Вложителят е плашливо животно. Кажи му, че банката, на която поверил е парите си, се клати и той се нарежда на опашка да тегли. Примери от масовите банкови фалити през 1995 – 1997-а бол. Пореден пример – КТБ.
Двама бивши съдружници в бизнеса се разродиха. Единият атакува другия не само като гражданин, не само като бизнесмен, но и като човек с кръвожадни амбиции – нарочи го за поръчител на мокра поръчка срещу него. Оттук нататък атаката срещу една от водещите банки беше естественото продължение. Спазването на правилото за задължителни удари под пояса, характерен за българската икономическа и политическа среда, изискваше Цветан Василев да бъде ударен в слънчевия сплит – най-уязвимото място. Корпоративна търговска банка отдавна бодеше очите на политици и конкуренти с притегателната си сила за парите на държавните предприятия, с мощта си в обществените поръчки и стратегическите обекти, както и с високите лихви по депозитите.
Клиентите обаче се изнервиха. Днес те окупираха централния офис на трезора във Варна, изплашени за вложенията си. Без да си дават сметка, че офисът не работи, за да се предотвратят усложнения заради наводнени помещения, а не заради някаква ликвидна криза.
Ето тук вече Централната банка, която явно считаше, че правилната позиция е да не се меси в иконо-социо-политико-криминалните ежби, подскочи като ужилена. Ами ако опашки се наредят и пред другите офиси? Затова едва на петия ден от войната между депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев БНБ успокои, че банковата система е стабилна, включително и КТБ.
Централният трезор един вид се извини за мълчанието си, като заяви, че "се ръководи единствено от обществения интерес и винаги е стоял над всякакви злободневни партийни или икономически противоборства". И обясни на гражданите на неразбираем за тях език, че "банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално". И призова всички обществено-политически и медийни фактори към отговорно публично говорене и въздържане от непремерени внушения.
Ръководството на банковата асоциация също изработи съобщение. Безпокойството беше изразено, посланията за морал и етика – също, както и предупрежденията към медиите – "да не въвличат безотговорно банкови институции в решаването на спорове от политическо, бизнес или друго естество".
В същото време Комисията за финансов надзор (КФН), която също е отговорна за спазването на правилата в сектора, продължава да мълчи. Тя се занимава с вътрешните си проблеми.
Така институциите си свършиха работата.
Трябва да им напомним обаче, че финансовата култура у нас е почти нулева и че, ако някой е решил да ги успокоява и да ги принуди да му вярват, то нека поне да го направи на достъпно словесно за тях ниво.
В успокояването на жуженето в кошера на вложителите се намесиха финансисти, които добре знаят как се говори в такива случаи. Емил Хърсев и Кольо Парамов се обединиха в тезата си, че не за пръв път има опити за подриване на доверието в Корпоративна търговска банка. "Няма как да стане с КТБ – друга е ситуацията, други са спестителите на банката", коментираха те.
"Нормално банката работи с 10 на 100 ликвидност, а КТБ – има 30 на 100 ликвидност", заора малко в академична посока Хърсев.
Кольо Парамов обяви, че е абсурдно мълчанието на управляващите в създалата се ситуация. "Преди години, когато имаше подобна ситуация при друга банка, за 60 минути Орешарски успя да намери пари -, каза Парамов. – Сега пети ден финансовият министър и всички останали мълчат. Да се откажат от това мълчание, защото стабилността е за цялата държава", каза Парамов.
Ако се стигне до такъв сценарий обаче, не държавата плаща с нейни пари – тя няма собствени. Плаща с наши пари.
Докога ще бъдем тъпи сеирджии, които поради липса на хляб зяпат само за зрелища, които пък от своя страна ни ръфат хляба.
