Атанасиос Куцопулос е роден през 1953 г. в град Егио, който се намира в гръцкия окръг Ахайя. Завършил е Висшия университет за икономически и търговски науки. От 1971 г. в продължение на двадесет и две години работи в Национална банка на Гърция. През юли 1993 г. преминава на работа в гръцката „Банка Пиреос“ като директор на клона й в Кифисия. По-късно е назначен за директор на централния й клон в Атина и наред с това отговаря за изпълнението на проект за предлагане на злато и сребро на гръцкия пазар и за финансиране на предприятия. През 1997 г. е назначен за директор на „Регионална клонова дирекция Атика“ на „Пиреос Груп“, след което ръководи дирекциите „Търговски сделки“ и „Банкови продукти“. От началото на 2003 г. поема поста главен изпълнителен директор на „Банка Пиреос България“.
Г-н Куцопулос, новите капиталови буфери, които въведе БНБ, налагат ли увеличение на капитала на банката?
– Не. Капиталовите показатели на банката са много по-големи от минимално изискуемите от БНБ. Причината за това е политиката ни от последните десет години, през които „Банка Пиреос България“ никога не е разпределяла дивидент, а цялата печалба е заделяна като част от капитала. Това е наше стратегическо решение.
В крайна сметка „Банка Пиреос България“ е част от една голяма за региона финансова група – гръцката „Пиреос Груп“, която преживя сериозна рекапитализация. Това се случи и с другите големи гръцки банки, които имат дъщерни структури в България. И въпреки всички прессъобщения, които бяха разпространени, така и не стана ясно коя от тези банки остана частна и в коя гръцкият фонд за финансова стабилност стана мажоритарен акционер. Каква е ситуацията при вас?
– „Пиреос Груп“ през последните дванадесет месеца изкупи от гръцкия пазар шест банки. Това са ATEbank, Millennium Bank, Geniki Bnak както и три кипърски банки – Cyprus Popular Bank, Hellenic Bank и Bank of Cyprus. След тези придобивания „Пиреос Груп“ е най-голямата финансова институция в страната с общ размер на активите от 104 млрд. евро.
В момента процедурата по сливането на всички тези банки приключва. Остава само обединението с „Геники Банк“. Сами разбирате, че всички тези действия изискват огромни усилия, защото в Гърция се оказахме в ситуация да имаме мрежа от около 1300 клона, която изисква сериозна оптимизация. Освен това преди месец бе предприето ново увеличение на капитала с около 1.7 млрд. евро, което бе изключително успешно, тъй като направените заявки бяха над три пъти повече от нужната ни сума. В увеличението на капитала участваха предимно външни инвеститори. След това увеличение около 35% от капитала е ръцете на частни лица, а останалите 65% са в ръцете на Гръцкият фонд за финансова стабилност. Крайната цел е увеличението на капитала да продължи с цел делът на частния капитал да бъде увеличен така, че банката изцяло да стане частна. Впрочем тези процедури се провеждат както в Национална банка на Гърция, така и в „Алфа банк“. А при „Евробанк“ след увеличението на капитала по- голямата част от него вече е в ръцете на частни американски и канадски фондове.
Привличането на подобни фондове като акционери не е ли прекалено рисково. Те идват, когато има възможност за бърза възвръщаемост на инвестицията, и бягат бързо, когато цените на акциите започнат да падат. Не е ли така?
– Такива рискове съществуват. Но в крайна сметка е важно, че гръцките банки предлагат достатъчно добри условия, за да привлекат големи чуждестранни инвеститори за свои акционери. И тези инвеститори осигуряват нужното високо ниво на капиталова адекватност.
Каква е конюнктурата на гръцкия финансов пазар и какви рискове крие тя за банките?
– Мисля, че най-трудните времена за гръцката икономика отминаха. Ако през октомври бъде постигнато добро споразумение относно дълга на Гърция, икономиката ще получи много добри перспективи за развитие. Но това не е достатъчно. Трябва да бъдат предприети ред реформи за подобряване на конкурентоспособността на икономиката. Хубавото е, че в Гърция съществуват ред отрасли, които са много ефективни и имат висок дял в брутния вътрешен продукт на държавата. Такива са туризмът, корабоплаването, аграрният сектор, който е много силен, особено след новите програми за износ на зеленчуци, цитрусови култури и млечни продукти.
А през последните години се развива едно специфично направление, свързано с производството и износа на маслодайни растения като лавандула, минзухари, риган и други. През последните две години в „Пиреос Груп“ създадохме и започнахме да прилагаме много ефективни програми, свързани с финансирането на земеделието. В общи линии те се състоят в следното: банката осигурява финансирането на всички необходими компоненти за производството на даден земеделски продукт – семена, торове и така нататък, след което тя обезпечава пласирането на произведения продукт благодарение на своите контакти с големите търговци. А за земеделеца остава да произведе продукта в нужното количество с нужното качество. Тези програма в скоро време ще предложим и на българските си клиенти.
Тази продукт е някаква комбинация между проектно и търговско финансиране. Той обаче не носи ли прекалено висок риск от неизпълнение на договорите за доставка по договорени цени? Не се ли опасявате, че може да има производители, които при появата на конкурентна оферта ще продадат продукцията си не на фирмата, която банката им е посочила, а на друг купувач?
– Риск винаги съществува при всяка една сделка. Този продукт се основава на свободното желание за участие на всички участници по веригата. Разбира се, веднъж подписали договорите, те ще трябва да изпълняват поетите ангажименти. Но тук говорим за стоки, чиито цени се определят от международните пазари и едва ли ще има много случаи, при които производителят ще получи оферти при цени, които са много по-високи от вече договорените с нас. Освен това от този договор той ще получи сигурност за пласмента на своята продукция и за редовно получаване на приходи от продажбата й. Това е предимство, което според мен е много по-важно, отколкото епизодичната печалба от продажба на по-висока цена. Нали не мислите, че един земеделски производител може сам да пласира продукцията си на международните пазари. Смятам, че този продукт създава изключително добри условия за развитие на производителите и затова обмисляме да го предложим и на експортно ориентираните ни клиенти в България.
Има ли държавен и европейски натиск за продажба на дъщерни дружества на „Пиреос Груп“?
– През последните години с тройката кредитори на Гърция бе обсъждан този въпрос. Няма да е изненада, ако след време се наложи някои от дъщерните дружества на гръцките банки в чужбина да бъдат продадени с цел намаляване на риска. Но този въпрос за момента не стои на дневен ред.
От отчетите на БНБ се наблюдава постоянно намаляване на чистите приходи на банките. Какви са причините за това и как могат те да бъдат преодолени?
– Действителността трябва да се приема такава каквато е. А тя е, че търсенето на заеми на българския пазар е близо до нула. Всички банки, в това число и нашата, се приспособяваме към тази ситуация и намаляваме оперативните си разходи. „Банка Пиреос България“ в тази ситуация стои много добре, тъй като има много добро съотношение на разходите спрямо приходите от дейността. Но оттук нататък трябва да мислим за увеличаване на приходите. Надяваме се през тази и следващата година да видим увеличаване на пазарната активност.
На какво се дължи това блокиране на кредитирането? На слабо търсене на заеми от платежоспособни клиенти или на прекалена предпазливост на банките?
– Търсенето е намаляло. Това е ясно. Няма нови проекти, за които да се търси финансиране. Няма чуждестранни инвестиции, което също блокира търсенето на кредити. Също така обаче влияeи по-голямата консервативност на банките при оценката на кандидатите за заем.
Много от клиентите се интересуват дали ще продължи намаляването на лихвата по депозитите?
– Това няма как да се избегне. В момента банките разполагат с огромна ликвидност и тъй като търсенето на кредити не нараства, ние сме принудени да свиваме разходите си, в това число и лихвите по депозитите, за да запазим стабилността си. Този процес ще продължава, докато дисбалансът между голямата ликвидност и слабото търсене на заеми не бъде преодолян.
Доколко размерът на задължителните минимални резерви и на вноските във фонда за гарантиране на влоговете влияе върху ефективността на банките?
– Тези разходи са предвидени и не се оплакваме от тях. Ние поддържаме повече от 100 млн. евро по сметката си в БНБ, за да покрием изискването за минимални задължителни резерви.
Какви ефекти имат промените в Закона за потребителския кредит върху бизнеса на банките?
– Тези промени ще накарат банките да бъдат много по-консервативни при оценката на платежоспособността на своите клиенти. Но това не е лошо от гледна точка на стабилността на пазара. Оценката ни е, че като цяло все още повечето от кандидатите за потребителски и ипотечни заеми са с ниско ниво на платежоспособност, затова трябва да бъдат много внимателно преценявани.
В Народно събрание са внесени няколко предложения за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, които ограничават правата на кредиторите бързо да си събират вземанията. Те в каква степен ще повлияят върху цената на отпусканите заеми?
-Всички тези действия влияят върху събираемостта на вземанията по кредити. И не само те. Искам да се изразя дипломатично и затова ще кажа, че в това отношение внимание трябва да се обърне на съдебната практика при уреждането на спорове между кредитори и длъжници. Но човек трябва да работи в действителността, в която се намира.
