Ветото на президента Росен Плевнелиев по Закона за МВР и проектозаконът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бяха разменните монети в първата по рода си парламентарна сделка между БСП и ГЕРБ – досега най-яростните
опоненти на политическата сцена. Както е известно, в навечерието на предсрочните избори червените се юрнаха да хванат последния влак, за да прокарат в залата своя закон за вътрешното министерство. За тях той е много важен, най-вече с това, че с него резнаха крилата на президента, разперени доскоро над МВР и най-вече над креслото на главния секретар, професионален шеф №1 на ведомството. Падне ли ветото и приеме ли се законът, главсекът на МВР вече ще бъде избиран от Министерския съвет, а не от президента.
Другата монета също е с висока стойност. Става въпрос за проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, отнасящи се до борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, детска порнография и разпространението й в интернет. Проектът е внесен в края на 2013 г. от правителството, но до второто му четене бе обогатен с идеи и предложения на опозицията.
Любопитното обаче е, че една от идеите няма нищо общо със сексуалното насилие, но пък ни отвежда към политическото такова. Група депутати от ГЕРБ начело със съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев предложиха към чл.79 в Глава Девета „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ да се създаде нова ал.3, в която се казва: „Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношения… извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 година“.
Впоследствие предложението на ГЕРБ за отпадането на давността за политически престъпления на комунистическия режим е доразвито и допълнено – вече се визира срок от 9 септември 1944 до 31 декември 1989 година. Допълнението е дело на депутатката от ГЕРБ Джема Грозданова и група народни представители.
Изключително интересно се разви съдбата на ал.3 при разглеждането й в Комисията по правни въпроси, председателствана от депутата от ДПС Четин Казак. Комисията подкрепи по принцип предложението на ГЕРБ, но с малка редакция на последното изречение. Така се стига до формулировката, че няма давност за престъпления, „извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944г., включително и тези, свързани с т. нар. възродителен процес.
Ето такъв беше контекстът на разигралата се в сряда (18 юни) пиеска между опозиция и мнозинство. В нея като главен герой дебютира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който иначе рядко се мярка в парламентарната зала. Бившият премиер поиска да се отложи разглеждането на ветото на президента за Закона за МВР. Той се мотивира с решенията на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), провел се във вторник (17 юни) при президента Росен Плевнелиев. Борисов подчерта, че на съвета е постигната договорка другия вторник (24 юни) да се проведат консултации между управляващи и опозиция за това кои закони трябва да се приемат до края на мандата на парламента. Лидерът на ГЕРБ повтори познати вече мотиви срещу приемането на Закона за МВР – няма финансов ресурс за да бъде реализирано записаното в него, а текстовете му предвиждат назначения без конкурс.
Първаначално БСП гласува против отлагането на ветото за МВР, което така вбеси Борисов, че той дори скъса споразумението между лидерите на партиите, постигнато на заседанието на КСНС за приоритетите на Народното събрание и обяви война на управляващото мнозинство. „Вчера Станишев, Местан и Сидеров не само се подписаха, не само приеха, те редактираха целия този текст, заедно с Михаил Миков, в т.2, на който ясно е казано – да се определят приоритети на парламента и на изпълнителната власт. Ние се договорихме и правителството да не подписва нищо до другия вторник, тъй като Местан и Станишев са заети в седмицата след консултациите, кои закони могат да подписват и какво не. Сега го скъсвам това и цялата толерантност, която вчера проявих… оттук нататък – война. Щом искат така, така ще бъде. Те не заслужават толерантност. Реваншизъм до дупка сега!“, обяви лидерът на ГЕРБ.
Коментирайки въпроса за политическата толерантност след заседанието на КСНС, Янаки Стоилов от БСП попита дали поправките в НК, отнасящи се до престъпленията на комунистическия режим, са в духа на добронамереност. Изненадващо след това Стоилов предложи точката за разглеждането на ветото все пак да отпадне от дневния ред и тогава депутатите гласуваха „за“. Червеният депутат заяви, че когато народните представители стигнат до гласуване на точката с промените в Наказателния кодекс, БСП ще направи същото предложение за отлагане. И така в парламента настана мир и тишина, което даде повод на „Атака“ да обвини социалистите в „пазарлъци“.
По-късно заместник-председателят на парламента Мая Манолова се опита да замаже истината за сделката, като заяви, че Законът за МВР не може да бъде предмет на никакво споразумение, тъй отразява ангажимент на „Коалиция за България“ към българските полицаи. „Те очакват този закон и според мен ние трябва да направим всичко възможно той да бъде приет“, коментира тя. Манолова добави, че преодоляването на президентското вето е въпрос на процедура, при която тя се надява то да бъде отхвърлено с необходимите за това 121 депутатски гласа.
Русата фурия от БСП се оказа права, че не може да има никакво споразумение по темата за Закона за МВР. Крехкото съглашение между мнозинство и опозиция, постигнато в сряда за отлагане на обсъжданията за ветото и поправките в НК, беше прекратено със скандал в четвъртък (19 юни), когато спорният закон отново бе вкаран в дневния ред на НС. След като червените се изметнаха като фурнаджийска лопата, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов побесня и заяви, че няма да участва в консултациите между парламентарно представените партии следващата седмица. По-късно 126 депутати от „Коалиция за България“, ДПС и „Атака, събориха ветото на президента Росен Плевнелиев върху новия Закон за МВР, против гласуваха 74 депутати от ГЕРБ.
В края на пиесата, в основата на чиято интрига се завъртяха законът за МВР и промените в Наказателния кодекс, стана очевидно, че първоначално на ДПС бе отредена роля в миманса, докато БСП и ГЕРБ, макар и за кратко, но все пак се целунаха на сцената. Независимо от скандалния изход парламентарният спор за закона за МВР тази седмица остави впечатление, че компромисът между БСП и ГЕРБ, дори и мимолетен като първа целувка, все пак е възможен. Въпросът е дали, както във всеки любовен триъгълник, няма от ревност да избият балансите на традиционния балансьор в Народното събрание. И в каква посока…
