Нов сблъсък за милиони левове се задава между “Лукойл” и “Петрол”. От 2011-а двете компании зареждат с гориво колите на министерствата, десетките им подопечни агенции, комисии и други държавни структури, поделяйки си 20-30 млн. лева. Но “златните” им договори изтичат съвсем скоро – в края на годината. Точно затова през седмицата Централният орган за обществени поръчки, чийто принципал е министърът на финансите Петър Чобанов, откри нова процедура за избор на фирми, които да доставят горивата за властта през 2015-а.
На практика новият търг почти по нищо не се различава от предишните, така че някаква особена интрига около него няма. Достатъчно е да погледнем изискванията в документацията на обществената поръчка, за да си дадем сметка, че играчите, с които ще бъде подписано споразумението, отново ще са същите. Още първият публичен конкурс за доставките на бензин и дизел през 2011-а се превърна в нагледен пример как се правят обществени поръчки с нагласен победител. Тогава, след заявление на в. “БАНКЕРЪ” по Закона за достъп до обществена информация, се разбра, че по време на работа си комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е допуснала куп нарушения и неправомерно е посочила на първо място в надпреварата за 60 млн. лв. “Петрол”. Скандалът обаче утихна и в последна сметка без много шум и реално състезание бяха подписани двугодишни договори с “Лукойл” и “Петрол”. В края на 2012-а схемата се повтори и двете компании сключиха нови контракти с държавата. Сега ще е интересно само да видим дали смяната на властта, както и на собствениците на “Петрол” ще повлияят на развитието на процедурата.
Разбира се, ОМВ, “Шел” или “Ромпетрол” също биха могли да се пробват, но ако съдим по досегашната практика, това е малко вероятно. А и шефовете им неведнъж са заявявали, че не искат да си имат вземане-даване с държавните ведомства заради забавените плащания и тежката бюрокрация. За случайни кандидати в този търг пък и дума не може да става, защото се изисква реализиран оборот или доход от дейността за не по-малко от 50 млн. лв. без ДДС през последните три години и оборот или доход за същия период от доставки, сходни с предмета на поръчката, в размер на 15 млн. лв. без ДДС. Необходимо е мераклиите да имат и най-малко пет изпълнени договора за доставка на гориво чрез карти за безналично плащане, както и да разполагат с бензиностанции в 23 от областните градове на страната. Този път обаче броят на търговските обекти няма да е от значение за класирането на участниците, както беше в първия конкурс, което до известна степен изравнява позициите на потенциалните претенденти. Те ще се борят само на базата на предложената отстъпка от актуалната за съответния ден цена.
Никак не е за пропускане и обстоятелството, че освен горива избраните фирми ще доставят също така автокозметика и смазочни материали за автомобилите на големите чиновници. Обикновено поръчките с подобен предмет имат сравнително малка стойност (до 200 хил. лв.), тъй като са регулярни и не предизвикват интерес сред едрите риби. Само че след направените законови промени през 2012 г. и тези “трохи” ще отидат при тях. А и при хилядите превозни средства, стопанисвани от държавата, пак става дума за значителни суми.
Въпреки множеството си слабости и липсата на каквато и да е конкуренция споразуменията с “Лукойл” и “Петрол” дават някакви преференции на ведомствата при покупката на гориво. Е, не повече от 5-10 стотинки на литър, но пак е нещо. Друг е въпросът дали те се използват. Редица институции например съвсем спокойно заобикалят рамковите споразумения и си поръчват бензин и дизел директно през Софийската стокова борса. Така не само че се обезсмисля провеждането на централизираните поръчки, но се губят и постигнатите отстъпки от цената.
Най-активно на борсата търгуват министерствата на вътрешните работи и на отбраната, които впрочем са и най-големите потребители в държавата. В повечето случаи по тази схема те поръчват специализирани горива (за самолети, кораби и др. машини), които не попадат в обхвата на рамковото споразумение. При някои сделки обаче са се “промъкнали” и значителни количества автомобилен бензин и дизел. Именно по този начин над 10 млн. лв. са били платени на “Сакса” ООД – един от най-големите дистрибутори на горива у нас. Сред клиентите на фирмата са още Министерският съвет, Агенция “Митници”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Български пощи” и други. Тя е собственост на Атанас, Крум и Светозар Димови и от сайта й става ясно, че работи с “ОМВ България”, “ЕКО България”, “Шел България” и “Ромпетрол България”. С други думи, чрез “Сакса” тези играчи на пазара на горива успяват да продават продуктите си на министерства и ведомства, прескачайки обществените поръчки и спестявайки си досега с администрацията.
Кой колко навърта на колонките?
Безспорен лидер по разходи за гориво сред държавните ведомства е Министерството на вътрешните работи. Само за последната година и половина то има шест поръчки за впечатляващата сума от над 43 млн. лева. Парите са разпределени между “Лукойл” и “Петрол” в съотношение 2:1. При контрактите с останалите институции обаче положението е доста по-различно, като “Петрол” изпреварва над три пъти конкурента си.
С “Лукойл” са подписани договори за общо 2.8 млн. лева. Министерството на образованието е платило 480 хил. лв., това на регионалното развитие – 456 хил., още 384 хил. лв. е дало социалното ведомство, малко над 320 хил. е сметката на Министерството на транспорта, други 260 хил. лв. “Лукойл” взима от икономическото министерство, а културното се е “отчело” със 130 хил. лева.
Междувременно фирмата “Петрол” е прибрала близо 9.6 млн. лева. Само Министерството на околната среда и водите й е платила впечатляващите 4.56 млн. лева. Още 3.3 млн. получава от Министерството на отбраната. Останалите контракти са с Министерството на здравеопазването (160 хил. лв.), на външните работи (324 хил. лв.), на регионалното развитие (400 хил. лв.), на земеделието и храните (550 хил. лв.), на правосъдието (144 хил. лв.) и на спорта (133 хил. лв.).
