Мораториумът върху сделките с незастроени имоти в Студентския град бе отменен. Конституционният съд обяви на 10 юни категоричното си мнение, че на 26 май 2009 г. парламентът грубо е нарушил основния закон и принципите на правовата държава, като е наложил забрана върху сделките с имоти в Студентския град. Това означава, че за хората там ограниченията вече не важат. А какво означава отмененият мораториум за държавата явно никой не се интересува – най-малко самата държава, за чиито висши представители очевидно изборите и собствените им банкови сметки са най-важни от всичко. А мораториумът целеше да се даде възможност на държавата да развали сделките с имоти, с които е била ощетена през годините. Но това така и не се случи.
Мораториумът бе наложен през 2009 г. с решение на Народното събрание след убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека „Амнезия“ и след протестите, които избухнаха. Създадена бе временна анкетна комисия, която установи фрапантни нарушения при реституирането на терените в Студентски град, извършвани в началото на прехода. Поземлените комисии възстановявали на око терените като „ниви“, без скици и без документи, а на тяхно място месеци по-късно никнели като гъби след дъжд чалготеки и молове.
Проверката на временната комисия се превърна в едно от най-фрапиращите доказателства, че корупцията у нас няма политически цвят и вирее отлично при всички правителства, при това напълно безнаказано. Единственото, което последва след тази проверка обаче, беше мораториумът, от който пострадаха съвсем не тези, които трябваше, а обикновените хора.
Народното събрание спря сделките в Студентския град, за да може държавата да си върне собствеността върху незаконно раздадените нейни имоти. Идеята беше забраната да е временна, само докато областната управа и регионалното министерство успеят да съберат необходимите документи и доказателства и атакуват сделките, ощетили държавата, в съда. Но се оказа, че през тези близо пет години властта не си е мръднала пръста: не са направени никакви постъпки и не са заведени никакви дела за възстановяване на държавната собственост. Така в крайна сметка освен противоконституционен мораториумът се оказа и напълно безсмислен. Но и това поредно безобразие най-вероятно също ще остане безнаказано.
Впрочем достатъчно показателен е фактът, че държавата – в случая ръководството на кое да е нейно министерство, дори не си е направила труда да изпрати становище по делото, с което съдиите от Върховния касационен съд поискаха мораториумът да бъде отменен.
Докладчик по делото бе съдия Румен Ненков, но очевидно всичките му колеги са били единодушни, че мораториумът гази основния закон на държавата – конституцията – решението на КС за установяване на противоконституционността на мораториума е подписано без нито едно особено мнение.
Решението на КС ще добие сила, след като бъде публикувано в „Държавен вестник“ и пазарът на имоти в Студентския град би следвало да се отпуши. Проблемът засяга стотици собственици, които от години нито могат да продадат имотите си, нито да строят на тях – правото им на собственици се изразяваше само в задължението да плащат данъците за практически неизползваемите си парцели. Дори банките им отказваха кредити, защото трябваше да приемат ипотеки върху имоти, които няма да могат да продадат, ако стане издънка.
Конституционният съд:
„Наложеният мораториум е обвързан от провеждането на проверка за „изясняване на собствеността“, предложена от парламента на съответните органи и ведомства, които упражняват собственически правомощия от името на държавата. Ограничението на неговото времетраене обаче е само привидно, защото не е определен краен срок за извършването на визираната проверка, нито е предвидена възможност останалите правни субекти, които предявяват права върху съответните имоти, да защитят своя интерес, като въздействат за нейното приключване в разумни времеви граници. В разрез с изискването за правна сигурност при зачитане на законните права на гражданите и юридическите лица се е стигнало до положение, при което, макар и въведено като временно, ограничението на правото на собственост фактически е станало трайно и дори продължава да действа сега – повече от пет години след постановяването на оспореното парламентарно решение.“
Незастроените имоти ще възстановят статута си
„Решението на Конституционния съд означава, че този мораториум вече няма да се прилага. Незастроените имоти, за които той се отнасяше, ще възстановят първоначалния си статут, като всички останали поземлени имоти и действията на разпореждане с тях ще бъдат напълно свободни и по преценка на техните собственици. Нотариусите в София сме напълно съгласни със становището на КС. Според мен дори Народното събрание би следвало само да си отмени решението, нямаше смисъл да се чака КС. Самата дума мораторуим говори за мярка с временен характер – извънредна, предизвикана от някакви обществени потребности. Дори да приемем, че такава потребност действително е имало, то все пак тя може да бъде допусната за един разумен период – примерно за една година, която бе достатъчно да се ревизират реституционните процеси и ако бъдат констатирани закононарушения, да се възстанови справедливостта. Но минаха почти пет години от налагането на мораториума. А такова продължително ограничаване на собствеността на гражданите обаче е категорично неприемливо. Мораториумът отдавна би трябвало да е изиграл своята роля, реституцията на държавните имоти вече трябваше да е проверена, защото това всъщност беше целта му. Ако наистина нищо не е направено – жалко за пропиляната възможност. Но пък, независимо със или без мораториум, ако едно възстановяване на имот е станало противозаконно, то може да бъде атакувано от държавата във всеки един момент. Стига, разбира се, някой да има интерес от това. А интерес от ревизия на сделките в Студентския град имат на първо място държавата, а после – общината“.
