сиера Леоне, където от 1992 до 1996-а също се води гражданска война. В стълкновенията, които завършват с пълна победа на правителството, участват около 300 служители на компанията. Executive Outcomes получава за услугите си 1.2 млн. долара месечно, а успешните бойни операции се заплащат отделно. Максималното възнаграждение на един служител е 13 хил. долара месечно, като годишният доход на компанията според различни оценки е между 25 и 40 млн. долара.
Освен с бойни действия Executive Outcomes се занимава с охрана на диамантените находища на компанията De Beers и нефтопреработвателните комплекси на Texaco и Chevron. На 1 януари 1999-а компанията прекрати официално съществуването си, след като в ЮАР бе приет законът Foreign Military Assistance Act, забраняващ наемничеството.
Генералският бизнес
Друга частна военна компания, Military Professional Resources Incorporated (MPRI), се прочу с действията си на територията на бивша Югославия. Тя е основана от осем ветерани от американската армия през 1987-а в Александрия, САЩ. Сред нейните учредители са бившият командващ американските войски в Европа Джон Гелвин, бившият командващ американските специални части Джейсън Линдси и Ед Сойстър, в миналото шеф на военното разузнаване. Прякото ръководство на компанията се осъществява от Карл Вуоно, бивш командващ 18-и въздушнодесантен корпус.
През 1994 г. правителствата на САЩ и Хърватска подписват договор за сътрудничество във военната област. За да изпълни условията по това съглашение, американската страна прибягва до услугите на MPRI. Специалисти от компанията трябва да подготвят въоръжените сили на Хърватска и да участват в планирани бойни операции срещу Сърбия. Служители на фирмата осигуряват на хърватските военни и данни от американски военни спътници и безпилотни летателни апарати.
В периода от 1998-а до 1999-а служители на MPRI работят и в Албания, където подготвят бойци за военни действия в Косово. По-късно, през 2010-а, две американски адвокатски кантори, чиито клиенти са 200 хил. сърби, пострадали от дейността на MPRI, предявяват иск към компанията за 10 млрд. долара, които трябва да възмездят загубите на онези, които са загубили домовете си по време на войната.
Служители на MPRI действат и в Екваториална Гвинея и Нигерия, където през 1998-а участват в реформирането на армията. През 2001 г. те изпълняват същата задача в Ирак, а през 2003 г. – в Афганистан. Според някои сведения през 2008-а инструктори на компанията са обучавали специални части в Грузия срещу 2 хил. долара седмично. Днес годишният оборот на MPRI се оценява на над 100 млн. долара, а чистата печалба – на около 15 милиона.
В мътна вода
Най-печелившата частна военна компания отначало се нарича Blackwater, след това Xe Services LLC, а от януари 2010-а – Academi. Blackwater е основана през 1997-а в Северна Каролина от двама бивши офицери от военноморските специални части на САЩ – Ерик Принс и Ел Кларк. До 2001 г. тя се занимава с предоставяне на охранителни услуги на частни лица, но от началото на войната в Ирак изцяло се пренасочва към изпълнение на поръчки на американското правителство. От 2001 до 2006-а сумата на договорите с властите на САЩ нараства от 736 хил. до 600 млн. долара. В най-добрите години 95% от доходите на компанията са от контракти за изпълнение на задачи в Ирак. Blackwater охранява иракски и американски официални лица на територията на Ирак, придружава армейски товари, охранява военни обекти и обучава иракски военни за изпълнението на различни „деликатни“ задачи, за които има само откъслечни сведения. В компанията работят над 10 хил. човека, от които 780 загиват.
Компанията се прочу покрай инцидента на 16 септември 2007-а, когато нейни сътрудници, включени в охраната на дипломати от Държавния департамент на САЩ, провокират престрелка на централния площад в Багдад, в резултат на което загиват 17 мирни граждани. По-нататъшното разследване установи още 200 немотивирани бойни стълкновения с участието на войници от Blackwater, както и трайния им навик първи да откриват огън. През 2009-а Ерик Принс се оттегли от ръководството на компанията. Днес пряката „наследничка“ на Blackwater се казва Academi и освен с 21 хил. служители се разпорежда с целия спектър на бойното стрелково оръжие, бронетранспортьори и транспортни хеликоптери.
