Щатският долар загуби един цент от стойността си към еврото след решението на Федералния резерв да задържи лихвените проценти близо до нула „за значителен период от време“. Пазарните играчи очакваха затягането на монетарната политика да започне по-рано, отколкото първоначално прогнозираха щатските централни банкери. Зелените пари се разменяха срещу 1.3634 щ. долара за едно евро в късните следобедни часове на 19 юни.
На редовното съвещание на паричния комитет на щатската централна банка на 17 и 18 юни паричните стратези орязаха с още 10 млрд. щ. долара месечните покупки на облигации и от 1 юли те вече ще са в размер на 35 млрд. долара. Федералният резерв продължава да се безпокои за пазара на труда, въпреки очевидните подобрения там, но макар и по-ниска безработицата не е по вкуса на банкерите.
Щатската централна банка направи и поредната си оценка за икономиката на страната. Прогнозата за тазгодишния икономически растеж е понижена от 2.8-3% на 2.1 – 2.3 процента. Очакваното равнище на безработица бе понижено леко от 6-6.3% на 6-6.1 процента.
Националната банка на Швейцария
ще продължи да защитава тавана на националната срещу единната европейска валута, фиксиран през есента на 2011-а на 1.20 франка за едно евро, решиха на 19 юни банковите парични стратези. Те запазиха и целевия диапазон на движение на основната лихва на досегашните 0-0.25 процента.
На пресконференцията след съвещанието на банкерите в Берн банковият председател Томас Йордан посочи, че рисковете за икономиката на Швейцария остават значителни. Въпреки че конфликтът между Русия и Украйна съживи интереса на инвеститорите към валутните спасителни убежища, едно от които е франкът. На второ място е геополитическото напрежение и в други точки на света, основно в Ирак, в Сирия и Афганистан. Не е за подценяване и все още нестабилният подем на икономиката на еврозоната и новите мерки на Европейската централна банка за стимулиране на стопанството на общността.
Йордан не изключва нито една мярка за защита на националната валута, респективно на местните износители, включително и отрицателни лихви по депозитите. Всъщност за подобно решение настоява и МВФ, а за него помага и ниската инфлация. Централните банкери прогнозират 0.3% ръст на цените през 2015-а и 0.9% през 2016-а.
Доверието на германските инвеститори
се понижи неочаквано през юни – за шести пореден месец, въпреки обявения от ЕЦБ нов пакет от парични стимули, които трябва да предотвратят дефлацията и да възродят растежа на еврозоната.
Индексът на Центъра за европейски икономически проучвания ZEW, който отчита доверието на анализаторите и на институционалните инвеститори в икономическата перспектива на Германия и предсказва как ще се развива стопанството след шест месеца, се „хлъзна“ от 33.1 пункта през май до 29.8 през юни. А някои икономисти се надяваха на ръст до 35 точки.
Бундесбанк очаква слаб ръст на БВП на най-голямата европейска икономика през второто тримесечие, 1.9% за цялата 2014-а, 2% през 2015-а и 1.8% през 2016-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 1650 млн. евро (3227 млн. лева. Сделките в щатски долари имаха 1.54% дял от купената и продадена валута.
