Тази седмица американската неправителствена организация Freedom House публикува своя годишен доклад за развитието на нациите в преход. Въпреки заклинанията на някои социолози, че преходът у нас е приключил, отвъд Океана не мислят така и по тази причина България, естествено, е обект на анализ. В резултат на това изследване държавата ни е определена като "полуконсолидирана демокрация".
Досега бяхме чували какви ли не определения за нашата родина, но такова като че ли не сме. Очевидно е обаче, че американците са си направили труда да формулират явление, с което ние, българите, вече 25 години живеем и му знаем кътните зъби. Отвъдокеанските ни партньори са прозрели, че това нашето хем е демокрация, хем не е, защото й липсват някои чаркове.
Принц Сехисмундо, герой от пиесата на Педро Калдерон де ла Барка "Животът е сън" би рекъл, че у нас демокрацията е сън. Сънищата сънища са, казва той в един свой монолог в пиесата. Тоест демокрацията хем я има, хем я сънуваме и по тази причина е нереална.
Бас хващам, че хиляди българи биха се подписали с две ръце под пиесата. Това явление, за което говори драматургът и нашите отвъдокеански приятели от Freedom House, дотолкова ни е ясно, така сме свикнали с него, както преди това бяхме свикнали със зрелия социализъм, който всеки момент трябваше да премине в светъл комунизъм.
Някога такъв е бил и сънят на ненадминатия български поет и революционер Христо Ботев – изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото, пише той в своето "Символ-верую на българската комуна".
Неговият сън обаче го отведе на връх Околчица. А нашият винаги ни води до изборните урни, за да се върнем след известно време пак там, пак със същия сън. Това, разбира се, вече е кошмар, какъвто и на Педро Калдерон не му се е присънвал. Ако го перифразираме, по нашенски името на пиесата му би звучало "Животът е кошмар".
Е, как няма да е кошмар! Помислете само – в седмицата когато Freedom House ни определи като полуконсолидирана демокрация, представители на същата могъща държава направиха показно защо сме такава страна. Достатъчно беше тук за малко да се отбият трима американски конгресмени ястреби , за да се врътнем на 180 градуса по въпроса за изграждането на "Южен поток". Каква консолидация, какви пет лева!
В такива условия напълно логично изглеждат изводите на Freedom House. Според тях основните чаркове, които липсват на нашенската изродена действителност, са демократичното управление, независимостта на съдебната система и свободните медии, като в същото време има корупция в огромни размери. Всеки от тези чаркове обаче е с такова значение, че да се чуди човек как експертите от организацията изобщо са ни нарекли демокрация!
Това, с което отвъд Океана са наясно, е, че политиците и съдебната система са ни докарали до това дередже с помощта на медиите, за съжаление. Така, както в дневния ред на политическия елит у нас, безпристрастността и експертността бяха подменени с партизанщина и манипулации, така са се стеснили и журналистическите хоризонти. Те опират до парите от европрограми, които медиите могат да получат при "правилно поведение".
По тази причина от сутрин до вечер от телевизионния екран ни облъчват с тезите си водещи, които следват изискванията на "правилното" поведение, но пък са забравили що е професионализъм. По ирония на съдбата в деня, когато Freedom House обяви доклада си, сутрешният блок на Нова телевизия даде ясен пример за липсата на медийна свобода, скрита зад водевилност и лошо възпитание. Поведението на водещата Ани Цолова пък за сетен път подхрани битуващите съмнения, че телевизията обгрижва бившия премиер Бойко Борисов. И така "Нова" даде пълна свобода на действие на журналистката Соня Колтуклиева, която в последно време се изживява като пламенен пиар на лидера на ГЕРБ. В резултат се стигна до срамната сцена, в която Колтуклиева, с негласното позволение на хилещата се Цолова, нагло се обърна към другия гост в студиото с призива да се скрие някъде и да отиде за гъби!? Само заради това, че той е посочил ГЕРБ като виновник за проваления кворум в Народното събрание в четвъртък (12 юни)?!
Подобно поведение е само в подкрепа на подозрението, че водещите телевизии у нас съвсем целенасочено се лишиха от присъствието на най-доказаните имена в журналистиката. Те са известни. Познат е и стилът им на събеседване, основаващ се на умението да слушат, анализират и да задават логични и неудобни въпроси, от които няма измъкване. Но на политическия елит очевидно са нужни махленски клюкари и партийни тролове, а не задълбочени журналисти и мислеща публика. Такива са изискванията на полудемокрацията!
