Ирак е подложен на поредното сериозно изпитание. Държавната армия капитулира пред ислямистките бунтовници, които превземат смело населени места и разграбват военни бази и банки. Джихадистите вече контролират втория по големина град в Ирак – Мосул, и цели сектори в северната част от страната. Това им позволява да се приближат още малко до заветната си цел – създаването на ислямска държава в граничната област между Сирия и Ирак.
Офанзивата, за която пое отговорност „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), е тежък удар за иракското правителство. Тя свидетелства за слабостта на силите за сигурност на Багдад, които трудно ще си върнат изгубените територии. Бунтовниците превзеха Мосул с щурм, поемайки успоредно с това контрол над цялата провинция Ниневия, откъдето правителствените сили избягаха панически, захвърляйки униформи и техника.
ИДИЛ винаги е искала да създаде ислямско емирство, където да наложи шериата и да разположи тренировъчни лагери за бъдещите нови нападения. Неконтролируемата от никого гражданска война в Сирия даде на бунтовниците шанса да се сдобият с такава зона, а успехът им е в състояние да насърчи техните привърженици, които виждат, че осъществяването на целта им е напълно възможна. ИДИЛ – най-радикалната групировка в Ирак, фактически е много активна и в Сирия. През април тя предприе настъпление в сирийската провинция Дейр аз Зур, съседна на Ниневия. Поемайки отговорността за превземането на Мосул, ислямистите предупредиха, че няма да спрат „тази поредица от благословени нашествия“. В потвърждение бе превзет и град Дулуя на 50 км северно от Багдад и ред други населени места.
Последните бойни операции свидетелстват пряко за силата на групировката. Сегашните й успехи бяха немислими преди две години, но днес бунтовниците са в състояние да предприемат няколко почти едновременни операции в различни точки на Ирак. Те продължават да държат Фалуджа и част от град Рамади – административен център на провинция Анбар, завзет от тях още в началото на годината. Мосул обаче е по-голям и връщането на управлението върху него ще е голямо предизвикателство за правителствените сили, на които видимо им липсва подготовка и дисциплина.
Междувременно кюрдите превзеха Киркук – център на нефтената промишленост и тяхна историческа територия, след като местните сили на армията и полицията просто избягаха.
