Завиден непукизъм демонстрира вътрешното ведомство в разгара на юнските политически бури. От едната страна, президентът гълчи вносителите на новия закон за МВР, че не са си свършили работата по закона. От другата – опозицията в лицето на ГЕРБ налива масло в огъня, заявявайки, че „кабинетът „Орешарски“ се е провалил с реформата в сектор „Сигурност“. А в същото време вътрешното министерство се хвали, че захваща проект по Оперативна програма „Административен капацитет“(ОПАК), по ирония на съдбата наречен „Новият полицейски лидер“. В информацията за проекта се посочва, че той има за цел да модернизира управленско-административния капацитет в МВР. „Ще се усъвършенстват познанията и практиките на лидерство на ръководния състав в съответствие с ефективните управленски модели в организациите от сферата на сигурността. В рамките на проекта ще бъдат осъществени обучения на 2000 ръководители на структурни звена за постигне на по-ефективно управление на екипите и реализиране на мисията и целите на Министерството на вътрешните работи“ се посочва в съобщението на пресцентъра на ведомството от вторник (10 юни).
Същия ден на специална пресконференция с участието на бившия вътрешен шеф и засега бъдещ затворник Цветан Цветанов ГЕРБ продължи яростната си кампания срещу новия закон за вътрешното министерство, а от приемането му всъщност зависи цялостната му дейност. Отсега обаче може да се направи прогноза, че близкото бъдеще на министерството не изглежда розово.
Призоваваме ръководството на МВР да подаде оставка, за да се спре реформата в сектора, с която не са съгласни голяма част от служителите в нея. Нека този закон не влиза в сила, защото е вреден за всички служители в системата на МВР, обяви депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов. Според него законопроектът стоя с месеци на трупчета и е била разбита тезата, че това е най-социалният закон за българските полицаи. „Пенсионирани бяха десетки, а може би и стотици служители, дори ненавършили 50 години. Бе променена структурата на закона, за да бъдат осъществени неща, които предупреждавахме, че не трябва да се случват по никакъв начин“, заяви Ципов.
Герберите изтъкнаха за пореден път кои са слабостите на закона – отнемат се правомощията на президента при назначаване на главния секретар на МВР, премахва се конкурсното начало, премахват се някои структурни звена, не е известна съдбата на дирекция „Български документи за самоличност“, на дирекцията „112“ и на други важни звена от системата на министерството. Президентското вето върху новия закон за МВР е напълно основателно и призоваваме мнозинството в Народното събрание да приеме ветото на държавния глава, обяви Ципов.
Ден по-рано президентът Плевнелиев, както се и очакваше, върна закона в Народното събрание. Логично на първо място сред текстовете, които се нуждаят от редакция, той посочи най-спорната разпоредба, която прехвърли досегашното право на президента да назначава с указ главния секретар на ведомството върху Министерския съвет. В официално разпространено становище държавният глава посочи, че това правомощие на президентската институция е съществувало вече повече от 20 години. Премахването му ще доведе до това, че президентът ще бъде лишен от механизъм да възпира назначаването на неподходящи фигури на висшата професионална длъжност, се изтъква в мотивите за ветото.
Плевнелиев възропта и срещу решението да се въведе петгодишен мандат за главсека, без обаче да са предвидени случаите, в които той може да бъде прекратен предсрочно. В съобщението от администрацията на Плевнелиев се казва, че „президентът не приема и липсата на основания за предсрочно прекратяване на мандата на главния секретар при тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството. Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт“.
Президентът отхвърли и претенцията, че това е най-социалният закон за МВР от всички досегашни и попари надеждите на полицаите за по-високи заплати. Според него в закона липсва финансова обосновка за планираното увеличение на заплатите в системата. „В мотивите към законопроекта липсва финансова обосновка относно необходимите средства за 2014 г. и за подобряване на социално-икономическите права на служителите в МВР. Президентът се надява приетите разпоредби да постигнат заявеното подобряване на правата на служителите в МВР, а не да останат пожелателни, в случай че не могат да бъдат финансово обезпечени“, се казва в становището.
Очаквано бяха отхвърлени и промените, според които се премахва конкурсното начало при кариерното развитие в системата. Те предвиждаха израстване на служителите да става въз основа на персонална оценка за компетентност, квалификация и опит, на принос за постигане на целите, отличия, награди и наложени наказания. Плевнелиев обаче се обяви за запазване на конкурсите при заемане на по-висока длъжност в МВР.
Президентската критика бе насочена и срещу някои структурно-организационни решение в закона за МВР. Например за разделянето на Главна дирекция „Национална полиция“ на „Криминална“ и „Охранителна“ полиция, които по времето на управлението на ГЕРБ бяха слети в едно звено. Плевнелиев не приема и идеята за въвеждането на извънщатните сътрудници в по-малките населени места. Президентът определя приетото законодателно решение като бланкетно, с липса на визия как и какви конкретни функции ще изпълняват извънщатните сътрудници, се посочва в мотивите към ветото.
Описаните в закона способи за оперативно-издирвателна дейност пък са предпоставка за нарушаване на основни права и свободи на гражданите, пише още президентът. Законът ограничава и правото за достъп до информация за публични данни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). „Въвежда се възможност за мълчалив отказ по заявления за достъп до информация. В своята практика обаче Върховният административен съд (ВАС) приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации, сочи Плевнелиев.
Вътрешният министър Цветлин Йовчев определи всички критични аргументи по закона като несериозни. Дали законът ще бъде приет, зависи от парламента и дали депутатите ще успеят да се организират и съберат подкрепа за окончателното му въвеждане. В четвъртък (12 юни) вътрешната комисия отхвърли президентското вето, със 17 гласа „за“ и 8 гласа „против“. Сега остава да мине и през гласуване в парламентарна зала. Ако новият закон за МВР не бъде приет, това ще предизвика дестабилизация в системата за сигурност, предупреди Йовчев. МВР-шефът донякъде е прав – в момента системата е блокирана заради висящите щатове и временно заетите длъжности в средното ръководно ниво в МВР. Що се отнася до изпълнителския състав, демотивацията му ще е логична, ако обещаните по-високи заплати така и не видят бял свят…
