Резултатите от състоялите се на 25 май избори за Европейски парламент, които класираха като първа политическа сила на Гърция опозиционната партия „Сириза“, наложиха поредния ремонт на гръцкия коалиционен кабинет. Той приключи на 9 юни, а ден по-късно новото правителство положи клетва в президентския дворец в присъствието на президента на републиката Каролос Папуляс и на премиера Андонис Самарас. Това е третият кабинет за двугодишното управление на коалицията между консерваторите на „Нова демокрация“ и социалистите на ПАСОК.
Премиерът Самарас освободи осем министри, включително и най-важния човек в кабинета – шефа на финансовото ведомство Янис Стурнарас, който водеше преговорите с международните кредитори. Стурнарас, естествено, няма да остане без работа и се очаква да поеме ръководството на Гръцката централна банка от 21 юни, когато изтича мандатът на сегашния й председател Георгиос Провопулос.
За наследник на Стурнарас бе избран 59-годишният Гикас Хардувелис – професор по икономика в университета в Пирея и главен икономист на гръцкия кредитор „Юробанк Ергазиас“. Той е бил старши съветник във временния кабинет на бившия премиер Лукас Пападемос и активен участник в преговорите за преструктуриране на дълга на гръцкия частен сектор през 2012-а. Хардувелис е работил и като икономически консултант на бившия гръцки министър-председател Костас Симитис от 2000-а до 2004-а.
Назначението на опитен технократ с дълъг правителствен стаж показва готовността на Самарас да продължи стопанските реформи. През близките месеци Хардувелис ще трябва да осъществи трудни структурни промени и да върне към растеж гръцката икономика след шест поредни години на рецесия. А също да договори нови дългови облекчения за страната с кредиторите от Европейския съюз, МВФ и Европейската централна банка. Първото му изпитание ще е през следващите няколко седмици, когато в Атина ще пристигнат експерти на тройката, за да оценят изпълнението на програмата за реформи. Хардувелис безспорно ще бъде в доста по-изгодна позиция, отколкото през 2012-а, защото предшественикът му Стурнарас свърши маса работа оттогава досега. Той постигна и първия за последното десетилетие първичен бюджетен излишък и през 2014-а емитира първата дългосрочна гръцка облигационна емисия след четири години отсъствие от международните капиталови пазари.
Другият ключов икономически пост на министър на развитието е поверен на Никос Дендиас, който се сблъска с растящо политическо и антиимигрантско насилие, докато оглавяваше министерството на обществения ред и защитата на гражданите в предишния кабинет. Дендиас ще отговаря за разпределението на европейските фондове в размер на 20 млрд. евро, а надеждата на Атина е те да помогнат за връщането на гръцката икономика към растеж през следващите три години.
Сред най-знаковите и изненадващи правителствени попълнения е Андреас Ловердос – бивш законодател на ПАСОК, в момента независим депутат. Ловердос контролира две места в парламента, което означава, че мнозинството на управляващата коалиция ще се увеличи до 154 от общо 300 народни представители. Ловердос, който беше министър на труда по време на управлението на ПАСОК и предложи сериозната реформа на пенсионната система, поема министерството на образованието. Той получава картбланш да завърши преструктурирането на университетската администрация и да заличи хиляди „вечни студенти“, пропуснали да получат първата си диплома в десетгодишния законов срок.
Постът си на вицепремиер и министър на външните работи запази Евангелос Венизелос. От непрестанните тревоги Венизелос бе приет по спешност в болницата на 9 юни и за малко щеше да изпусне клетвата на новия кабинет. За щастие, лекарите установили, че става въпрос за гастроентерологично страдание и освободили пациента точно навреме за церемонията.
Въпреки че новият състав на правителството показва ясното намерение на министър-председателя Самарас да продължи реформите, МВФ напомня, че Атина трябва да подобри рязко ефективността на публичния си сектор, за да постигне фискалните цели и да предотврати въвеждането на нова порция ограничителни мерки. Фондът предупреждава също, че гръцкият публичен дълг остава „много висок“ и че помощта на ЕС ще е съществена, за да стане той управляем. Гърция се надява да започне преговори с европейските си партньори за опростяването на нова порция от държавните задължения. Без нея тя ще се окаже с финансова дупка в размер на 12.6 млрд. евро след май 2015-а. МВФ прогнозира, че публичният дълг на Гърция ще достигне върховите 174% от БВП през тази година и ще намалее до 128% през 2020-а и 117% през 2022-а.
